Банкеръ Weekly

Фалиралият завод "Бета" в Червен бряг се разпродава на безценица като... поземлени имоти

"Бета" - Червен бряг, се продава на метър

Седем тона опасни отпадъци цъкат като бомба в зарязаните помещения, но властите нехаят

S 250 29c02f12 0023 4af3 a6a7 21bf534eb483
S 250 065a2392 e1c9 4853 832c f2b4f7a19712

Почти 20 години след карикатурната приватизация  повечето от предприятията  у нас тънат в разруха, а натрупаните от собствениците им  дългове за милиони никога няма да бъдат погасени. Емблематичен пример за това е едно от най-големите предприятия на  разпродадения Военнопромишлен комплекс - "Бета" - Червен бряг.

То бе  приватизирано  по схемата на работническо-мениджърската приватизация  чрез създаденото за целта дружество "Бета 99"" (на 30 юни 1999-а)  за сумата от 1 800 000 щ. долара. Заводът  премина през няколко собственици, докато накрая се озова в ръцете на печалноизвестния финансов комбинатор  Мирчо Петков - Циганина,

Сега синдикът на обявеното в несъстоятелност акционерно дружество "Бета Индъстрис корп" Елвира  Танчева се опита през седмицата (на 18 април) да намери купувач за терена и сградите на бившия завод. Тя обяви пет търга за разпродаване на обособени части от активите на фалиралата компания.

к/в на подложка!!!

 

Тя обаче разказа пред в. "БАНКЕРЪ" друга още по-любопитна, да не кажем опасна подробност. 

От месеци Танчева се опитва да сигнализира до всички отговорни институции за екологичните опасности, пред които е изправен целят регион (виж факсимилето). В зарязаното предприятие са открити 7 т опасни отпадъци, за които няма никаква яснота нито за произхода им, нито за собствеността им. Както можем да се досетим, в сметките на фалиралото дружество пари няма. А за извозването и обезопасяването на опасните отпадъци са необходими 50 хил. лева. Странно защо обаче нито една от сезираните за проблема институции не е реагирала. Или може би отново се чака да се случи нещо необратимо, за да се търси начин за спасяване на вече обърната кола?!

Петте търга

Първият търг на 18 април е за поземлен имот от над 14 дка, чиято оценка е за смешната сума от 17 400 лева. При втория ще  се търсят кандидати за четири сгради (с обща площ  над 1000 кв.м), чиято общата пазарна стойност е определена на 102 860 лева. Третият търг е за още шест сгради, разположени върху застроена площ от над  6 хил. кв. м, чиято цена е определена на 168 400 лева. Други единадесет сгради с обща квадратура от близо 10 хил. кв. м са предложени за продан за 620 000 лева.

За по-малко от милион (989 850 лв.) се предлагат още 12 сгради с обща застроена площ от 53 281 кв. метра.

Ще рече, че даже сега някой да предложи и  по-малко от 2 млн.лв., пак  ще получи огромен брой производствени помещения, административни сгради и изградена инфраструктура - на практика целия завод. Отделен въпрос е в какво състояние са всички тези сгради.

Свързахме се със синдик Танчева, за да разберем дали има интерес към тази, на пръв поглед доста примамлива  оферта. Оказа се, че до последния момент мераклии така и не са се появили.

При тази ситуация  е ясно, че на  следващ търг цената на тези имоти  ще падне поне с още  20 на сто. И ако тогава някой  ги напазарува, те едва ли ще са достатъчни, за да  покрият дори минимална част от натрупаните дългове на дружеството. Ако проследим списъка на кредиторите  с одобрени от съда вземания, дълговете на фалиралото дружество са двойно повече. Само Националната агенция по приходите има да получава близо 2 млн. лева

Да не говорим какви са задълженията към фирми и физически лица. В списъкът на работниците, които не са получили своите трудови възнаграждения, има петдесет имена  и всеки от тях има да получава между 500 до 30 хил. лева. Простата сметка показва, че тази история няма как да приключи в тяхна полза...

Собственикът фантом

Както в. "БАНКЕРЪ" писа още преди 15-ина години, аналогията между прочутия мюзикъл "Фантомът" от операта на Андрю Лойд Уебър и случилото се с "Бета" - Червен бряг,  може и да не е съвсем точна, но както белязаният Фантом се крие някъде в тъмните подземия на Парижката опера,  и в този случай  има фантом - един наш бизнесмен, който владее военния завод.

