Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗМИТНИЯТ КОНТРОЛ ЗАТЪНА В ПРОТИВОРЕЧИЯ

Къде са финансовият министър Милен Велчев и консултантите от Краун Ейджънтс да видят огромните количества вносни, а вече и български, цигари, които се продават без бандерол? Въпросът бе поставен от члена на Националния изпълнителен съвет на СДС Ергин Емин по време на пресконференция на партията на 27 юли. След това синият активист изсипа на масата около дузина неразопаковани кутии - едните без бандерол, а другите с надпис, че са предназначени за продажба единствено в безмитните магазини. Демонстрацията удивително напомняше на друга подобна случка, разиграла се преди три години по време на предизборната кампания за парламента. В телевизионен дебат с Муравей Радев тогава Милен Велчев извади кутия Давидоф без бандерол и се закани, че при управлението на НДСВ контрабандата ще бъде ограничена. Като оставим настрана политическия популизъм, във всеки по-голям български град и до днес продължават да са публична тайна търговските обекти, където могат да се купят по-евтини алкохол и цигари, предназначени уж само за безмитна продажба. Големите надежди, които се възлагаха за затягането на контрола, поне засега не се оправдават. По информация на в. БАНКЕРЪ дискусията по проекта на нов закон за безмитната търговия върви тромаво заради трудно преодолимите различия между финансовото министерство и фирмите, занимаващи се с този вид дейност. Разработването му бе определено като приоритет от министър Велчев още в края на миналата година. Тогава той издаде разрешения за безмитни оператори на 14 дружества, но се закани, че държавата ще въведе по-строги нормативни правила за техните операции. В напълно демократичен дух членовете на Асоциацията на фирмите за безмитна търговия бяха поканени да участват в консултациите по текстовете на бъдещия норматив, в които финансовото ведомство се представляваше от заместник-министъра Стамен Тасев и главния секретар Тенчо Попов. Сериозна съпротива от страна на търговците срещна предложението на министерството бъдещите вземания на държавата от акциз и ДДС при продажба на стоки в дюти фриймагазините да се обезпечава с депозит по сметките на съответното митническо учреждение. Безмитните оператори настояват да гарантират на хазната само акциза (каквато е досегашната практика), но не и ДДС при вноса на алкохол и цигари с добре познатия надпис FOR DUTY FREE ONLY . При това желанието им е обезпечението да не е с пари в брой, а с банкова гаранция.Според председателя на безмитното сдружение Радостин Генов компаниите от бранша възнамеряват да упражнят цялото си влияние сред депутатите, за да не се гласува в пленарна зала предложеният от финансовите експерти текст. Мотивите им са, че, ако бъдат задължени да депозират пари в брой като данъчни обезпечения, това ще ги лиши от значителни оборотни средства. Генов е на мнение, че при мудната процедура по възстановяването на начислените косвени налози след подаването на декларация за реализираните количества (бел. а. - 30 дни) държавата на практика блокира средно месечно около 20 млн. лева на бизнесмените. От Министерството на финансите съобщиха за БАНКЕРЪ, че ще излязат с коментар по проблема едва след като проектът бъде одобрен от Министерския съвет. По думите на Таня Митова, ръководител на отдела за връзки с обществеността, в началото на август предстои нов кръг от преговори с безмитните търговци, на които спорните моменти ще бъдат изчистени. Единият от тях е свързан с намерението на държавата да обложи дюти фрийкомпаниите с единен данък върху оборота. Предвижда се той да е 4% от приходите от продажби. Операторите определят тази ставка като прекалено висока и настояват тя да бъде намалена до 2 на сто. Сега, срещу привилегията да продават свободно акцизни стоки, търговците внасят всеки месец по сметката на Агенция Митници сума в размер на 2% от оборота, който са реализирали. Отделно от това дружествата, на чието име е издаден лицензът, подават декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане. Анализите на финансовото министерство обаче показват, че обикновено фирмите осъществяват и други дейности освен безмитна търговия. Това на практика им позволява да си начисляват амортизации и разходи и така да намаляват облагаемата основа. На този етап двете преговарящи страни трудно намират общ език и по идеята за инсталирането на видеокамери в безмитните магазини и изграждането на електронна система в тях , която да е свързана с Агенция Митници. Така всяка една продажба ще може да се следи в реално време от митничарите. На пръв поглед продавачите на акцизни стоки не възразяват срещу такива мерки, но не са склонни да хвърлят средства за техническите нововъведения и предлагат държавата сама да поеме масрафа. В сферата на пожеланията най-вероятно ще остане и идеята на министър Велчев да бъдат въведени специални бандероли за цигарите в безмитните магазини. По неофициална информация във финансовото ведомство са получени писма от Филипс Морис и Бритиш Американ Тъбакоу, с които уведомяват българските власти, че не им е възможно да произвеждат отделни партиди с бандерол, предназначени само за нашия пазар, най-вече заради сравнително малките количества, които се пласират на него. Проблеми могат да възникнат и покрай предстоящото отдаване на концесия на летищата в Бургас и Варна, както и на част от морските ни пристанища. Очаква се на бъдещите концесионери да бъде разрешено да извършват съпътстваща дейност, в която се включва и разкриването на фрийшопове. От подобно развитие ще бъдат засегнати най-вече Трансимпекс, който е лидер по продажби сред фирмите, занимаващи се с безмитна търговия, и Сийком, стопанисваща обекти в споменатите зони. Ето защо Радостин Генов изтъкна пред БАНКЕРЪ, че би било разумно законопроектът за безмитната търговия да бъде разглеждан от Министерския съвет и Народното събрание едва когато се изяснят напълно правата на новите стопани на летищата и портовете (т.е. - след приключването на конкурсите за отдаването им на концесия). Предложеният вариант за законопроект не решава и въпроса със собствеността върху земята и съоръженията, които се ползват от безмитните оператори в зоните за граничен контрол. В този случай объркването е тотално, тъй като освен фирмите претенции към тях предявяват и Националната служба Гранична полиция, Министерството на регионалното развитие и областните управи. След подписването на приватизационните договори за продажбата на Трансимпекс, Кореком, Аидатур, Софком и Амфора в края на 90-те години на миналия век, новите им собственици придобиват и право да ползват магазините, управлявани от бившите държавни дружества (въпросът е уреден с подписването на специални споразумения с Агенция Митници). През 2002 г. пък Министерският съвет прие специално постановление, с което обяви всички обекти в зоните за граничен контрол за публична държавна собственост, което означава, че те не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват, както и да се стопанисват съвместно с трети лица. Част от операторите обаче и до днес плащат месечен наем на служба Гранична полиция за правото да продават алкохол и цигари на граничната бразда. От друга страна, в Закона за акцизите има разпоредба, която задължава министъра на финансите да предостави безвъзмездно право на ползване на обектите за безмитна търговия на търговците за срок до 10 години едновременно с тяхното лицензиране. В последна сметка, докато умните се наумуват, току-виж отпаднала необходимостта от приемането на специален закон за безмитния контрол. Особено като се има предвид, че страната ни е поела ангажимент пред Евросъюза да затвори след 2007-а безмитните магазини по границите ни с Гърция и Румъния.

Facebook logo
Бъдете с нас и във