Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАЛКАНСКИ НРАВИ И В РЕГИОНАЛНИЯ ЕНЕРГИЕН ПАЗАР

БАЛКАНСКИ НРАВИ И В РЕГИОНАЛНИЯ ЕНЕРГИЕН ПАЗАРОбединяваща се Европа все по-често насочва вниманието си към Балканите. И то не само като част от Стария континент, но и като портал към Близкия изток с неговите неизчерпаеми енергийни ресурси. Според евродепутати обаче проблемът на Балканите в началото на 2003 г. е все още неизживяното съперничество и нежеланието на страните от региона да търсят общи каузи. Особено когато става въпрос за електроенергетика. По принцип правилата в тази сфера твърде малко се подчиняват на общопазарните. Просто защото произвежданата и търгуваната стока не може да се складира и съхранява, а и балансът между производството и потреблението на електроенергия трябва да се поддържа във всеки момент. Резките скокове на потреблението (дори в рамките на едно денонощие) принуждават производителите да поддържат в резерв големи енергийни мощности. Което допълнително оскъпява цената на електроенергията. Нейният трансграничен транзит пък е заложник на чисто физическите характеристики на всяка от националните преносни мрежи. Определящо условие е те да работят в синхрон, както в страните от Западна Европа, обединени в т.нар. паневропейска електроенергийна мрежа USTE. В организацията, управляваща тази мрежа, членуват пет балкански страни. Четири от тях са в т. нар. 2-ра зона на USTE - Босна и Херцеговина, Гърция, Македония и Сърбия, а Хърватия е член на основната паневропейска енергийна мрежа. колкото до България и Румъния, те очакват да станат членки на USTE през 2003 година. В края на 2002-ра лидерите от страните на Евросъюза се споразумяха да отворят енергийния си пазар през 2007 година. Договореността, постигната след ожесточени дискусии, на практика отлага либерализацията на този пазар с две години (първоначалните планове бяха това да стане в началото на 2005-а). Но за региона на Балканите сроковете на Еврокомисията, фиксирани в подписания на 15 ноември 2002 г. в Атина документ, остават непроменени. Според тях интегрираният електроенергиен пазар в Югоизточна Европа трябва да е факт до 2005 година. На него ще се сключват дългосрочни договори, ще се търгува с форуърдни и фючърсни сделки, чиято обща стойност се изчислява на около 1 млрд. евро годишно. Но в случая, както при всички геополитически проекти, финансовите измерения са на втори план. И при балканския електроенергиен пазар основната битка е за контрола. Сиреч за онзи център, където не само ще се договарят сделките за милиарди долари, но и където ще се следи, разпределя и контролира трансферът на електроенергия. Красноречиво доказателство за поредното балканско разделение даде преди десетина дни в София Ален Годо, директор на проекта за техническа помощ на енергийните системи на Централна и Източна Европа. След срещите си с в енергийното министерство и НЕК той заяви: Страните от региона трябва да бъдат убедени, че предложеният от министъра на енергетиката Милко Ковачев проект за създаване на регионален център за енергийна политика не изземва функциите на създадените вече структури и няма да се намесва в националните им енергийни политики. Предложението на българското енергийно ведомство бе представено официално от министър Ковачев на енергийните министри от балканските държави миналия ноември в Атина. Предвижда се центърът, който ще бъде изграден в София, да координира регионалните енергийни проекти, да съдейства при обмена на информация, както и при развитието на енергийните политики и стратегии. Сред задачите, според Министерството на енергетиката, са още подкрепа за развитието на регионален енергиен пазар, създаване на действащи механизми и институции за интегрирането му в общоевропейския, по-добро използване на местните ресурси и изграждане на устойчиви условия за равнопоставено развитие на енергийните системи в региона, оптимизиране и привличане на инвестиции за развитие на енергийната инфраструктура. Присъстващите в Атина енергийни министри на Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция обаче не само заподозряха България в стремеж към енергийна хегемонияно и много бързо контраатакуваха със собствени проекти.Премиерът на Румъния Адриан Настасе публично предложи в Букурещ да бъде създадена балканска борса за електроенергия. Броени дни по-късно от Белград сръбският министър на икономиката Петър Троянович отправи официално искане да се възстанови координационното звено, което преди ударите срещу режима на Милошевич обслужваше търговията с електроенергия на Балканите.