Това се разбра покрай тогавашните разкрития около злоупотребите с Държавния резерв, а покрай това, лека-полека, изплува  една  емблематична фигура на българския преход - Мирчо Митев Петков. Роденият  през 1960-а  в циганската махала на Койнаре  бизнесмен за по-малко от десетилетие (след като у нас "избухна"  демокрацията)  успя да израсне до виден предприемач, разполагащ с милиони.

Всъщност никой, дори и хора от близкото му обкръжение  не успяха да разберат  какъв точно е бизнесът му. В началото на кариерата си Мирчо присъства в Търговския регистър, но след 1998-а постепенно изчезва от него, изграждайки около себе си цяла мрежа от фирми - на шофьори, секретарки и счетоводителки, които контролира по един или друг начин, вживявайки се в ролята на  човека в сянка. Причината за това превъплъщение е, че всички сделки на Мирчо са свързани с измами на клиенти и съдружници - поне така  твърдяха по това време бивши негови партньори. Безспорно най-впечатляващия удар бизнесменът  прави през есента на 2003-а, когато в Ботевград, в Правец, в Червен бряг и в Койнаре плъзва слухът, че е станал собственик и на военния завод "Бета".

Историята

Преди въпросната приватизация  бившият комбинат "Девети май" минаваше за една от перлите на Военнопромишления комплекс в България. Предприятието произвеждаше бронирана техника от типа МТЛБ и 122 мм "САУ Гвоздика". В най-добрите му години - в началото на 80-те, в него работят около 8000 души. После разпадането на Варшавския договор и затварянето на пазарите за спецпродукция поставят индустриалния колос на колене. Натрупват се дългове по ЗУНК и към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие. И  "Бета" АД е включено в списъка за ликвидация  съгласно Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия. Затова и работническо-мениджърското дружество БЕТА 99 - единственият кандидат-купувач на закъсалия гигант, се явява като спасителна алтернатива. На 30 юни 1999 г. то сключва с Агенцията за приватизация сделка, финансирана от австрийската компания "Палфингер Продукционтехник", която по-късно купува и един от цеховете на завода.

Да се върнем обаче към бизнесмена от Койнаре (Мирчо Петков) и отношенията му с "Бета", които датират още от времето, когато предприятието е държавно. През 1993-а, чрез ЕТ "Миомит", Мирчо Петков  сключва договор за износ в Русия на 50 мотокара и електрокара за 260 хил. щ. долара, но част от парите забравя да плати. Шест години по-късно предприятието все пак успява да го осъди и изважда изпълнителен лист за главницата от 4888 лв. и начислената върху нея лихва в размер на 15 902 лева. Но така и нищо не успява да си прибере, тъй като едноличният търговец на практика не разполага с никакво имущество. Към 2003-а вземанията на "Бета" от фирмите на Петков - ЕТ "Миомит" и "Митам" ООД (контролирана от него, но с управител Христина Данчова-Турлашка), възлизат общо на 1.005 млн. лв.- по официална справка от счетоводството на завода. Основно перо в тези задължения представляват неплатените сделки за Помощното стопанство и Младежкия дом в Койнаре, продадени на фирма "Митам". Но върхът във взаимоотношенията между Мирчо от Койнаре и "Бета" АД е т. нар. Косовска сделка, сключена през 1999 година. Под предлог, че ще участва в следвоенното възстановяване на Косово, бизнесменът убеждава тогавашния директор на завода Людмил Георгиев да му продаде пътностроителна техника - булдозери и фадроми, като плащането ще се извърши в 45-дневен срок. Като гаранция е издаден запис на заповед от името на неговото дружество "Митам",  авалиран от друга негова фирма - "Вирджиния" (в нея делът на Петков е 99.6 процента). По този начин заводът е ужилен с 1 млн. лева. Краят на поредицата от неблагоприятни за предприятието сделки е поставен едва през 2001-ва, когато за негов втори изпълнителен директор е назначен юристът от София Руслан Иванов. Говори се, а и Информационната система "Дакси" го потвърждава, че именно той чрез "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед" е бил действителният мажоритарен собственик на "Бета". Така или иначе, за една-две години Иванов реализира програма за преструктурирането на неефективния индустриален гигант. Създадени са девет дружества с ограничена отговорност, обхващащи различни производствени дейности, в които са прехвърлени активите на завода. Това са: "Беко", "Бета" "Кар", "Бета Газ", "Бета Пласт", "Бета Инженеринг", "Бета Мат", "ЗДМ Койнаре", "Бета Трейдинг", "Бета Нет". Мажоритарен дял от 83% в тях притежава "Атлантик Бизнес Мениджмънт България" ЕООД, което е дъщерно дружество на базираната в Лондон компания "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед". Тя е регистрирана от Руслан Иванов (99.05%) и от българина с английски паспорт Петър Попов, който е и неин административен секретар. Официално "Атлантик" влиза в "Бета" АД (а и в дъщерните му дружества) на 18 април 2003-а. Тогава, с решение на общото събрание на акционерите, е увеличен капиталът му (под условие) от 1 076 927 на 2.5 млн. лв. чрез издаването на нови 1 423 073 поименни акции с номинална стойност един лев. Условието е новите акции да бъдат записани от "Атлантик Бизнес Мениджмънт България" ЕООД. Само пет месеца по-късно дяловете на Руслан Иванов в "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед" по мистериозен начин са прехвърлени на друга фирма и на практика той губи контрола не само върху компанията в Лондон, но и върху завода в Червен бряг. По това време в. „Банкеръ“ се опита да се свърже с Иванов, но той отказа всякакви коментари, свързани с начина, по който е протекла тази операция.

