Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БИСМАРК ПО ПОТУРИ

НАКЪДЕ ВОДИ ПОБЪЛГАРЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ МОДЕЛИНелепо е да се твърди, че ако се постави допълнителна перка върху лек автомобил, той непременно ще се превърне в самолет. Но точно такова нещо се мъчат да ни внушат напоследък специалистите по осигуряване от КНСБ. Според тях проблемът с бедността у нас може да се реши едва ли не с магическа пръчка. А именно - чрез преразпределяне вместо намаляване, на осигурителната тежест върху работниците и работодателите. В момента размерът на осигурителните вноски в България е 41.5%, което е едно от най-високите равнища за страните от ЕС. Това предполага скандинавски, а не подигравателните български заплати.Синдикалистите твърдят, че всъщност не самият процент, а неговото разпределение между работниците и работодателите блокира нарастването на доходите и развитието на икономиката. По данни на конфедерацията през 2004-а брутният вътрешен продукт на България е надминал леко нивото си от 1989 година. В същото време средната работна заплата е едва 50.3 % от тогавашната а средната пенсия - дори и под 50 процента. Но въпреки тези печални постижения на прехода засега опитите да се излезе от омагьосания кръг скъпа работна сила - бедни работници удрят на камък.Новото предложение на КНСБ е, без да се променя осигурителната вноска, да се преосмисли приносът на работниците (които сега покриват 30% от нея) и на работодателите (за чиято сметка са останалите 70%). Идеята е вноските на работници със заплата до 165 лв. да се поемат изцяло от фирмите, а с нарастването на възнагражденията да расте и процентът, поеман от служителите. Изчисленията показват, че при сегашната минимална заплата (150 лв.) работодателят внася 43.58 лв. осигуровки, а работникът - 18.67 лева. Ако се приложи предлаганата нова схема, при минимална работна заплата работодателят ще поема цялата сума - 62.25 лева. Но при възнаграждение от 300 лв. той ще плаща само с 11 лева повече. Тоест ще се повиши мотивацията за увеличаване на заплатите и съответно - на доходите на хората. Същевременно бюджетът ще се лиши от 103 млн. лв. приходи, изчисляват от КНСБ. Засега повечето експерти възприемат тази идея като чисто българска модификация на т.нар. Бисмарков модел (осигуряване от солидарен тип). В Европа няма примери за диференциране на личните осигурителни вноски и прогресивното им нарастване с увеличававането на дохода. Всички държави от ЕС са възприели пропоционалното разпределение на тежестта между работници и работодатели, най-често в съотношение 1/3 или 1/4. Но макар пенсионните системи в съюза да са от солидарен тип, те не допускат нарушаване на т.нар. актюерска справедливост и хората получават справедливо обезщетение съобразно онова, което са внесли в системата. В България обаче този принцип е повече от изкривен. Най-пресният пример е осигурителната ножица, предопределена законодателно по отношение на здравното осигуряване - месечната вноска, която се плаща за дете до 18 години от бюджета, е 1.10 лв., докато тези, които се осигуряват върху максималния осигурителен доход (1300 лв.), внасят по 78 лв. на месец. Подходът към позамогване на работниците чрез механични размествания на ставките обаче е предварително обречен на провал, твърдят от Българската стопанска камара. Представителите на бизнеса защитават съвсем друга теза - че осигурителното бреме у нас е непосилно тежко. Даже данъците не плашат толкова фирмите, тъй като се плащат веднъж годишно, докато заради вноските в НОИ касите им олекват драматично всеки месец. Тъкмо това е основната пречка за разкриването на нови работни места и увеличаването на заплатите, обясняват предприемачи. Тяхното становище е, че осигурителният товар се нуждае от радикално намаление - до 15% каквато е ставката за данък печалба. По-компромисното решение е редуциране на вноската до 27%, от които 18.9% да се плащат от работодателите, а 8.1% - от работниците. Последното ще означава допълнителни разходи за бюджета от около 300-400 млн. лева.