Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЗ КИСЕЛОТО МЛЯКО В БРЮКСЕЛ ЩЕ НИ РЕГИСТРИРАТ ЦЪРВУЛИТЕ

ДОСТА БЪЛГАРСКИ МАРКИ СМЕНИХА ГРАЖДАНСТВОТО СИЖеланието на страната ни да влезе в ЕС със запазени изключителни права върху названията ракия и мастика може и да е погалило гордостта на българина. Само че настояването ни Евросъюзът да признае ракията и мастиката като имена на напитки, произвеждани единствено в България, ще излезе малко пресилено. Словения също е подала заявка за регистрация на Костелска ракия, а Румъния - за ракиу. Експертите са категорични, че въпреки по-ранното си присъединяване към Европейския съюз Любляна няма да ползва предимства и не ще успее да регистрира напитката като свой продукт. Спорната думичка обаче вероятно няма да бъде присъдена на нито една държава и тогава производителите ще трябва да регистрират ракиите си по географски региони - например Троянска сливова, Карнобатска гроздова и Сливенска перла. Другият вариант е България да се пребори само за наименованието ракия на кирилица, което ни се пада по право и без специална регистрация. Защото през 2007 г. ще бъдем единствената страна в общността, в която се използва писменост, различна от латиницата.-------------Тази история може да се окаже навременно подсещане за българския бизнес, който засега се отнася доста нехайно към възможността да потърси защита на традиционни български продукти и марки отвъд пределите на страната. Но споровете около ракията внесоха и известно объркване. В конкретния случай не става дума за марка, а за регистрация на наименование за произход. Според Закона за марките и географските означения последните се разделят на два вида - географски указания и наименования за произход. Географското указание е по-тясното понятие и се отнася за стоки, чиито качества или известност се дължат на това, че се произвеждат в определена държава, област или местност - както е например при минералните води. Наименованието за произход предполага уникалност, която се дължи на комбинацията на човешки и природни фактори (рецепти, климатични особености и т.н.) - такъв е случаят с българското кисело мляко. По този начин искаме да регистрираме и ракията. Повечето експерти обаче са убедени, че уникалност при тази напитка няма да ни бъде призната, тъй като технологията за нейното производство не е позната само у нас. Друга пречка е, че името се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им и при това положение не може да се регистрира като географско понятие. Наистина така е според нашето законодателство, но и европейските принципи не са по-различни. По същия начин пенливите вина са родово понятие, но шампанско е само това, което се произвежда в едноименната област на Франция. Затова по-логична би била заявката за регистрация на българска ракия. Така както земеделското министерство вече поиска да се регистрират българското саламурено сирене като уникално наше наименование за произход.През 2001 г. България представи на Европейската комисия списък на 20 стоки, за които искаме защита. Той се основава на регистрираните наименования за произход от българското Патентно ведомство. Отделно подобна закрила е поискана още за 200 вина и спиртни напитки. Идеята е наименованията, признати у нас, да получат и европейско признание по кратката процедура, като се впишат служебно в регистъра на ЕС.Списъкът ни не изглежда изчерпателен - липсват като че ли традиционни изделия, които са специфични за България, но не са свързани с конкретен регион. Поради тази причина те нямат национална регистрация, а и кой производител би могъл да претендира за такива права пред патентното ни ведомство? Инициативата за регистрацията в Брюксел впрочем не е само на правителството. След присъединяването ни към Евросъюза производителите от даден регион могат да се сдружат и да регистрират в ЕС дадена уникална стока, която е пропусната в официалния списък. Тогава обаче не може да се разчита на служебно признаване на географските означения, а трябва да се мине цялата процедура. Към дирекция Интеграционна политика в Министерство на земеделието и горите например предстои да се създаде отдел, който ще изпълнява ролята на национален орган по регистрацията на географските означения на храни и напитки. Пред него ще се представят доказателства за уникалност на продукта, след което ще се изчаква шестмесечен срок за възражения от други производители от Европейския съюз. Като доказателства, че производството на определена стока у нас е резултат на вековна традиция, се приемат дори митове и легенди, казват специалистите. Точно на това се облегна рекламата на новата марка Йогурт, извиквайки на помощ прабългарската традиция. Любопитното е, че такава марка не е регистрирана нито в нашето Патентно ведомство, нито в ЕС, показва сайтът на Офиса за хармонизация на вътрешния пазар, където се регистрират европейските марки.