Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАЛКАНСКА ПИЕСА ЗА ДВА ШАЛТЕРА

Какъв турско-български спектакъл само се разигра в началото на тази седмица! В него имаше всичко - престрелки, страх и балканщини... Имаше напрежение, облекчение, а, както се оказва, ще има и продължение. Късно във вторник (15 април) стана ясно, че турската национална електрическа компания ТЕАШ е изпратила ултимативно писмо на нашенската НЕК да преустанови износа на българска електроенергия към югоизточната ни съседка. Вестта от Анкара ни подпали фитила и започна чертане на апокалиптични картини не само за междудържавните отношения, но и за българската енергетика като цяло. Публиката бе засипана с прогнози за шоково поскъпване на тока. Клиноведи съзряха в турския ултиматум дългата ръка на Москва, а някои нашенски политически анализатори директно посочиха, че единственият печеливш бил шефът на ДПС Ахмед Доган. Бизнессредите бързо разграничиха двата лагера в сблъсъка и очертаха активните (и инспириращи скандала) икономически лобита. За основен заподозрян бе обявен фаворизираният от три поредни турски правителства бизнесмен Махмуд Джейлан. Затова и престрелките на по-високо ниво между София и Анкара прозвучаха на някои като залп преди общото събрание на смесеното дружество ХЕК Горна Арда, в което заподозреният държи 30.1% (останалите са на НЕК). В лагера на Джейлан твърдо бе вписан и министърът на държавната администрация Димитър Калчев, приел турчина преди десетина дни и уредил неформалната му среща с енергийния си колега Милко Ковачев. Най-обтекаеми бяха предположенията за частни български интереси, свързващи несъвместими на пръв поглед икономически кръгове - като този на убития в началото на март Илия Павлов и позабравения Красимир Стойчев - бивш приятел на експремиера Костов. На границата на реалното се появи и хипотезата, че енергийната заплаха от Анкара е заради сделката за БТК. По-точно заради апетитите на две от най-мощните турски компании - Тюрк телеком и Коч Холдинг, към българския телеком. Най-спокойни като че останаха тези, които са пряко обвързани с износа на електроенергията. Шефовете на НЕК официално заявиха, че българската страна изрядно спазва всички клаузи на търговския договор с турската електрическа компания и място за притеснения няма. На 16 април лидери на ДПС и шефът на енергийната парламентарна комисия Веселин Близнаков обявиха, че българският износ на ток продължава. Заслугата била на турския премиер Реджеп Ердоган, който лично се разпоредил за това, докато въпросът не бъде решен на междуправителствено ниво. Колкото и да е странно обаче, в почти всяка от лансираните през седмицата тези има и частица истина. Повечето от тях могат да бъдат подкрепени тук-там от цифри, факти, документи, от секторни и регионални анализи. Вариациите по темата без съмнение ще продължат и в близките дни, но текстовете на подписаните документи (с копия, от които в. БАНКЕРЪ разполага) са еднозначни и едва ли подлежат на каквито и да е тълкувания и интерпретации. В основата им стои износът на електроенергия, осъществяван като чисто търговска сделка между националните електрически компании на двете страни - НЕК и ТЕАШ, от май 1999 г. (бел. а. - сегашното наименование на турския държавен монополист е ТЕТАШ). Договорът гарантира на НЕК годишни приходи от минимум 140 млн. щ. долараза периода до 2008 година. Според неговия чл. 1 турската компания се задължава да внесе за този срок общо 33.7 млрд. кВтч българска електроенергия. Друга клауза фиксира цената на 3.55 щ. цента за киловатчас през 2000 и 2001 година. От 2002-ра до 2008-а тя ще е 3.53 щ. цента, коригирана със съответния годишен индекс на инфлацията на еврото. Договорът може да бъде развален единствено при форсмажорни обстоятелства - война, природно бедствие или други катаклизми, както и при виновно поведение на всяка от страните. При едностранното му прекратяване предвиденото обезщетение е 45% от стойността на неиздължените договорени количества. По информация от НЕК (потвърдена и от турски източници) до края на 2002 г. са доставени общо 10.8 млрд. кВтч електроенергия, за които ТЕАШ е превела на българската компания 383.4 млн. щ. долара. Остават още 22.9 млрд. кВтч, така че оттук насетне битката ще е поне за 813 млн. щ. долара. Ако пък турците развалят по собствено усмотрение контракта, то НЕК би трябвало да получи обезщетение от близо 366 млн. щ. долара.