Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАЛКАНИТЕ - НОВИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ ТИГЪР?

НЕ И ДОКАТО ИНВЕСТИТОРИТЕ СА В ПОЗИЦИЯТА НА ДЕБНЕЩ ТИГЪР

Чуждестранният интерес към Българския инвестиционен форум бе най-голям през 1997 година. Тогава, след драматичните събития от януари и февруари, инвеститорите бяха подчертано оптимистично настроени. Близо 3000 души дойдоха в София, за да чуят приоритетите на новото ни правителство. Още през следващите години обаче очакванията за българско икономическо чудо бързо избледняха.


През 2000 г. - на вече прерасналото в Икономически форум за Югоизточна Европа мероприятие, се регистрираха малко повече от 1200 участници. Инвестиционни банкери почти липсваха, а тези от тях, които все пак дойдоха, очакваха да чуят преди всичко нещо обнадеждаващо за продажбата на БТК, Булгартабак и някои енергийни обекти. Единствената новина, с която ги почерпи премиерът Иван Костов, бе, че кабинетът възнамерява да пусне част от акциите на Банка ДСК на борсата, без да уточнява кога точно ще стане това. Министър-председателят се ангажира и с намаляването на някои такси, събирани от държавните институции от 2001 година. В парламента пък щели да влязат промени в Закона за обществените поръчки.


Вицепремиерът Петър Жотев също се постара и обеща до Нова година 40 лицензионни режима да бъдат заменени с регистрационни. Според него процесът щял да продължи и в новото хилядолетие с отпадането на още лицензии. Инвеститорите могат да очакват и промени в закона за приватизацията, свързани с продажбата на държавните монополи.

Бившият финансов министър на Унгария, а сега съветник на Световната банка Лайош Бокрош предложи по време на Икономическия форум в София да се създаде общ митнически и валутен съюз в региона. Общата валута щяла да допринесе за обособяването на голям пазар без валутен риск, който ще е привлекателен за големите компании. У нас това до известна степен било направено чрез обвързването на лева с германската марка. Идеята за обща балканска валута беше лансирана преди година и от финансиста Джордж Сорос, но не намери радушен прием сред повечето от политическите лидери на Балканите. Бокрош се обяви и за хармонизация на данъчните системи. Проблем за Югоизточна Европа оставала и бавната приватизация във финансовия сектор. Единствените изключения в това отношение са България и Хърватска, смята той. Според него правителствата трябвало да прехвърлят част от задълженията си на структури - банки, борси, които да са

общи за целия регион

Премиерът Иван Костов коментира, че идеята е много позитивна, но постави две условия за реализацията й. Според него всички страни от подобен съюз трябва да са членки на Световната търговска организация и поне асоциирани членки на Европейския съюз. Само при това положение държавите от региона можели да подпишат помежду си споразумения за свободна търговия. Костов обаче е песимист относно възможността за използване на обща валута, защото много от страните не спазват правилата на финансовата дисциплина и са далеч от спазването на принципите на валутния борд.


Впрочем едва ли на Лайош Бокрош не му е ясно, че

подобни планове са неосъществими

в близко бъдеще поради сериозните различия в развитието на отделните страни. България трудно би се съгласила на обща митническа политика например с Албания и Сърбия, които са далеч от въвеждането на европейските изисквания в тази област.


Членът на борда на директорите на РАЙФАЙЗЕНБАНК - Виена, Петер Гумпел заяви пред БАНКЕРЪ, че приветства идеята, но тя може да се реализира вероятно едва през 2007 г., когато България бъде приета за член на Европейския съюз.


Финансистът Емил Хърсев бе доста по-краен. Той коментира в пресата, че идеята за общ митнически съюз на практика означава въвеждането на митнически борд. А това слагало край на икономическата независимост на отделните страни. Според него подобна обща структура ще препятства корупцията, което е положително, но именно затова политиците ще й се противопоставят. Може би

най-точният анализ

на подобни идеи направи Богдан Балтазар - председател на борда на директорите на Банко Романа Пентру Дезволтаре (Румънската банка за развитие). Той каза, че създаването на силна балканска структура би попречило на присъединяването ни към Европа. Което означава, че Европа си измива ръцете.


При откриването на форума премиерът Иван Костов заяви, че България трябва да е лидер на промените в региона. Два дни по-късно той уточни, че естественият лидер на региона е Гърция, която е единствената балканска страна - член и на ЕС, и на НАТО. България обаче щяла да е водеща в промените и еталон за пътя, който трябва да следват другите балкански държави.


