Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗПЛАТНО ЩЕ ИЗНЕСЕМЕ И БОГАТСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ

Лека-полека държавната Агенция по заетостта си огради едно хубаво местенце на пазара на посредниците, осигуряващи работа в чужбина. Лошо няма, както се казва в една позабравена правителствена програма Хората са богатството на България, и не върви голяма част от него да седи у нас босо и гладно. Пък и от 1 януари 2002 г. агенцията получи законовото право да се конкурира с частните фирми във високоблагородното по принцип начинание. Ако има нещо смущаващо, то е в простия факт, че държавното ведомство хем се състезава с частниците, хем определя и правилата на състезанието. При което е логично да се запитаме доколко лоялна е играта. Съгласно Закона за насърчаване на заетостта, при регистрация си посредниците плащат на агенцията еднократна такса от 900 лв. и по 90 лв. за всеки сключен договор с чуждестранен работодател. Самата агенция такива разходи няма, а и как да извади парите от единия си джоб, за да си ги сложи в другия? По-парадоксалното обаче е, че посредническите фирми са задължени на практика да представят параметрите на своите договори пред държавния си конкурент. Сключват посредниците договори, плащат, но и социалният министър подписва двустранни правителствени спогодби за трудова миграция. При това си слага парафа под сериозни документи, където изрично е определено, че единствено Агенцията по заетостта може да прилага договореностите в тях - т.е. да изпраща българи на работа в съответната страна. (От всички досегашни контракти само в един липсва този детайл.)Много важно ще каже някой - изгръмели са 10-20 частни посредници. Нито са фирми за безмитна търговия, нито всички в този бранш са коректни, нито безработните, желаещи да си потърсят късмета в чужбина, ще бъдат ощетени... Много важно и че Законът за насърчаване на заетостта дава право на агенцията да извършва стопанска дейност, а Законът за администрацията й го забранява. В името на богатството на България за подобно леко разминаване изглежда резонно да си затворим едното око, ама е неудобно някакси да си запушим и ушите за създаваните митове, че Агенцията по заетостта предлага услугите си безплатно. Всъщност, погледнато отвъд границата за чуждестранните работодатели, това е точно така, но не и погледнато откъм нас. Ведомството е второстопенен разпоредител на бюджетни средства и чиновниците му редовно си получават заплатите, осигурени им от българските данъкоплатци. При така сложилите се обстоятелства е естествено всички нормални чуждестранни предприемачи (а повечето от тях май са такива) да предпочетат посредническите услуги не на частните посреднически фирми, а на държавната агенция и да ги ползват по ред, определен от Министерския съвет. Е, такъв ред засега няма, но работници за чужбина по държавна линия се набират и се изпращат. Сигнали и оплаквания за корупция при подбора няма, което идва сигурно да ни подскаже, че хората, ангажирани с тази високопатриотична линия, просто са и високоотговорни. Изобщо цялата държавна служба стои със своите 3000 и кусур служители като една Армия на спасението и интересно е защо същият модел не се приложи и при Агенция Митници? Интересни са и други неща, но и социалният министър Христина Христова, и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Цвета Наньова не бяха много склонни да ги обсъдят по-обстойно с репортер на в. БАНКЕРЪ. Госпожа Христова дори определи желанието ни да получим отговорите на някои въпроси точно от нея като не съвсем коректно, макар да не сме я питали за социалните й ангажименти извън чисто служебните й задължения. За отбелязване все пак е, че състезанието съвсем не е приключило и някаква наша конкуренция в него има. При ангажиментите за присъединяването ни към Европейския съюз Агенцията по заетостта се е съсредоточила предимно върху държавите в тази просперираща общност. Така за частните посредници са останали още 180 страни, че и повече. Остават Съединените щати, Япония, Канада, Афганистан... и дори цели контитенти, като Африка например.Това е положението, безработни братя, стягайте куфарите! А дали ще берете ягоди в Испания, или банани в Бурунди, разликата не е чак толкова голяма. Особено ако имате необходимата квалификация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във