Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАЛКАНФАРМА ГУБИ ШАНС ЗА ОБЕДИНЕНИЕ

Балканфарма холдинг и Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК) ще изчакат до 12 декември решението на Върховния административен съд (ВАС) по делата, които водят помежду си. Споровете между водещата у нас фармацевтична компания и ДКЦК възникнаха, след като комисията забрани на Балканфарма да публикува търговите предложения към дребните акционери на дъщерните й заводи в Дупница и Троян за изкупуване на книжата им. Така на 15 август ведомството, регулиращо дейността на капиталовия пазар, на практика прегради пътя на двете предприятия, които се бяха устремили да напускат фондовата борса. Най-недоволни от решението, както можеше да се очаква, са шефовете на холдинга, които от близо година замислят всички дружества с преобладаваща собственост на Балканфарма да се обединят в една структура. Всъщност пречки за това няма - освен една, която очевидно е трън в петата на мениджърите на холдинга. Според разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), дори едно от сливащите се предприятия да е публично (акциите му да се търгуват на борсата), новото образувание също трябва да е публично дружество. А това определено не е по вкуса на шефовете на холдинга. Така че не им остана нищо друго, освен да оспорят решенията на комисията по ценните книжа от 15 август, свързани с дупнишкия и троянския заводи.Скандалът около търговите предложения за заводите в Дупница и Троян се разрази още през юли тази година, когато стана ясно, че обосновката за цените на акциите в тях, изготвена от Балканфарма, е на базата на сравнение с финансовите резултати и борсовите котировки на другите български фармацевтични публични компании - Софарма, Медика, Биовет и Балканфарма-Разград. По друг начин обаче процедира Балканфарма в началото на годината, когато отправи успешна търгова оферта за разградския си завод. Тогава съпоставката на цените на акциите бе спрямо тези на фирми от Централна Европа. Ако същата схема беше спазена и при предложенията от това лято, цената на една акция от троянското и от дупнишкото дружество щеше да отскочи до около 20 лева. По този повод депутатите от НДСВ Валери Димитров (който е и председател на Икономическата комисия) и Ралица Агайн изпратиха писмо до ДКЦК, преди нейните членове да вземат решение. В него те излагаха мотивите си, защо управляваното от Любомир Велков ведомство трябва да отхвърли искането на Балканфарма. Според двамата депутати, нейните ценови обосновки за търговите оферти са некоректни. От холдинга веднага заподозряха Агайн в преследване на лични интереси. Преди да бъде избрана за депутат, тя работеше във фирмата Станчов, Севлиевски и Ко, която представлява Розин инвестмънт у нас. А последната държи 5% от троянския фармацевтичен завод. След заседанието на ВАС на 12 ноември източници от ДКЦК заявиха, че при евентуално поражение в битката си с фармацевтичния холдинг със сигурност ще обжалват. При това положение, докато се произнесе по-висшата инстанция (петчленен състав на ВАС), ще дойде пролетта.Каквато и да е позицията на Върховния административен съд обаче, спорът като че ли губи смисъл. Защото дотогава се очаква да бъдат приети промените в ЗППЦК, които ще влязат за гласуване в парламента до броени седмици. Когато те станат факт, всеки мажоритарен собственик, който притежава над 90% от капитала на дадено дружество, ще може да го отпише от регистъра на публичните емитенти. Но само при условие, че притежателите на най-малко половината от останалите акции приемат отправеното им от мажоритарния собственик търгово предложение.Балканфарма изпълнява първото условие. Второто обаче е сериозен проблем, особено в случая със завода в Троян. Там тя притежава 90.58%, но 5% са собственост на кипърската офшорка Розин инвестмънт, контролирана от английския инвестиционен фонд Фрамлингтън, чиито представители у нас доскоро бяха царските хора Максим Димов и Мирослав Севлиевски. Та въпросните 5% се оказват препъникамъкът. Защото те са повече от акциите на всички останали дребни акционери, които държат едва 4.42% от Балканфарма-Троян. Така че с промените в ЗППЦК законодателите на практика оставят съдбата на Балканфарма холдинг и на планираното сливане на дружествата му в ръцете на Розин. Представители на кипърската офшорка вече дадоха сигнали, че няма да се съгласят да получат само по 5.04 лв. на акция, колкото беше цената на търговото предложение на Балканфарма, преди Комисията по ценните книжа да го отхвърли. Така че отписването на Балканфарма-Троян от регистъра на публичните дружества ще зависи от бъдещо споразумение между холдинга и кипърската Розин инвестмънт. Сред акционерите на завода в Дупница пък няма такъв, който да контрира сам намеренията на Балканфарма. В него тя държи 95.21% от акциите. Голяма част от останалите собственици на книжа от завода обаче изобщо няма да разберат за съществуването на търгово предложение, а тези, които са дочули за него, определено не са доволни от цената му - 5.38 лв. за акция. Така че възможността за отписването на дупнишката фирма от публичния регистър при ДКЦК също е малка. Съдебното заседание по казуса с търговите предложения, което се състоя на 12 ноември, продължи около 15 минути. Адвокатите на холдинга Стефанов и Гюлева пожелаха да се назначи съдебно икономическа експертиза. Доводите им бяха, че спрямо редица други търгови оферти ДКЦК е имала по-занижени критерии. Те цитираха дори предложението за Балканфарма-Разград, чиято обосновка, по думите им, била постна и схематична, но въпреки това е одобрена.Според двамата защитници на интересите на Балканфарма, членовете на комисията са взели решение да забранят публикуването на офертите за заводите в Дупница и Троян, защото им е бил оказан медиен натиск. Искаме експертиза, която ще покаже, че Балканфарма е предоставила доста повече информация за търговите си предложения, отколкото са публикували други мажоритарни собственици при аналогични случаи, коментираха двамата адвокати. Те твърдяха, че досегашната практика на ДКЦК е била съвършено различна. Юрисконсултът на комисията Цинцарски контрира адвокатите на холдинга. Според него, посочената от Балканфарма информация е недостатъчна и некоректна. Освен това той е убеден, че експертизата нямало да докаже нищо. Съгласно ЗППЦК решенията на Държавната комисия по ценните книжа нямат характер на правна преценка, а са по целесъобразност. В крайна сметка съдиите се съобразиха с Цинцарски и не назначиха икономическа експертиза. Извън личните подбуди и задкулисните игри на заинтересованите сега се чака думата на ВАС на чия страна е законът!?

Facebook logo
Бъдете с нас и във