Специалният координатор на Пакта за стабилност Бодо Хомбах пък се опита да успокои съседните на Югославия страни, че след победата на Воислав Кощуница на президентските избори те няма да получат по-малка финансова подкрепа. Навсякъде ме питат, дали вече имам нов любимец, каза шеговито той. Доколкото можа, Хомбах разсея съмненията, заявявайки, че поетите ангажименти ще бъдат спазени, а за проектите, свързани с Югославия, ще се отпуснат допълнителни средства. Вярвам, че щом една голяма международна банка нарича страните от региона новите тигри, то тя има право. Аз съм сигурен, че новите тигри ще направят своя скок от София, Белград, Загреб и други градове от региона. Малцина обаче споделиха ентусиазма на Бодо Хомбах.


Работата на специалния координатор е да вдъхва оптимизъм, но този му оптимизъм е още в аванс, защото все още няма завършен проект по Пакта за стабилност, заяви по този повод премиерът Костов. Според него Югославия е основната причина през миналата година страната ни да не постигне планираните 3.6% икономически ръст. Ръстът бе около 1.5%, с което са загубени около 440-500 млн. г. марки, изчисли той. Основната пречка като че ли вече отпада.


Директорът на ЕБВР за Югоизточна Европа и Кавказкия регион Оливие Декамп прогнозира, че след демократичните промени в западната ни съседка

Балканите ще имат нужда

от допълнително финансиране от международните финансови и частни институции в размер на 10 млрд. щ. долара. Само така страните можели да се надяват да достигнат равнището на държавите от Централна Европа.


Междувременно през миналата седмица бордът на гуверньорите на ЕБВР реши да изпрати мисия в Белград, която да проучи нуждите на страната. На този етап Европейската банка е решила да създаде програма за подкрепа на малките и средните предприятия в Югославия. За целта ще се установят контакти с частни банки там, които биха могли да получат кредитни линии от ЕБВР. Експерти на банката ще прегледат и югославското законодателство, както и възможностите за инвестиции в инфраструктурата. Ще бъдат подкрепени проекти, свързани с железопътния транспорт, водоснабдяването, топлоснабдяването, възстановяването на летищата и въздушната навигация.


На този етап за България е особено важно възстановяването на корабоплаването по река Дунав и изграждането на коридор N8 (той свързва Бургас с албанското пристанище Дуръс), смята нашето правителство.


Пред вестник БАНКЕРЪ бившият представител на Световната банка у нас Алберто Мусалем също изрази надежди: Потенциалът на България е голям - страната преговаря за членство в Европейския съюз, разполага с подготвени кадри и с прекрасни естествени ресурси, макроикономическите показатели са стабилни... Но винаги има трудности - сега преживяваме една международна петролна криза, която се отразява неблагоприятно и на България.

От всички балкански държави

определено най-стабилната в икономическо отношение е Словения. Средната месечна работна заплата там е 869 щ. долара, а БВП на глава от населението е 15 590 щ. долара. Представителят на фондовата борса в Любляна Томас Клеменц коментира за БАНКЕРЪ, че причината за тези икономически успехи се крие във факта, че и преди 1989 г. страната не е била икономически свързана с Русия. Но едва ли е само това. Словенците вече са се възползвали от промените в Югославия - подписали са предварителни споразумения с борсите в Сараево (Босна и Херцеговина), Баня Лука (Република Сръбска в Босна) и Скопие (Македония). Всичките ще получат словенската компютърна система за борсова търговия.


Доста по-различна е ситуацията в Румъния. Пред БАНКЕРЪ Адриана Танасиу от букурещката фондова борса сподели, че през тази година, за първи път от 1997 г. насам, румънците ще отбележат ръст на БВП. Според нея в икономиките на страните от региона от доста време се забелязват само негативни процеси. Танасиу очаква след събитията в Югославия инвестициите на Балканите да се увеличат както от международните финансови институции, така и от частния сектор.


Недоволството си от бавния ход на проектите по Пакта за стабилност изказа

директорът на Солвей Пийт Стийл

Той поиска намаляване на бюрокрацията, която спъва бързото одобряване на предложените идеи и по-големи възможности за участие в търговете на местни фирми. Финансовите институции в балканските страни могат да се включат в застраховането и гарантирането на подкрепените от пакта инициативи, изтъкна Стийл.


Разочароващото е, че на икономическия форум позитивните сигнали дойдоха от представители на международните финансови институции. Частните инвеститори, от които се очаква да променят икономическата ситуация в региона все още са в позицията на дебнещия тигър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във