По този начин изглеждат нещата от нашата камбанария, но от съседната заявяват, че не търговският договор е водещ при тази сделка, а подписаните от Иван Костов и Месут Йълмаз на 4 ноември 1998 г. в Анкара споразумение и протокол за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата. Те са ратифицирани от парламентите и на двете държави и според националните им законодателства имат силата на закон.Текстовете на чл. 2, 3 и 4 на споразумението са по-скоро пожелателни. В тях се урежда своеобразен бартер - български износ на електроенергия срещу участие на турски фирми в смесени дружества за изпълнението на такива инфраструктурни и енергийни проекти като хидроенергийната централа Горна Арда и участъка Оризово-Капитан Андреево от магистрала Марица на територията на България. Реално погледнато, дефинитивен е само чл. 4.1. на междуправителствения протокол, който гласи, че Закупуването на електричество от Република България от страна на Република Турция до 2008 г. ще бъде осъществявано в случай, че упоменатите по-горе проекти бъдат предприети от съвместни компании с турско участие. Тъкмо този текст сега дава основание на турското правителство да отправя ултимативни предупреждения. Хора, близки до кабинета в Анкара, твърдят, че турският интересв случая е участието на турски фирми в строителството на инфраструктурни обекти в България. Изрично се подчертава, че става въпрос за строителство, а не за съфинансиране на проектите. Парите за тях можело да се осигурят по два начина. Първият е чрез директно реинвестиране на печалбата на НЕК от износа на електроенергия (както подсказвали и двата междуправителствени документа). Вторият е чрез банкови кредити по схемата BOT (построй, експлоатирай, предай). Което в действителност означава доказване на ефективността на проекта и осигуряване на кредити срещу залог на активите на смесените дружества, които ги осъществяват.Същите източници са категорични, че и при каскадата Горна Арда, и при магистралата Марица изобщо не можело да се говори за държавни гаранции. А иначе те неофициално потвърждават подкрепата на новото правителство в Анкара към холдинга на Махмуд Джейлан. Обяснението им е, че турският бизнесмен, който впрочем е от кюрдски произход, държи гласовете на 4-5 милиона избиратели - кюрди в азиатската част на Турция, в близост до границата с Ирак. Други обаче не споделят това мнение, подозирайки, че Джейлан просто има добре отработена схема за въздействие върху висшите държавни чиновници не само в турската, но и в българската столица.Каквато и да е истината, по всичко личи, че играта навлиза в решителната си фазаАнкара вдигна летвата на най-високо ниво - намеси се лично премиерът Ердоган. София засега предлага като отговорници за предстоящите преговори двама свои министри - Милко Ковачев и Валентин Церовски. И твърдата увереност, че подписаните документи и реалната ситуация в енергийния сектор на югоизточната ни съседка са изцяло в полза на България. Становището на наши юристи е, че приоритет има чл. 5.3 от междуправителственото споразумение, ратифицирано от българския и от турския парламент. Според този член прекратяването на въпросния документ няма да се отрази на валидността на договорите, които вече са сключени между физически и юридически лица на двете страни. А износът на българска електроенергия се извършва по силата на търговски договор, който включва и клаузи за дължимата неустойка. Съдейки пък от регионалните и секторни анализи в момента, турският енергиен дефицит е над 3 хиляди мегавата. Българският внос запълва едва 10% от него - сиреч 300 мегавата. Наистина Анкара може да внася ток и от арменската АЕЦ през изградения неотдавна 400-киловолтов грузински далекопровод. По принцип може да внася електроенергия и от съседен Иран, макар изграденият преносен капацитет там да е крайно недостатъчен. Що се отнася до обявените от турския енергиен министър Хюлми Гюлер собствени турски мощности, те тепърва ще се изграждат. И ще са