Тогава успяхме да открием Попов в Лондон, който разказа, че действително в един момент "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед" е държал акции в "Бета" и дялове в дъщерните й дружества. По-късно , обаче е било издадено  пълномощно на Людмил Георгиев, тъй като „указанието“ било  той да продаде акциите, което и се е случило. Пълномощното му е било заверено и в българското посолство в Лондон, и във Форин офис (Foreign Office).

Докато чакахме  Георгиев да си спомни на кого е продал "Атлантик Лимитед" в Лондон, направихме справка в "Дакси". Според информационната система Софийският градски съд отбелязва на 3 октомври 2003-а промяна във фирмената регистрация на "Атлантик Бизнес Мениджмънт България" ЕООД. Чрез нея то става еднолична собственост на друго дружество с подобно наименование - "Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън".

Кой стои зад него?

Броени дни преди това - на 30 септември, Софийският окръжен съд прекратява "Миомит" ЕООД (то е правоприемник на цитирания по-горе ЕТ "Миомит" - Мирчо Петков) след вливането му в "Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън България" ЕООД преустановява участието на Петков в него и го освобождава като управител. По документи по това време управител и едноличен собственик на "Атлантик Корпорейшън"  е... секретарката на Петков - Таня Николова Георгиева. Само можехме да предполагаме как бизнесменът Мирчо Петков е влязъл във владение на "Бета" през есента на 2003 година.

Но ще припомним, че точно тогава се развихри шумният скандал около т. нар. Суданска сделка, последвана от  ареста на двамата директори на предприятието Руслан Иванов и Людмил Георгиев.

В търсене на истината се опитахме да си отговорим на въпроса: "За какво му е на Мирчо завод?"  Според запознати с битието му по това време  причините били  три. Първо, "Бета" по това време  е външен съхранител на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси",  заради "сделките" с която по-късно Петков  беше осъден.  Освен това  в складовете на предприятието по това време е имало запаси от черни и цветни метали, горива и резервни части, които успешно са били реализирани. На второ място, чрез "Бета" и чрез дъщерните й дружества са били налице  добри възможности през тях да преминат милиони левове, без да се задават много въпроси.

 И на трето място - мотив нещата да се развият по този начин са  милионите, които са били прибрани от това, че   всички по-ценни машини, включително и уникалните преси "Мюлер", са  били разпродадени, макар че върху тях е бил вписан особен залог в полза на Агенцията за приватизация.

Каква пък е връзката

между обявеното в несъстоятелност дружество „Бета индъстрис Корп“ АД и казаното дотук?

Регистрациите на тази компания показват, че през 2004-а   като нейни собственици са вписани същата тази Таня Георгиева, която притежава 1.0% от общия капитал, и  регистрираната в Панама "Каспен Индъстрис корп“, която владее останалите 99%  от капитала.

В извлечение №9 от книгата на акционерите към 14 май  2009-а, публикувано в Търговския регистър,  отново Таня, но вече под името  Банчевска  (но ЕГН-то е едно и също) е вписана като акционер, притежаващ  1%  в "Бета индъстрис Корп". Останалите 99%  вече са собственост на "Ен и Би консулт" АД.  През 2012-а  обаче нейното акционерно участие е заменено с това на Митко Мирчев Петков от Койнаре...

Самата "Ен и Би консулт" АД пък е притежание на Йорданка Кузманова (99%) и Цоко Бънчев (1%).  За Кузманова се знае, че  е била изпълнителен директор на дружеството, но също  и  че е третата жена на Мирчо Циганина, с която той живее, макар двамата да  нямат официално подписан брак.  

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във