Експертите от Националния осигурителен институт са на мнение, че решението на проблема с високите вноски се крие в превръщането на държавата в особен осигурител. Според тях корените на проблема водят повече от две десетилетия назад, когато държавата е трябвало да натрупва резерви, за да обезпечи бъдещите пенсии. След като тогавашната държава, наричала себе си планова, не е направила това, то е редно отговорността да се поеме от днешната. Предложението е осигурителната тежест да се преразпредели в съотношение 40% за работодателите и 20% за работниците, а държавата да поеме останалите 40 на сто. За да се реализира този вариант, бюджетът ще похарчи 1.1 млрд. лева. Тези средства могат да бъдат осигурени от печалби от управлението на фискалния резерв, от бюджетния излишък или пък от приватизацията. На разположение на бизнеса ще останат допълнителни 750 млн. лв., реалният доход на работниците ще нарастне със 168 млн. лв., а на самоосигуряващите се - с 80 милиона. Ако моделът на НОИ се приложи, икономиката и доходите ще дръпнат нагоре, без да се наруши общественият договор, според който днешното поколение работещи плаща двойна цена за реформата - като издържа чрез вноските си сегашните пенсионери и успоредно внася и за своята бъдеща пенсия.Действието на подобен модел ще изчисти дефицита на ДОО за две-три години, след което може да се премине към намаляване на осигурителните вноски, показват актюерските разчети на НОИ. Другата необходима стъпка е да се увеличи по-бързо делът на капиталовите фондове - за 2004-а и 2005 г. вноската за универсалните фондове е 3%, като се предвижда до 2007-а тя да стигне 5 на сто.В Западна Европа участието на държавата в осигурителния модел също е по-скоро правило, отколкото изключение. Три четвърти от приходите в австрийската пенсионна система например са от вноските на осигуряващите се, но остатъкът идва от държавни субсидии. В Дания съществува т.нар. национална пенсия, която осигурява постоянни доходи за хората с датска националност и се финансира изцяло от държавата. В Испания делът на държавната субсидия в бюджета на социалното осигуряване е над 17 на сто, като парите са разпределени основно за допълване на пенсии под минималния размер, за пенсии за инвалидност и за детски надбавки. Естествено в идеята за намаляване на вноската, която се прави от работодателя, има известна икономическа логика. Това намаляване би трябвало да увеличи ресурсите на предприемачите, като тези ресурси се насочат към инвестиции, разкриване на нови работни места или увеличаване на заплатите. По-ниските вноски означават и повече заети, разширяване на осигурителната основа и съответно повече вноски. Но най-непосредственият ефект ще е свиването на сивата икономика което ще помогне да се запълнят дупките във фондовете на ДОО.Съдейки от изчисленията на актюерите в НОИ, за да падне вноската за фонд Пенсии до 10%, са необходими допълнително над 2 млрд. лева. Около 1.6 млрд. ще струва намаляването на вноската до 15 на сто. А ако се приеме предложението за 20-процентова вноска, ще трябват 940-950 милиона. Проблемът е, че и сега обществената осигурителна система страда от хронични дефицити. За 2004 г. бюджетът на ДОО беше на минус с около 450 милиона. За тази година бюджетната инжекция е 623 млн. лева. Тя трябва да компенсира намалелите приходи на ДОО покрай редица промени - като например понижаването на осигурителната вноска за безработица (от това се губят 40 млн. лв); решението работодателите да не плащат вноски във фонд Пенсии върху обезщетенията за майчинство и безработица (други 40 милиона); умножаването на участниците в универсалните пенсионни фондове, за които се отклоняват 3% от вноската за държавното осигуряване (още 10-15 милиона). С каквито и аргументи да се защитават предложенията за нови реформи, основният въпрос, на който е необходимо да се отговори, е дали те ще доведат до трайни позитивни промени на осигурителния модел в страната? Както и дали вече не е време държавата също да поеме своя дял от отговорността за хроничните проблеми в осигурителната й система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във