Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БАИТ НОМИНИРА НАЙ-НЕКОРЕКТНИТЕ ДЪРЖАВНИ КУПУВАЧИ

Кованият на коляно Закон за обществените поръчки, макар и неколкократно ремонтиран, си остана с нечиста слава. Въпреки благородната цел, с която уж бе създаден, той на практика се оказа удобна вратичка както за корупция, така и за пране на пари. Със сигурност не е случайно, че първи от ударите му изплакаха българските компютърни фирми. Те са особено чувствителни към държавните търгове за доставка на техника и консумативи, тъй като близо 80% от хардуерния и софтуерния пазар у нас се формира от поръчките на държавната и общинската администрация и от държавните предприятия. Търговете за компютри, организирани от бюджетните институции, обаче много често пораждат недоволството на участниците в тях. Законът за обществените поръчки, създаден за да регулира такива конкурси, най-често се заобикаля, коментират потърпевши.
Практиката за организиране на търгове за компютърна техника в държавните учреждения беше една от главните теми и на проведената през седмицата пресконференция на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ). Нейните представители, понасъбрали смелост при смяната на властта, дори раздадоха на журналистите списък с институциите, които според тях са най-некоректни в тези случаи. Колкото и да е скандално, водачи в листата са Народното събрание, Държавен фонд Земеделие, Държавната агенция за младежта и спорта, Министерството на финансите, Върховният административен съд, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Черната класация е направена на базата на оплакванията на членовете на БАИТ, участвали в организираните от ведомствата търгове по Закона за обществените поръчки.
Водещ критерий при подреждането на предложенията в наддаването обикновено е цената, а тя често може да бъде подвеждаща, подчертават от асоциацията за информационни технологии, и уточняват, че за дъмпинговите удари под пояса лек няма. Законът например предвижда - ако една фирма предложи цена с 20% по-ниска от останалите, да бъдат преразгледани всички подадени оферти. Нормативният акт обаче не предлага практически механизъм как да стане това и най-често организаторите използват пропуска, за да не предприемат нищо.
Друга сериозна пречка пред участниците в подобни наддавания са големите депозити, които се искат от тях. Тези пари се внасят в банковите сметки на съответните държавни или общински институции и те безпроблемно могат да оперират с тях, докато трае състезанието. В същото време в Закона за обществените поръчки не е уточнено колко дълго може да продължи една тръжна процедура.
Членовете на БАИТ разкритикуваха и практиката да се определят прекомерно високи цени за тръжните документи. Сред цитираните фрапантни случаи бе обявеният от Водоснабдяване и канализация - Враца, търг за шест компютъра и една копирна машина, документацията за който се е продавала за 250 лева.
Българската асоциация за информационни технологии ще изложи вижданията си за промени в Закона за обществените поръчки, както и в други нормативни актове на предстояща среща с представители на парламентарната група на НДСВ. От движението са обещали принципна подкрепа за развитието на бизнеса с информационни технологии у нас, както и намерение да поканят представители на БАИТ при обсъждането на законопроектите в този бранш.
Когато става въпрос за организации като БАИТ обаче, не бива да се забравя, че интересите на сектора често се разминават с интересите на отделните компании, излъчили свои представители в ръководството на съответната браншова структура. В този смисъл може да се очаква, че досега фаворизирани от властта фирми ще бъдат изместени от нови, а пазарният принцип отново ще остане на заден план, както често се случваше през последните години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във