Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БЕЛЯЗАНИТЕ КАРТИ В СДЕЛКИТЕ ЗА ТОПЛОФИКАЦИИТЕ

Раздържавяването на топлофикациите в страната се превърна в задача с повишена трудност. Като по правило продажбата им минава с шумни скандали между Министерството на енергетиката и Агенцията за приватизация, както се случи с дружествата във Враца, Казанлък и Ямбол например. На пръв поглед спорът между държавните чиновници е принципен и касае главно същността на продажбата. От енергийното ведомство се позовават на световната практика и обясняват, че топлофикациите са ютилити-компании, които предоставят достъпни услуги и са монополист за съответната територия. Затова най-важно при раздържавяването им е какви ангажименти ще поеме бъдещият собственик по предоставянето на всеобщо достъпната услуга - в случая за сигурността на топлоснабдяването и за цената за отопление и топла вода. От обществено значение са и ангажиментите за опазване на околната среда и инвестициите в предприятието. А с най-малка обществена тежест, подчертават от енергийното министерство, е сумата, която ще бъде платена за съответната местна топлофикация. Още повече че кой знае какви големи пари не се очакват и дружествата като цяло най-вероятно ще бъдат продадени доста под пазарните цени на притежаваните от тях активи (земи, промишлени сгради и пречиствателни станции). Що се отнася до приоритетите на приватизационното ведомство, то те са почти противоположни - опростена и бърза процедура, повече сключени сделки и по-висока продажна цена. Всъщност зад целия този принципен сблъсък стоят интересите на отделните енергийни лобита, като изключение не направи и обявената в края на миналата година приватизация на парното в Плевен, Бургас, Ловеч, Велико Търново и Габрово. Богатият асортимент от 35 предварителни оферти набързо оредя в заключителния етап до петнайсет. Всеки икономически грамотен човек може би ще приеме, че това е в резултат от квалификационните критерии, поставени от АП към потенциалните купувачи. Само че такива просто нямаше. От агенцията си измиха ръцете, заявявайки, че от Министерството на енергетиката не са пожелали да ги има. Хората на Милко Ковачев обаче контрираха, че още преди да се направят първите стъпки към раздържавяването, са предложили кандидатите да бъдат селектирани по три показателя - собствен капитал, опит в бранша и финансова обезпеченост. Покрай разправиите встрани остана един друг съществен факт - че бъдещият купувач трябва да гарантира не само непрекъснатото подаване на топлинна енергия, но и нормална цена на предлаганата от него услуга. Причина за пропуска са изкривените правила за класирането на офертите, според които за предложената цена се дават 60 точки, а за бизнес програмата за развитие на съответното дружество - 25 точки. В същото време на средната цена на топлинната енергия се падат 10 точки, а опитът в сектора се оценява едва с пет точки. Тук някъде може би е необходимо да се търси и обяснението защо реномирани западни фирми като австрийската Е Ве Ен, чешката Енерго Про, френската Далкия Интернешънъл или италианската Амга губят в състезанието за сметка на новорегистрирани български фирми. Парното в Габрово отиде в ръцете на добре познатия ни играч в енергетиката - Христо Ковачки. На 28 декември 2004-а надзорният съвет на АП одобри договора за продажбата на топлофикацията на Топгруп с управител Ивайло Иванов. Тази компания държи 44% от Гуми Еко, чийто управител е Ковачки. Останалите 56% са собственост на едноличната фирма на самоковския бизнесмен - Ел-Ем - Импекс. Приватизационната агенция обаче още не е обявила официално, че договорът е сключен. За разлика от този за Топлофикация Търново, който без излишен шум бе подписан на 29 декември. Победителят е регистрираното в Димитровград Еко Енергия Холдинг ЕООД, което се представлява от Петър Иванов Петров. При проверка на в. БАНКЕРЪ в информационната система ДАКСИ фирма с такова име не бе открита, а междувременно в бранша упорито се заговори, че и двете топлофикационни дружества са влезли в енергийната империя на Ковачки.Другата най-обсъждана в енергийните среди тема напоследък е за съдбата на парното в Бургас. Запознати твърдят, че за негов купувач вече е избрана софийската фирма Новас 2004, чиято собственичка Ралица Добрева била едва на 23 години. В ДАКСИ данни за дружеството все още няма. Но според информация на АП предложената от Новас покупна цена е 15.1 млн. лв., обещаните инвестиции са за 42 млн. лв., а посочената цена за топлинната енергия е 39.8 лв. за мегаватчас. (Определена от ДКЕР цена, на която дружеството продава в момента, е 42.18 лв. за мегаватчас.) Любопитно в този случай е сравнението между предложенията на софийската фирма и на австрийската компания EVN, която е новият собственик на електроразпределенията в Югозападна България. Офертата на австрийците за 5 млн. евро, инвестиции за 43 млн. лв. и средна цена на енергията 54.12 лв. за мегаватчас сигурно е оценена като съвсем безперспективна. Източници, запознати със сделката, обаче изтъкват, че ръководството на раздържавителната агенция все още не я е одобрило, тъй като се чака политическо решение. Топлофикация Бургас е разположена на терен от 116 декара. През 2003 г. оборотът и е бил 12.9 млн. лв., а чистата печалба - 2.4 млн. лева.За Топлофикация - Плевен се говореше, че е най-атрактивна от петте продавани дружества заради 35-те хиляди абонати, с които разполага, поне на хартия. За нея се състезават софийските фирми Делта Ком Холдинг Груп, Метрони и Риск инженеринг, френската Далкия и италианската Амга. Според предварителната справка на АП нещата наистина изглеждат повече от розови - след две последователни години на загуба (2001-ва и 2002-ра), през 2003-а предприятието е регистрирало печалба от 7 хил. лева. Оборотът му също непрекъснато се увеличава - през 2001 г. той е бил 20 млн. лв., а през 2003-а вече е над 23.3 млн. лева. Действителното финансово състояние на дружеството обаче е малко по-друго, научи БАНКЕРЪ. В графата с активи са били декларирани вземания за над 5 млн. лева. В това число са включени и несъбрани от клиентите сметки за парно отпреди повече от пет години на обща стойност 3 млн. лева. Другата мрачна краска в общата картина внася отливът на битови абонати от централното топлоснабдяване в Плевен. В тежко състояние са промишлените предприятия в региона, които все още не са възвърнали предишния си капацитет. Ако към това се прибави и бъдещата конкуренция на природния газ, новият собственик на плевенската топлофикация ще трябва да вложи твърде много средства и усилия за развитието на услугата, и то без да увеличава много цената на топлоенергията. При това положение офертите на западните компании едва ли ще издържат натиска на нашенските фирми. По неофициални сведения окончателни оферти за плевенската топлофикация са подали двете враждуващи български лобита в енергетиката: това на ядрения инженер Богомил Манчев чрез фирмата му Риск инженеринг и на самоковския бизнесмен Христо Ковачки чрез софийската фирма Метрони. Данни за последната не могат да бъдат открити във фирмените регистри, но упорито се носи слухът, че тя е фаворитът на приватизационното ведомство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във