Банкеръ Weekly

Буксуване

Бавят правилата за черноморското крайбрежие

Летният туристически сезон чука на вратата, а проблемите пред отново недоремонтирания (за пореден път) Закон за устройството на черноморското крайбрежие продължават да висят пред нехайния поглед на  депутатите. Въпреки че в момента в Народното събрание  всяко предложение на управляващите  може да бъде гласувано на спокойствие поради отсъствието  на опозицията, за пореден път срокът за предложения между първото и второто четене на промените в норматива (предложен от Министерския съвет  в началото на февруари), който изтичаше през тази седмица (на 4 април), е удължен до 18 април.

Два месеца се оказаха недостатъчни на

претоварените от нищоправене

народни представители, за да приемат  проекта  за промени в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, чрез който трябва да се въведат конкретни санкции за нарушения, извършвани на морските плажове от години.  А предложенията  предвиждат  такива  както  за поставяне на преместваеми обекти върху неохраняеми морски плажове, така и за поставяне на плажни принадлежности и за преминаване или спиране с пътно превозно средство върху дюни.

Административните наказания, според предложените от кабинета промени, бяха определени в съответствие с извършена преценка  за степента, в която е засегнат  общественият интерес при нарушаването на съответната разпоредба на закона. Именно с конкретизацията на санкциите за всяко нарушение се целеше  да се защитят още по-пълно природните образувания, както и интересите на българските и чуждестранните туристи, ползващи морските ни плажове. В законпроекта са включени и санкции за плажни оператори, ако не осигурят равностоен достъп за свободно разполагане на плажни принадлежности от посетителите, както и санкции за субект, който в нарушение на закона ограничава правото на гражданите за свободен и безплатен достъп до бреговата ивица.

Повече от наложително беше именно създаването на необходимата нормативна база, която трябваше да сложи ред  при провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на плажовете, които по дефиниция са изключителна държавна собственост.

 Допълнението  на разпоредбата на чл.7, ал.6 беше предложено с оглед на необходимостта от навременно провеждане на тръжните процедури и сключване на договорите за наем  с оглед на обвързаността с периода от време от годината, в който те могат да бъдат ефективно изпълнявани от   наемателите. По този начин трябваше да  се гарантира ефективното реализиране на правата и задълженията по договорите и ще се повиши правната сигурност, като се даде възможност за правилно планиране и извършване на съответните дейности, попадащи в предмета им.

Предварителното изпълнение на заповедите  Министерският съвет  мотивира с това, че  изпълнение на задължителните дейности от определения за наемател на морския плаж е свързано  с осигуряване на защитата на живота или здравето на гражданите от една страна, както и защита на особено важни държавни или обществени интереси, възложени по силата на закона. Именно те трябваше  да бъдат осигурени през активния туристически морски сезон за обезпечаване на  спокойствието и сигурността на летуващите граждани. Тези и още много важни за предстоящия летен туристически сезон промени в норматива отдавна трябваше да бъдат гласувани.

Макар  че вече първото четене мина,

останаха още куп неизчистени текстове

които досега  трябваше да бъдат прецизирани.

По време на първото четене народният представител от управляващата партия в Бургас Димитър Бойчев обясни, че предложенията в законопроекта са своевременни и повечето от тях са в правилната посока. Те са в отговор на ситуациите, които бяха създадени на няколко пъти в последните години и най-вече  на нарушенията,  свързани  с унищожаването на дюните  от страна на наематели и концесионери на плажовете.

Разбира се,  бургаският депутат призова колегите си  между първо и второ четене да изчистят  текстовете, особено  тези, които предизвикаха смях сред обществото - а именно свързаните с налагането на наказания за поставяне на плажни принадлежности. Още повече като и досега не е ясно какви санкции точно ще понесат виновните за  унищожаването на дюните на "Смокиня" например.

А именно промените в Закона  връщат дюните  като  част от плажовете и им дават статут на изключителна държавна собственост. С други думи, слагат преграда върху апетитите за застрояване там, където има открити такива. Тук е моментът да припомним, че дюните бяха извадени от обхвата на плажовете през 2008-а и някои от тях, дори разположените в защитени територии, бяха застроени.

