Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Безпътица по пътищата

Амбициите са до края на 2018-а камионите над 3.5 т да заплащат тол такси по българските пътища.

Може и да сте забравили, но още от пролетта на 2016-а България се опитва да избере изпълнител за изграждането на тол система за тежкотоварните автомобили и въвеждането на електронна винетка за леките коли. Междувременно гърците, без много да му мислят, започнаха да събират по 2.4 евро от всяка кола на Промахон. И ако са верни сметките на премиера Бойко Борисов, че само за уикендите границата при ГКПП Кулата минават 80 хил. български превозни средства, то значи плащаме по 380 хил. евро пътни такси. На година това са близо 20 млн. евро, и то без да броим тежките камиони. У нас всеки може да мине метър, но дори и да реши да е изряден, тарифите са много по-ниски. Проблемът е, че търгът за въвеждането на тол системата непрекъснато се обжалва от знайни и незнайни фирми от страната и чужбина, поради което страната губи десетки и дори стотици милиони. Според някои изчисления сме пропуснали възможността да съберем пари за рехабилитация на приблизително 2000 километра пътища.

Версията на регионалния министър Николай Нанков за протакането е, че транспортното лоби не иска в България да се въвежда електронното таксуване, а да се продължи със сегашния, значително по-евтин модел на винетно облагане. По думите му не е изключено също съпротивата да е продиктувана и от обстоятелството, че новата система ще е инструмент за борбата с контрабандата, защото ще е свързана с митниците, НАП и МВР. Тази седмица обаче министърът заяви, че изпълнител за тол системата ще бъде избран още през октомври. "Очакваме - отбеляза той - следващия месец да подпишем договор и през 2018 г. да довършим процедурата по въвеждане на тол системата. Ще заведем и искове срещу жалбоподателите, заради които България претърпя сериозни загуби в продължение на година и половина от липсата на тол-таксите."

Приказките на Нанков са обнадеждаващи, но и доста трудно изпълними. Вярно, че този път процедурата се придвижи една крачка по-напред, след като в края на август бяха отворени техническите оферти на кандидатите. Но протоколът от заседанието на оценителната комисия показва, че и шестимата претенденти са имали сериозни пропуски в документациите си. Което означава, че е трябвало да предоставят нови удостоверения и образци, за да може да се пристъпи към същинското разглеждане на офертите. Необходимо е да имаме предвид и това, че, за разлика от повечето обществени поръчки, при тази в оценителната комисия влизат не само представители на Агенция "Пътна инфраструктура", но и на МВР, финансовото и регионалното министерство, ДАНС, на Агенцията по електронно управление, както и шестима външни експерти. Не е изключено да има и нови жалби срещу класирането, което е обичайна практика при големите и скъпи търгове. Така че крайният срок, който правителството си постави за въвеждане на тол системата - зимата на 2018-а, изглежда доста нереалистичен. Теоретично е възможно тези планове да се осъществят само ако решението за избор на изпълнител наистина бъде взето през октомври и няма обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията, защото за проектиране и изграждане на системата ще отидат поне седем месеца.

Предвид кандидатите обаче бърз и гладък изход от надпреварата не се очертава. Сред тях е основният жалбоподател срещу тази процедура - чешкото дружество "Толлнет", което е изградило софтуера за тол системата в Словакия. Друг интересен претендент е обединението "Телетол", в което участва една от най-големите фирми у нас - Българската телекомуникационна компания ("Виваком"). Нейни партньори пък са производителят на GPS устройства "Иком" и "Нованор", чийто управител е бившата тв водеща и певица Лилана – Лиляна Деянова. Последната фирма разработи мобилното приложение на пътната агенция - LIMA, което дава информация в реално време за трафика и ремонтите по републиканската мрежа.

Не е за подценяване и консорциумът "Тол България" с партньори "Телелинк", "Сирма солюшънс" и "Сиенсис". Австрийският играч Kapsch, който участва чрез българското, полското, италианското и испанското си подразделение с обединението "Капш трафик солюшънс", пък неведнъж е заявявал сериозния си интерес към тол системите и със сигурност няма да наблюдава безучастно развоя на нещата. Останалите играчи са "Сиела Норма" и обединението "БГ Път", което включва българската фирма "Контракс" и създателя на унгарската тол система "Ай Сел солюшънс".

Иначе победителят ще трябва авансово да финансира изграждането на системата, което се оценява на около 200 млн. лв., след което държавата ще я изплаща в следващите години със събраните такси. Ще е необходимо да се осигурят и поне 50 мобилни контролни съоръжения за събиране на пътните такси, а също и автомобили, които да са подготвени и оборудвани за проверка. Отделно ще има петдесет служебни превозни средства за мобилните глобяващи групи. С тях ще се отклоняват нарушителите и ще се превозват полицаите, които ще налагат глоби на място.

Интересното е, че тази седмица се проведе и общественото обсъждане на вариантите за трасето на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Според министър Нанков "източният вариант", при който едното платно се изнася извън дефилето, е най-сигурното и безопасно решение. "Съществуващото трасе ще бъде разширено и рехабилитирано. Предвижда се да бъдат изправени виражите и тежките завои и ще бъдат поставени мантинели. Така трафикът ще се редуцира минимум с 40 до 50%", подчерта Нанков. При този вариант са проектирани зони за отдих и търговия в рамките на общините Кресна и Симитли. В изпратените от Агенция "Пътна инфраструктура" съобщения категорично се твърдеше, че местните хора подкрепят именно него, но според местните медии жителите на Кресна предпочитали изнасяне на цялото трасе извън дефилето.

"Като всеки нов проект и този поражда освен големи очаквания и големи притеснения. Опитваме се да разсеем тяхната несъщественост, защото за всичко сме се погрижили, включително и за местния бизнес и икономика", подчерта в крайна сметка Николай Нанков. Той обясни, че построяването на двете платна извън дефилето ще оскъпи построяването на магистралата с над 800 млн. лева. Министърът не пропусна да напомни и че районът на Кресна е най-сеизмично тежкият и сложен участък, като се характеризира с висока честота на земетресения. "Ако се върнем 100 години назад във времето - през 1904-а, е регистрирано земетресение от 7.8 степен по Рихтер. Трябва да гарантираме, да имаме алтернатива в две отделни различни точки с подобни габарити трасе, затова отхвърлихме и тунела", обясни той.

Вълненията около "Струма" предизвикаха въпроси и за другата недовършена магистрала - "Хемус". Ангажиментът на правителството, според Нанков, бил до 2025 г. този аутобан да е изцяло готов. В рамките на този мандат щели да бъдат построени 100 км от липсващите 250, което освен всичко друго показва, че ГЕРБ или поне строителният министър имат амбиции за още едно правителство. 

Що се отнася до фактите, по участъка от Ябланица до Тетевен, който е с дължина 9 км, вече се работи. Има избран изпълнител и за 166-километровата отсечка от Варна в посока Шумен и Търговище, но подписването на договор се бави заради обжалване. До края на тази година пък се очаква да бъдат завършени проектите за още 50 км от магистралата до разклона Ловеч - Плевен, при все че финансиране за тяхното строителство все още не е осигурено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във