Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИТКАТА ЗА БЕЛЕНЕ - С ВСИЧКИ СРЕДСТВА

Идеята за изграждането на АЕЦ Белене, обявена от Симеон Сакскобургготски при учредяването на партията НДСВ на 6 април 2002 г., надхвърли рамките на партийните заклинания и заживя свой собствен живот. С всичките характерни за такъв мащабен проект спекулации, инсинуации и контрадезинформации, намерили своеобразна кулминация в анонимката, публикувана на 29 април в канадския вестник Globe and mail. Тоест точно в деня, в който кабинетът взе решение проектът АЕЦ Белене да бъде реализиран. Неподписаното писмо обвиняваше български правителствени служители, че са искали подкуп от канадската държавна компания AECL (Atomic Energy of Canada Ltd.), за да участва в изграждането на централата. В писмо до министър Милко Ковачев от 2 май президентът и главен изпълнителен директор на компанията Робърт ван Адел официално заявява, че към Atomic Energy of Canada Ltd. и нейните партньори никога не са се обръщали директно или индиректно български правителствени служители и не са търсили контакт с тях, за да ги ангажират в действия, противоречащи на редния и законосъобразен начин за развитието на проекта Белене. На 3 май от площадката в Белене премиерът Сакскобургготски официално оповести, че строителството на втората българска ядрена централа ще започне до края на годината. Междувременно скандалните обвинения от канадската анонимка бяха тиражирани в Македония, Гърция и Румъния. На 4 май в София, след пресконференция на екоорганизации на тема НЕ на АЕЦ Белене, купчинка копия от анонимното писание очакваше журналистите. Никой не пое отговорност за разпространението му. То съдържа имената на повече от 10 български, канадски и европейски политици, замесени в корупционна схема. Сред тях са министър-председателят Симеон Сакскобургготски и хора около него, сестра му Мария-Луиза, министърът на енергетиката Милко Ковачев, председателят на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков, шефът на Риск инженеринг Богомил Манчев и главният изпълнителен директор на БУЛБАНК Левон Хампарцумян. В неподписаното писмо се твърди, че служители на канадската компания, със знанието на част от борда на директорите й, са подкупвали служители на българското правителство, за да наложат продуктите си на българския пазар. Възможността за корупция пък била осигурена от липсата на ясни критерии за конкурса за изграждането на втората атомна електроцентрала у нас.Българското правителство няма да си позволи да влезе в абсурдната ситуация и да взима отношение по анонимен донос, чиято единствена цел е да опетни името на България, и то в момент, когато развитието на ядрената енергетика от приоритет се превръща в реалност за правителствената политика, съобщи информационната служба на Министерския съвет на 4 май.От своя страна министър Ковачев, който още в края на миналата седмица сезира главния прокурор Никола Филчев за анонимката в канадския вестник, изрази надеждите, че авторите й ще станат ясни след проверките, провеждащи се паралелно в Канада и в България. Според него вариантите са три. Първият е, че е писана от близки до зелени партии и движения, които през последните 10-15 години водят почти несекваща битка против големите електроцентрали (независимо дали са въглищни, ядрени или газови), обявявайки, че те нямат бъдеще. Сред заподозрените е и специфичната ситуация в региона на Югоизточна Европа, където привличането на инвестиции в една страна означава, че те няма да бъдат направени в друга. Най-невероятният сценарий, смята министърът, е някакво боричкане между кандидатите.Други прозряха зад авторите на неподписания текст дългата ръка на Държавна сигурност. Основната част от писмото, смятат те, е писано в София от човек, добре познаващ българските условия, енергийния сектор и е напълно в течение с всички неофициални срещи на представители на канадската компания AECL в София. Съответно замесените са описани толкова избирателно и манипулативно, че да отговорят на преследваното внушение за организирането на корупционна схема. Окончателният текст обаче е оформен отвъд Океана, където са добавени подробности за самата компания. Изпращачът е бил добре запознат със ситуацията в Канада: получателите на писмото са сред най-изявените противници на ядрената енергетика - репортерът на Globe and mail и депутатът-демократ Джо Комартин. Канадският политик заяви на 4 май, че е задал в парламента въпроса дали правителството ще предприеме мерки за откриването на автора на анонимката и дали ще го окуражи да разкрие самоличността си с обещанието, че няма да бъде наказан? Според него авторът на писмото е човек, работещ в AESL или в другите две компании, които са в консорциум с канадската фирма (бел.ред. - имат се предвид американската Бехтел и италианската Ансалдо). В последна сметка обвиненията в писанието са такива, че едва ли някога писачите му ще станат известни. Отсега обаче е сигурно, че скандалите около втората българска ядрена централа тепърва ще набират скорост. И че инфарктните моменти по проекта тепърва предстоят. Причината е не само в единия милиард евро, който ще бъде похарчен до 2010-а за първия енергоблок в Белене. Към него трябва да се прибавят и чисто политическите възможности за регионално влияние, с които обикновено разполага всеки собственик на ядрена електроцентрала. Допълнителен аргумент в предвижданията, че битката за проекта Белене ще е с всички възможни средства, са и стотиците милиони евро, очаквани като приходи през всяка от експлоатационните години на АЕЦ-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във