Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАВИ СЕ РЕГИСТРАЦИЯТА НА СОФТУЕРНИТЕ ФИРМИ

ПО ВИНА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ МАЛКО ФИРМИ ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДДС ТАЗИ ГОДИНАБлизо месец след като най-после в правилника за данък добавена стойност бяха уредени изискванията към производителите на софтуер, се оказа, че данъчните са регистрирали само две-три фирми. Регистрацията е първото условие, за да се признаят продажбите на тези производители в чужбина като износ по смисъла на закона. До тази година те бяха третирани като освободена доставка, при което също не се начисляваше данък, но и не се ползва данъчен кредит (за разлика от износа). С промените в закона продажбите на софтуер в чужбина се признават за износ, но само когато го прави производител или представител на чуждестранна компания - посредниците изпаднаха от печелившата комбинация. Друго изискване на закона, за да се признае износът, е чуждестранният купувач да го е платил изцяло по сметка в българска банка.Но определяйки в правилника изискванията за регистрацията на производителитеМинистерството на финансите на практика допълнително преся фирмите, които могат да ползват по-благоприятния режим. Срещу това възразява БАССКОМ - асоциацията на производителите на софтуер, която бе създадена именно с идеята да се намеси при очакваната регистрация за производителите. Според нейното становище въведените в правилника количествени критерии на практика дописват закона и са труднопостижими дори за сериозни компании в бранша.За да получи една такава фирма специалната регистрация, би трябвало последните 12 месеца доставките й на софтуер да са най-малко 50 на сто от всички извършени доставки за този период. Второто условие е фирмата да разполага към края на последното календарно тримесечие с дълготрайни материални активи и(или) парични средства за най-малко 25 хил. лева. Оказа се, че точно на това условие не отговарят много от производителите, тъй като правилото е стойността на софтуера, който е нематериален актив, да превишава (дори в пъти) стойността на компютрите. Проблем създава и следващият количествен критерий - разходите за заплати да са най-малко 30 на сто от всички разходи за дейността. Отхвърлят се и компании, които са правили нарушения на данъчното, счетоводното и валутното законодателство или дължат на бюджета повече от 5000 лева.Очевидно е, че целта на правилника е била да не се допуснат фирми фантоми и да се предотвратят възможностите за злоупотребиТъй като софтуерът не се лови на митницата, в миналото признаването му за износ позволяваше лесно източване на данъчен кредит. Най-популярната подобна афера беше с участието на актьора Стойко Пеев. Заради такива трикове редовните производители бяха ощетени години наред, тъй като софтъуерът стана освободена доставка (без данъчен кредит)..Според БАССКОМ обаче отсяването на потенциалните нарушители е могло да стане при не толкова строги критерии, които изтласкват от пазара малките фирми. Едно от предложенията е било кандидатите да бъдат сертифицирани от организациите, които правят проучванията по ISO. Дори е било договорено тази услуга да не струва повече от 200 лева.Специалната регистрация на софтуерните фирми, за която става дума в казаното дотук, е съвсем различна от общата регистрация по ДДС, която зависи от оборота. Фирмите, които извършват предимно износ на софтуер, едва ли са регистрирани по ЗДДС, тъй като до миналата година доставките им бяха освободени и не се включваха в оборота. Въпросът е дали от началото на годината, когато износът на софтуер стана облагаема доставка със ставка нула, производителят ще започне да изпълнява условията за доброволна регистрация по ЗДДС. Въпреки че не е изрично уточнено, идеята е фирмите първо да се регистрират по специалния редза производителите и след това да трупат обороти за регистрация по ДДС. При сега действащите разпоредби (чл.14, ал.1, т.8 от закона) като износ се третира софтуерът, продаден в чужбина от регистриран производител. Ако производителят не е регистриран, се смята, че става дума за освободени доставки. От това следва, че заради забавянето на промените износът, извършен след 1 януари тази година до регистрацията на производителя, не се признава за такъв и за него няма да се ползва данъчен кредит. Фирмите износителки, които нямат регистрация по ДДС, пък тепърва ще започнат да трупат обороти, които ще им дадат правото след време да ползват данъчен кредит. Така излиза, че отлагайки по административни причини едно облекчение, държавата пак намери начин да налее пари в бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във