Официалната реакция на Гърция също не закъсня. Атина твърдо заяви намерението си да оглави интегрирането на енергийните системи на Балканите и създаването на общ енергиен пазар. Аргументът, че Гърция е член на Евросъюза и на общоевропейската електроенергийна мрежа USTE, целеше да обезоръжи всички алтернативни идеи. На всичко отгоре Атина нееднократно декларира, че разполага с огромен финансов ресурс. С това никой от конкурентите в региона не може да се похвали.До края на 2002-ра инициативите за различни енергийни центрове като че бяха позабравени. Но с ниските температури новата 2003-а отново извади на преден план истинските енергийни проблеми на Балканите - разрушените от войната в Югославия високоволтови далекопроводи и междусистемни връзки и остарелите електропреносни съоръжения на Румъния и България. Двете страни, които се надяват тази година да станат пълноправни членки на USTE, в момента изпълняват амбициозни програми за модернизация и рехабилитация на електропреносните си системи. У нас основната част от тази програма е проектът Енергия 2Неговата реализация започна през миналата година. Общата му стойност е 153 млн. евро, от които 101 млн. евро са заемни средства, обезпечени с държавна гаранция. Първо бе подписано споразумението с ЕБВР за 41.1 млн. евро, а преди седмица кабинетът одобри и това с Европейската инвестиционна банка за заем от 60 млн. евро. С парите от външното финансиране ще бъдат извършени основните дейности по проекта. Със собствени средства на НЕК в размер на 52 млн. евро пък ще се платят данъци, такси, проектиране, монтаж и други съпътстващи разходи, обясниха от компанията. Намеренията са да бъде изградена информационната система на НЕК, да се модернизират териториалните диспечерски управления, да се изгради над 400-киловолтов далекопровод Карлово - Пловдив, да се реконструира подстанция Пловдив и да се изгради система за дистанционно отчитане на електромери. Завършването на всички обекти по Енергия 2 трябва да приключи през 2006 г. и днес това е далечна перспектива. Затова през есента на 2002-ра НЕК построи и пусна в действие нов 400-киловолтов далекопровод за Турция. Регионалните транзитни електромагистрали са един от основните приоритети и на Румъния. Съдейки от официални съобщения, още през 2003 г. северната ни съседка ще приключи модернизацията на националната си преносна електрическа мрежа и ще се включи в паневропейската електрическа система. Планираното мащабно преустройство е на стойност 120 млн. щ. долара. Освен модернизация на граничните интерконектори, които доскоро бяха един от основните проблеми пред транзита на ток през Румъния към Централна и Южна Европа, интензивно се изграждат и нови междусистемни връзки. Намеренията на румънците са още тази година да бъдат завършени проектите на северната граница на страната, което ще гарантира надеждна връзка на румънската електропреносна мрежа с тази на Молдова, Украйна и Русия. Паралелно ще приключи изграждането и на съоръженията, които ще осигурят електроенергийните връзки на Румъния с Австрия.Присъединяването на румънската система към мрежата на западноевропейските асоциации USTI, географското й положение, изграждащите се нови електропроизводствени мощности и наличието на свободен капацитет на север ще повиши значението на Румъния в износа и транзита на електроенергия за Южна Европа - отбеляза в в навечерието на новата година румънският енергиен министър. Основната цел на всичките тези румънски начинания всъщност е заобикалянето на БългарияТова открито коментират през последните месеци наши енергийни експерти. След като при бомбардировките през 1999 г. в Сърбия почти изцяло бяха разрушени системните връзки и далекопроводите, единственият достъп на електроенергия от Румъния до Южна Европа бе през нашата страна. Но още през февруари 2001 г. северната ни съседка се опита да достави електроенергия на Гърция, без да използва българската електропреносна мрежа (официално маршрутът на износа минаваше през Македония). В началото на 2003-а нещата би трябвало да изглеждат по-различно. Особено след като в края на миналия ноември националните електрически компании на България и Румъния подписаха междуфирмен протокол за транзита на румънски ток през наша територия и формирането на съответните тарифи. Независимо от това обаче доставките на електроенергия за Гърция продължават да ни заобикалят. Самата Атина, чиято доминираща икономическа роля в региона никой не оспорва, е доста мълчалива по отношение на плановете за електропреносните си мощности. Без много шум бе изграден и пуснат в действие подводният високоволтов кабел към Италия. Почти незабележимо проводите и междусистемните връзки на Гърция към съседна Македония (а оттам и към паневропейския енергиен пазар) надхвърлиха 1000 мегавата. За състоянието на преносната си електрическа мрежа не говори много и Македония, навярно защото страната е член на USTE.

Facebook logo
Бъдете с нас и във