Освен това е предвидено  да се облекчат и съкратят процедурата по отдаване на концесия на морските плажове. Концесионният договор ще влиза в сила два месеца след подписването му, а не от следващата година, както е досега. Отдаването ще става чрез конкурс на няколко етапа - изготвяне на обосновка, решение на Министерския съвет за откриване на процедура, самата процедура и обявяване на концесионер. Част от приходите от концесията ще отиват за подобряване на условията по плажовете - поставяне на табели, улесняване на достъп, санитарно поддържане на неохраняеми плажове и т.н.

Очаква се, когато нормативът бъде гласуван, в него да  бъде записано, че

 забраните за строеж за първа и втора линия

 на морето няма да могат да се заобикалят дори и при одобрен подробен устройствен план на инвестиционен проект. Схемата за поставяне на преместваеми обекти на плажа пък ще се одобрява еднократно от общината за целия период на концесията. Сега някои общини всяка година одобряват схемата и събират съответната такса от оператора. Промените предвиждат повторна такса да може да се събира само при промяна на разположението на преместваемите обекти.

Очаква се, когато новите правила влязат в сила,  да доведат до много сериозно намаляване на позволените търговски площи около заведенията на плажа - с около 30 на сто. Това обаче ще важи само за новите договори. В закона обаче няма да влезе предложението за диференциация на плажовете според местоположението им - пред детски лагери, ваканционни комплекси, извън населени места, и т.н., защото идеята предизвикала много негативни реакции, обясниха  мотивите си от Министерството на регионалното развитие. Най-честите коментари на тази идея бяха, че така ще се обособят плажове за богати.

Инак хората от

туристическия бранш приветстваха промените

в закона  още когато той беше предложен. Изпълнителният директор на Националния  борд по туризъм - д-р Полина Карастоянова изрази мнение, че те означават сигурност на инвестициите и прозрачност на икономиката в сферата на туризма в България.

При обсъжданията на текстовете  в Комисията по околната среда и водите, разбира се, имаше и различни становища от тези на вносителите.

От Национална асоциация "Българско Черноморие" предлагат всички дюни след плажовете да бъдат освободени от изискването да бъдат публична държавна собственост. Също така се обявиха против разполагане на къмпинги върху плажовете, като предложиха да се разполагат зад плажовете с писмено съгласие на съответните собственици.

Димитър Канариев от асоциацията е на мнение, че  има няколко много чувствителни и болезнени въпроси, свързани с този закон, по отношение на местните граждани и собственици на имоти край Черноморието и по отношение на дюните. Към момента по смисъла на Закона за защитените територии - членове 23, 24 и 25, Министерството на околната среда и водите не е извършило процедура за обявяване на природни забележителности в частни имоти. От друга гледна точка (според  извадка от кадастъра) плажовете според кадастъра са защитена територия. Според Канариев  предложения  чл.6, ал.4 на Закона за устройството на черноморското крайбрежие пък говорел  за... национализация. Той е на мнение, че "не отива на нашето общество, член на Европейския съюз, да има текст, който казва, че дюните са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна".

Представители на Сдружение за дива природа "Балкани" и Сдружение "Да спасим Карадере"  пък са на точно обратното мнение - в подкрепа на опазването на дюните и предотвратяване  поставянето на преместваеми обекти върху тях. Те предлагат  да се предприемат специализирани мерки за ограничаване на строителството в териториите, попадащи в защитени зони и в морските плажове за природосъобразен туризъм.

Андрей Ковачев от сдружение "Балкани"  иска да се прецизират текстовете, като в тях  се посочи много  ясно, че върху дюни, върху които има растителност, да не се поставят плажни принадлежности.  

Така или иначе, становищата отдавна са събрани, но на депутатите очевидно не им остава време да допълнят "натоварената си програма"   и да се опитат да проявят повече експедитивност за  въвеждане на новият норматив. В противен случай старите правила ще важат и през този сезон.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във