електроцентрали на природен газ, произвеждащи доста скъпа електроенергия. Така че поне до 2006 г. - докато не бъдат изградени планираните нови турски централи, турците малко трудно ще минат без тока от София. Алтернативата е страната ни да бъде транзитна територия за пренос на руски, украински или румънски ток до Турция. Този вариант се отиграва от определени среди от години. Нещо повече - той вече е фиксиран и в официални българо-руски междуправителствени документи. Подписаното при посещението на президента Владимир Путин в България енергийно споразумение предвижда НЕК и руската компания Обединени енергийни системи да разработят техническа възможност за такъв транзит. Но мераклиите - Русия, Украйна и Турция, не са ратифицирали Европейската енергийна харта. Затова, независимо от подписаните документи, кабинетът ни лесно може да отхвърли всички бъдещи планове за транзит на ток. Проблемите са в българския енергиен пазарНелепо е да се твърди, че преустановяването на износа за южната ни съседка ще доведе до поредно шоково поскъпване на тока у нас. Просто НЕК ще се лиши от гарантирани приходи в размер на 140 млн. щ. долара годишно, ще намали печалбата си и няма да внася дивидент в държавния бюджет. Ще се затрудни и извършването на всички належащи ремонти на преносната мрежа. Нови електропроизводствени централи няма да бъдат изграждани - нито АЕЦ Белене, нито планираната заместваща мощност в Марица изток 1. А действащите централи, произвеждащи скъп ток, ще трябва изцяло да затворят неефективните турбини (главно ТЕЦ Бобов Дол и ТЕЦ Марица 3 - Димитровград). Ще спре производството и от 6-те турбини на ТЕЦ Варна, работещ изцяло на вносни въглища. Проблемно ще е изграждането и нахидроенергийната каскада Горна АрдаДосега в проекта, собственост на смесеното българо-турско дружество, НЕК е вложила около 21 млн. щ. долара, докато приносът на Джейлан холдинг се изчерпва с учредителната вноска от 300 хил. щ. долара. На организиран от НЕК търг през март 2001 г. за стратегически партньор в каскадата бе избрана италианската компания Енел Пауърс. (Италианците се включиха и в рехабилитацията и модернизацията на Марица изток 3.) Всичко около строителството обаче все още е в режим на изчакване. Ангажирани с проекта отбелязват, че зациклянето се дължи най-вече на участието на Джейлан в смесеното дружество. Против това участие, изглежда, са както от българската, така и от италианската енергийна компания. От Енел изтъкнаха пред БАНКЕРЪ, че единственото им условие е техните партньори в съвместни проекти зад граница да са с висок кредитен рейтинг. За разлика от НЕК, фалиралия Джейлан холдинг май съвсем не отговаря на това изискване.Казват, че Махмуд Джейлан бил готов да сведе участието си в ХЕК Горна Арда до 5 на сто, но да остане основен изпълнител на проекта. Подмята се също, че посредник в неофициалните преговори с българската страна по този въпрос бил министър Димитър Калчев. При всички положения малко повече светлина ще хвърли годишното събрание на смесеното дружество, насрочено за следващата седмица. Разбира се, далеч по-съществено ще е как ще протекат разговорите на междуправителствено ниво. Прогнозите са, че българската страна ще поднови направените и от втория кабинет на Костов, и от този на Сакскобургготски предложения за подмяната на Джейлан холдинг с друга фирма, определена от турското правителство. Второто искане на България ще е изграждането на автомагистрала Марица да бъде изключено от спогодбата поради липсата на каквито и да са конкретни действия. Налице днес е единствено създаденото българо-турско дружество Джеймар, участници в което отново е Джейлан холдинг и нашенската Автомагистрали. В замяна на Анкара могат да бъдат предложени други инфраструктурни проекти, които да се реализират с турско участие.Въпросът е дали разиграният спектакъл цели поредното налагане на Махмуд Джейлан? И дали прицелът не е към БТК, за която консорциумът Тюрк телеком/Коч холдинг е твърдо решен да воюва? Освен на натиск от кабинета на Ердоган в тази битка консорциумът ще разчита и на вътрешна българска подкрепа - тази на ДПС и на тайните симпатии на депутати от НДСВ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във