В края на миналата година се разбра, че след 40 години българското кисело мляко има някакъв шанс отново да получи защита в Европейския съюз. Повод за оптимизъм даде подготвяна директива на Европейската комисия за качествата на киселото мляко, която ще признае за йогурт млякото, произведено с живи бактерии, а останалите млечно-кисели продукти ще се наричат ферментирали. Същевременно, съдейки от сайта на Офиса за хармонизация , именно българското държавно дружество Ел Би булгарикум е собственик на едноименната марка, която се отнася до живи бактерии, български йогурт и млечни продукти. Асоциацията на млекопреработвателите и Ел Би булгарикум АД (държавното дружество, което държи правата на българската бактерия) поиска от правителството да предприеме действия за международна защита не само на наименованията на българското кисело мляко, но и на саламуреното сирене и кашкавала. Само по себе си това искане прозвуча малко странно, тъй като миналата година Министерство на икономиката заяви, че, поне що се отнася до сиренето, то е защитено като българско наименование. Една белгийска фирма и германски гражданин обаче са успели да регистрират марки (не географски означения) на свое име.През 1998 г. живеещият в Германия Харитун Сарик е регистрирал българското саламурено сирене като фигуративна марка под името BULGARA KAЕSE IN SALZLAKE NACH BULGARISCHER ART. Имитирана е добре и познатата ни тенекиена кутия. Историята нашумя миналото лято, когато млекопроизводители се оплакаха, че германската фирма на турски собственик Савик е регистрирала българското саламурено сирене като свое. Асоциацията им тогава заяви, че е наела и патентни специалисти, които ще се опитат да докажат, че българското саламурено сирене е общоизвестно, следователно не може да принадлежи на турци и германци. Почти същата марка, само че в Белгия, е регистрирало през 2000 г. анонимното дружество Илхан Сан. Наименованието е NEFIS FACON BULGARE BULGARISCHER ART. Илхан Сан държи и марката на кашкавал Българка (KASHKAVAL BUELGARKA Netis), регистрирана през 2001-ва. За съжаление не са много българските фирми, успели да регистрират марки в Европейския съюз. Сред най-упоритите са Балканфарма и Домейн Бояр. Фармацевтичният холдинг е регистрирал през 2002 г. наименованието си като фигуративна марка, но не е успял да се пребори за лекарствата, които произвежда. Марката Алмагел е била оттеглена след опит да бъде регистрирана през 2001-ва (две години по-рано същата е била отказана на испанската Алмирал Продесфарма (ALMIRALL-PRODESFARMA). Било е изтеглено и искането за регистрация на лекарството Фелоран.Домейн Бояр АД пък е регистрирало три марки на свое име, една му е била оспорена (Blueridge), а от други две само се е отказало. Но фактически само една си е изцяло негова - DOMAINE BOYAR PREMIUM OAK. Другите две дружеството по странен начин си е поделило с английската Бояр Интернешънъл лимитид (Boyar International Limited) (която държи миноритарен дял от софийското АД). То притежава и фигуративните марки DOMAINE BOYAR и BOYAR, а словесните DOMAINE BOYAR и BOYAR ESTATES са на Бояр Интернешънъл. Английската компания притежава и марката Blueridge.Колкото до Марката Руен (RUEN), за спортни трикотажни облекла, тя е регистрирана на името на RUEN KLOZE, INC. - Сан Диего. Което не изключва и други познати у нас марки да имат подобна съдба.Сред нашите фирми, успели да получат европейско признание, са още застрахователното дружество Български имоти и фалиралата Рила солюшънс. Странно е, че в този списък не присъстват мобилните оператори, авиокомпаниите ни или например Булгартабак, но пък Луфтханза миналата година е регистрирала марката - balkanwings (балкански криле), а тютюневият концерн Галахар е собственик на марката цигари Bolkan Sobranie, която вероятно е предназначена за нашия регион.Що се отнася до заявените за регистрация марки от български фирми, те са няколко стотици и сред тях са Каменица, Сторко, Промет Стийл, шоколадите Зайо Байо, множество ИНТЕРНЕТ-сайтове и други. Наименования за произход на храни, за които е поискано да бъдат вписани служебно в европейския регистърo Българско розово маслоo Копърово масло - Шуменo Лавандулово масло - Шуменo Дунавска салатаo Кюстендилски сушени сливиo Български белени доматиo Български млян червен пиперo Доматен сос - Пловдивo Русенско вареноo Смядовска луканкаo Карловски луканков саламo Българска закваска за производство на кисело млякоo Българско кисело мляко o Българско бяло саламурено сирене - кравеo Кашкавал Балканo Кашкавал от овче мляко Балканo Българско бяло саламурено сирене - овчеo Български млечнокисел продукт Витаo Кашкавал от краве мляко Витошаo Новозагорско млечно рулеo Шуменско пивоo Българска бозаo Боза медена - Русе

Facebook logo
Бъдете с нас и във