Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БДЖ - тежкият камък на държавната шия

Докато Горанов прави сметките, Московски търси помощ от небесни сили.

Ще видят ли светлина в тунела закъсалите български железници? Отговор на този въпрос ще има след около десетина дни, когато правителството ще представи своето "цялостно решение" за затъналия в дългове държавен холдинг. Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов, след като на 6 юни кабинетът отложи отпускането на компанията на държавен безлихвен заем от 20 млн. лева. Парите щяха да послужат за погасяването на просрочия по втория облигационен дълг на БДЖ от 2007 г., който бе за 240 млн. лева. Сега един от спряганите варианти е от бюджета да бъдат дадени 120 млн. лв., така че веднага да бъдат обслужени всички оставащи задължения по него. 

В последно време облигационерите, сред които са Dexia kommunalkredit bank AG, KA Finanz AG, Depfa Bank PLC и "БНП Париба", започнаха офанзива, за да си получат вземанията. По тяхно искане Софийският градски съд наложи запор на сметките на дружеството "Пътнически превози", а впоследствие частен съдебен изпълнител обяви търг за продажбата на централата на жп холдинга в столицата. Първоначалната тръжна цена е 7.3 млн. лв., а срокът за подаване на оферти - 2 юли. Но предвид информацията за подготвяната държавна помощ до продажбата на офисите очевидно няма да се стигне. Все пак цялата история ясно показва, че облигационерите вече не разчитат на обещания за уреждане на сметките и са готови да извиват ръце, при все че по думите на министъра Горанов с тях пак се водят разговори в търсенето на отстъпки. 

Заемът бе взет по времето на Тройната коалиция, за да бъдат погасени стари задължения на железниците, както и за ремонти на някои от овехтелите влакове. Съдейки от официалната позиция на БДЖ, досега "Пътнически превози" е погасило част от него и към момента дължи 103 млн. лева. Заявено беше и че временният запор на сметките няма да затрудни функционирането на дружеството, но само ако бъде намерено бързо решение на възникналата ситуация. Тоест въпросът сега е дали десет дни са от съществено значение за него? Явно, че поне кабинетът не смята така.

Всъщност властта у нас многократно е показвала, че винаги е готова да налее още пари в "бездънната каца" БДЖ. Последната бюджетна финансова инжекция беше направена преди около четири месеца, когато холдингът получи поредните 31 млн. лв., за да погаси свои дългове по облигационния заем от 2007-а. Този трансфер бе в рамките на одобрената от Европейската комисия държавна помощ за железниците в размер на 224 млн. лева. През лятото на 2017-а пък националният жп превозвач получи 62 млн. лева. От тях 20 млн. лв. бяха за изплащане на средства по облигационния заем, а останалите - за погасяване на задължения към НАП. Въпреки това към 1 март задлъжнялостта му по баланс е 360 млн. лева. Очакванията са тази сума да бъде погасена до края на годината чрез сериозна държавна намеса, обяви тогава изпълнителният директор на БДЖ Владимир Владимиров.

Проблемите обаче ще продължат и след това. На подобни мисли навяват данните, изнесени от Владислав Горанов, според които общите разходи на пътническите превози са около 250 млн. лв. на година, а собствените им приходи са не повече от 50 млн. лева. Казано иначе, ежегодно 200 млн. лв. от данъците на българските граждани отиват, за да ги поддържат на командно дишане. 

Една от обсъжданите схеми за поне временно отърваване на железопътния холдинг от дълговото бреме е с приходите от концесията на столичното летище. Предишното правителство на Бойко Борисов опита да даде столичния аеропорт на частен оператор, но търгът бе прекратен от последвалия го служебен кабинет на Огнян Герджиков. Сега Горанов съобщи, че в срок от две или три седмици министрите щели отново да обсъдят процедурата. Той даже подметна, че железниците може да се уредят с 42 нови мотриси. "Единственото ми изискване е решението на Министерския съвет за този търг и за концесията на "Летище София" да са в един ден", отбеляза министърът на финансите. 

Новият търг със сигурност пак ще подпали политически страсти въпреки призивите на транспортния министър Ивайло Московски за консенсус по темата. Още при предишната процедура БСП се обяви категорично против нея. Не е изключено търкания да се появяват и в самата управляваща коалиция на ГЕРБ и "Обединени патриоти". Заместник-председателят на парламентарната група на Патриотите Искрен Веселинов обясни пред "БАНКЕРЪ", че до момента концесията не е обсъждана нито между партньорите в управлението, нито между "Атака", НФСБ и ВМРО. "Преди имахме конкретни виждания за защита на националния интерес - да не се допускат фирми от съседни държави до процедурата, защото имаше вероятност за турски оператори, които целяха да вземат концесията, за да минимизират функциите на летището. В края на краищата това се оказа вярно, както знаете", припомни Веселинов.

Колкото до бъдещето на БДЖ, депутатът смята, че на първо време е необходимо да се разгледа стратегията за развитието на държавния холдинг. Планът за оздравяване и за развитие на "Български държавни железници" ЕАД до 2022-ра бе публикуван преди три години. Но досега нито парламентът се е поинтересувал дали мерките се изпълняват, нито централната власт се е ангажирала да направи отчет има ли изобщо някакъв напредък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във