Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗ СОЛОВИ АКЦИИ В БИТКАТА ЗА АЕЦ

След ратификацията на меморандума за АЕЦ Козлодуй в края на март възможностите пред кабинета Сакскобургготски са кажи-речи две. Първата, и по-лесната, е да изпълни всичко, което иска Евросъюзът за ядрената ни централа. Втората е доста по-трудна - да се опита да отложи максимално срока за затваряне на III и IV блок. Времето за дискусии е до 2006 г. (както иска ЕС) или в периода 2008-2010 г. (както е залегнало в ратифицирания документ). А кога точно ще се изясняват позициите, ще се реши през есента в Брюксел. Там политиците ни могат да поискат и допълнителни средства от Европейския съюз за окончателното извеждане и обезопасяване на четирите реактора. Аргументите са повече от очевидни: само за година работа всеки от малките реактори в Козлодуй произвежда електроенергия от 80 до 100 млн. щ. долара. Затварянето на първите два блока пък ще струва поне 900 млн. лева. Всичко това е добре известно в Европа. Нещо повече, в подписания през 1999 г. от правителството на Иван Костов меморандум комисарят Гюнтер Ферхойген обещава, че Европейската комисия ще поеме инициатива през 2000 г. да мобилизира международните финансови институции и други международни донори за предоставяне на допълнителни средства. Подобна мобилизация до ден днешен не се забелязва. За бюрократите в Брюксел въпросът, изглежда, е предрешен. Дали и за официална София главата АЕЦ вече не е затворена, тепърва предстои да разберем. Единственото, което е сигурно до момента, е, че всякакви солови акции носят само негативи на страната ни. Затова днес е повече от необходимо да се възстанови скъсаната връзка между държавниците и ядрените експерти. Тях впрочем Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) определи като едни от най-опитните и най-висококвалифицираните в Европа. Атомните енергетици са тези, които и сега разработват подробни и аргументирани технико-икономически програми за всеки от първите четири блока на АЕЦ. Изводите и цифрите в тях трябва да са част от аргументите на българската страна в предстоящите преговори с Евросъюза. От огромно значение ще е и оценката на МААЕ за националния ни доклад по атомна енергетика, който ще се обсъжда на 18 април във Виена. Такива документи се приемат за всяка страна, експлоатираща ядрени реактори, през четири години. Предишният доклад - от 1998 г., потвърждаваше, че реактори I и II на АЕЦ са опасни и трябва да се изведат от експлоатация. За другите два блока на АЕЦ обаче бяха направени редица препоръки за повишаване на безопасността им. Ако във Виена се изкажат положително за годишния доклад, възможностите за експлоатация на III и IV блок до 2010 г. силно нарастват.Третият фактор е предстоящата комплексна мисия на МААЕ през юни тази година, чиято оценка ще е от огромно значение за централата ни в Козлодуй. Такава мисия международната агенция имаше у нас преди десет години. От 1991 г. насам всички посещения на виенските експерти бяха междинни и обсъждаха само експлоатацията на блоковете. При сегашната визита ще трябва да докажем, че в резултат на модернизацията III и IV блок са на по-високо конструктивно и технологично ниво, със съответстваща на европейските изисквания степен на безопасност. Преди това обаче ще е необходимо официално да поискаме от конструктора - руския Атоменергопроект, да бъде променен типът на тези два блока. Ще ни се наложи също така да докажем, че Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) е наистина независим ядрен регулатор, като приемем изискваната нормативна база. В комитета вече са разработили проект на съвършено нов закон за атомната енергия, който предстои да бъде одобрен от парламента през тази пленарна сесия.Успеем ли да изпълним всичко това, ще можем да се надяваме на известен успех в Брюксел.Две български правителства се опитаха да изтъргуват старите козлодуйски реактори. На 16 юни 1992 г. кабинетът на проф. Беров подписа с ЕБВР споразумение, по което първите два реактора на централата трябваше да бъдат спрени до началото на април 1997 г., а следващите два - през 1998 година. Поети бяха ангажименти и за изпълнение на мащабна програма за повишаване на безопасността на блокове III и IV, за което ЕБВР отпусна безвъзмездна помощ на страната в размер на 24 млн. екю. Споразумението с европейската банка не бе ратифицирано от българския парламент. Държавата изпълни само последната част от него, като до 1999 г. инвестира в безопасността на опасните козлодуйски реактори над 200 млн. щ. долара (собствени средства и помощи от различни институции). На 29 ноември 1999 г. правителството на Иван Костов подписа меморандум с Евросъюза за затварянето на първите два блока на АЕЦ до края на 2002 година. Дотогава трябва да се договори изключването и на следващите два. Евросъюзът настоява това да стане до 2006 г., позицията на българската страна пък е спирането им да е в периода 2008-2010 година. Финансовите ангажименти на Брюксел включват грант от програмата ФАР в размер на 200 млн. евро (по 100 млн. евро за двете двойки реактори), от които досега сме получили 26.85 милиона. Евроатом пък ни отпусна заем от 212.5 млн. евро за модернизация на V и VI блок на централата, който бе ратифициран от Народното събрание през 2001 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във