Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БДЖ ИСКА 25 МЛН. ЛЕВА ОТ ЛЕТИЩЕ СОФИЯ

ПРЕДИШНИЯТ КАБИНЕТ ЗАБРАВИЛ ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ СЪС СВЕТОВНАТА БАНКА

БДЖ атакува министерствата на транспорта и на финансите за пренасочване на 25 млн. лв. към железницата от 35-те милиона лева, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. за реконструкцията на летище София. Това съобщиха за в. БАНКЕРЪ служители и от двете ведомства с опасението, че подобна операция може да провали важни международни договори и споразумения за модернизацията на столичния аеропорт.Железницата действително настоява да получи 25 млн. лв. от заложените в бюджета за летището средства, но не отсега, а вече повече от половин година. Още на 27 февруари 2001 г. в докладна записка до тогавашния транспортен министър Антони Славински генералният директор на БДЖ Владимир Дунчев обяснява надълго и нашироко, че в съответствие с Програмата за финансово оздравяване на НК БДЖ и План-договора между държавата и НК БДЖ за периода 1999-2001 г. ръководството на компанията е представило аргументирано пред министерствата на транспорта и финансите какви средства ще са необходими за реализирането на инвестиционната й програма през тази година. Съдейки от направените разчети, изпълнението на Регионалната инвестиционна програма изисквало 71.2 млн. лв., а на Националната инвестиционна програма на БДЖ - 51.150 млн. лева. Парите трябвали и за подновяването на 40 км железен път, което пък е задължение по подписания през 1995 г. договор със Световната банка. Вместо исканите суми за двете инвестиционни програми в бюджета били заложени съответно 13 млн. (над пет пъти по-малко) и 18 млн. лв. (три пъти по-малко). По наше сведение предвидените средства от държавния бюджет за ремонт на летище София в размер на 35 млн. лева няма да могат да се усвоят през 2001 г. поради това, че ремонтът ще започне едва в края на годината - пише в докладната си записка Дунчев. - До решаването на въпроса за допълнителните целеви капиталови трансфери за НК БДЖ, които се надяваме да получим с Вашето активно съдействие, моля за вашето разпореждане 25 млн. лева от летище София да бъдат пренасочени за НК БДЖ.На 9 май до министър Славински е изпратена втора докладна записка, този път от Илия Пастушански, директор на поделение Железопътна инфраструктура в генералната дирекция на компанията. На 14 август същият пише по въпроса и до новоназначения транспортен министър Пламен Петров. На 3 септември Пастушански разговарял и със Златолина Мукова - новоназначения заместник-министър по финансовите въпроси на транспортното министерство. Тя обещала съдействие за среща на 4 септември със заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев, който да бъде директно запознат с проблема и да съдейства за неговото решаване. Оказало се обаче, че г-н Ананиев излязъл в тридневен отпуск.А иначе БДЖ се справи с поставения срок и още на 15 август финансовият директор на Националната компания Български държавни железници Гергана Иванова внесе в Министерството на транспорта и съобщенията проектобюджета й за 2002 година. Цял месец в жп централата на столичната ул. Иван Вазов N3 се потиха над проектосметките. Побелели финансисти и икономисти, правили не един и два бюджета на железницата, този път се изприщиха от зор, но не заради пословичното й тежко финансово състояние, а поради... неяснотите около нейното бъдеще.Първоначално работата на експертите по съставянето на финансовите разчети за 2002 г. тръгнала нормално. Но, както научи в. БАНКЕРЪ, тъкмо да я привършат, и вживяващата се от известно време в ролята на главен секретар на министерството д-р Ценка Василева изненадващо привикала на спявка генералния директор на БДЖ Владимир Дунчев. Според свидетели на аудиенцията, д-р Василева заявила, че независимо от изявленията на някои депутати от Национално движение Симеон Втори за отлагане и ремонт на Закона за железопътния транспорт, той ще влезе в сила, както е предвидено - от 1 януари 2002 година. А това означава, че за БДЖ трябва да се подготвят не един, а два бюджета - първият за бъдещата Национална компания Републиканска железопътна инфраструктура (НК РЖИ), предвидена в закона, и втори - за превозното предприятие, което засега ще запази името си БДЖ. Указанията, дадени отгоре, били и всеки от двата финансови разчета да се разработи в по три варианта. Изпълнявайки заръката, подчинените на Владимир Дунчев пак хванали моливите, въпреки че никой не им обяснил цял куп детайли. За тях няма и намек в Закона за железопътния транспорт, нито пък в подготвените към него и все още неприети 25 наредби. А гатанките наистина са от важни по-важни: какъв ще е размерът на таксите, които ще плаща превозното предприятие на НК РЖИ, ще има ли през 2002 г. други жп превозвачи освен БДЖ, ще има ли разлика между таксите за пътнически и товарни влакове и каква ще е тя, и т.н., и т.н.В крайна сметка, както твърдят информирани, всички заложени в проектобюджетите за 2002 г. числа се въртели все около тези, които вече фигурират в бюджета за тази година. Досега винаги сме работили по схемата поискай 500, за да ти отпуснат 50 - коментира финансист от БДЖ. - Сега за първи път подходихме честно и реалистично, но ако правителството не разбере това и ни отреже по стара традиция, 2002-ра може ще се окаже последна за българските железници.Още един конфуз разстрои работата на компанията в средата на миналия месец. Изненадващо министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров направи официално изявление, че се разработвала и до края на годината щяла да влезе в сила нова оздравителна програма за БДЖ. Кой, къде я прави, какво точно и как ще се оздравява - това бяха най-често задаваните въпроси и в БДЖ, и в Главна дирекция Железопътна администрация към транспортното министерство. Защото, както се оказа, специалистите и в двете структури не са чували, че ще се пише нова рецепта за реанимация за тежкоболните железници. В действие вече са две оздравителни програми. Реализацията на първата, която се прилага от 1995 г., ще приключи чак догодина.Разделяйки се с поста, бившият транспортен министър Антони Славински предупреди приемника си Пламен Петров, че най-големи проблеми ще има именно с БДЖ. Оттогава министър Петров посети доста транспортни структури, запозна се с шефовете и с работата им, но така и не му остана време за среща с генералния директор на железницата Владимир Дунчев. Дългогодишни наблюдатели на нравите по високите административни етажи тълкуват поведението на министър Петров еднозначно - че дните на Дунчев вече са преброени. Според други обаче, това не било съвсем така. Те напомнят силните качества на БДЖ-шефа, който освен че е завършил две висши образования - управление на жп транспорта и финанси, е изкатерил поетапно всички стъпала на жп стълбичката и прекрасно познава проблемите на отрасъла. В полза на Дунчев и оставането му като генерален директор се изтъква и фактът, че ресорният му заместник-министър Любомил Иванов запази поста си. Освен това се чуват и мнения, че при днешното състояние не икономиката, при слабия внос и още по-малкия износ с жп вагони, при все по-намаляващия превоз на транзитни товари през наша територия, и Господ да слезе, пак не би се оправил с железницата.Колкото до категоричните изявления на бившия генерален директор на компанията и сегашен депутат от НДСВ Йордан Мирчев, че знае къде изчезват по 200 хил. лева всеки ден от БДЖ, на тях засега явно никой не обръща внимание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във