Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АВТОМАГИСТРАЛИ - ТАЙНАТА КАСИЧКА НА КАБИНЕТА

РЕШЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА РАЗВЪРЖЕ ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ВНЕЗАПЕН ПАРИЧЕН ШОКПоисканите от Ахмед Доган близо милиард лева от фискалния резерв за насърчаване на икономиката са предвидени в проектозакона за бюджета, макар и в неявен вид. В графата Финансиране на бюджетния дефицит - като възмездно финансиране за 2004-а е записана сумата от 775 млн. лева. Това са средствата, които ще се извадят от фискалния резерв (т.е. от спестяванията на правителството) и ще се инвестират в различни проекти. Освен това за финансиране на дефицита са предвидени още 20 млн. лв. за придобиване на акции от държавни предприятия.Отделно за Автомагистрали е обещана субсидия от 200 млн. лв., която ще се отчете като разход на бюджета за тази година, но ще се харчи догодина.Ако съберем числата, получаваме сумата от 995 млн. лв. за проекти, които тепърва ще се разглеждат и одобряват.Ако Владимир Каролев - един от икономическите експерти на НДСВ, прочете сега старите вестници и види какво е говорил през лятото на 2001-ва, сигурно ще се разкайва. Тогава той нападаше правителството на ОДС заради прекомерната намеса на държавата в икономическите процеси, а самия Иван Костов нарече кейнсианец заради амбициозната инвестиционна програма на неговия екип. (След световните финансови кризи тезите на Дж.М. Кейнс за ползата от държавните разходи за инвестиции бяха официално изоставени - най-вече заради опустошителното влияние на инфлацията и бюджетните дефицити, но също и поради доказаната неспособност на държавата да харчи ефективно пари.) Но изкушението да се вземат лесни и ефектни решения винаги е голямо. На третата година от мандата си правителството на НДСВ също му се поддаде, стигайки до спасителната идея за насърчаване на икономическия растеж чрез държавни инвестиции. Именно тази идея Каролев определяше като кейнсианска икономическа политика (поне според популярната й трактовка) и я критикуваше. Вероятно е чисто съвпадение, че също на третата година от управлението си (през септември 1999 г.) и правителството на Костов обяви мащабни инвестиционни намерения до 2001-ва. Трябваше да започне амбициозно строителство - за 11.7 млрд. лв., от които 2.5 млрд. лв. щеше да задели държавният бюджет (за две години). Любопитно е да си припомним някои от тези проекти, обобщени под гръмкото название Национален план за икономическо развитие до 2006 година. Той включваше модернизацията на летище София, електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград, изграждане на пречиствателни станции и магистрали.Пет години по-късно за същите тези неща, плюс първия етап от Дунав мост 2 и някои по-малки проекти в държавния бюджет, за 2004 г. са предвидени инвестиционни разходи за 1.3 млрд. лева. (Тази сума включва и проектите на общините, които са свързани предимно с ремонти и с изграждане на депа за отпадъци.) Изненада сега предизвикват инвестициите, които ще бъдат извадени директно от фискалния резерв (депозитите на правителството), без да се отчитат като разход. За целта в републиканския бюджет за 2004 г. е предвидено възмездно финансиране за 775 млн. лв., а в консолидирания бюджет (който включва още сметките на общините, съдебната власт, осигурителните институти и извънбюджетни фондове) сумата му достига 895 млн. лева.Предвидените в бюджета за 2004 г. средства за инвестиции включват: 500 млн. лв. за увеличаване на капитала на Автомагистрали, 100 млн. лв. - за фонд Земеделие, 43.9 млн. лв. - за Национална горска компания, и 20 млн. лв. - за предприятие Околна среда. Сборът от тези разходи, както се вижда, е по-малък от заложените в проектобюджета 775 милиона. Не съм в състояние да кажа повече за това - не че не искам, а защото нямам възможност, заяви финансовият министър Милен Велчев, докато парламентарната бюджетна комисия обсъждаше повторно доклада за бюджет 2004 година. Министърът обеща, че след като сумата от 775 млн. лв. бъде гласувана (като част от закона за бюджета), ще има пълна прозрачност за харченето й. Трудно е да се повярва, че Велчев не знае за какво ще отидат парите под черта. Но мълчанието му може да бъде тълкувано по два начина. Или възмездното финансиране е плод на претенциите на други министри и коалиционни партньори и във финансовото ведомство само са сметнали как да го вържат с дефицита. Или пък в част от възмездното финансиране е скрит нов коз за дългови операции. А иначе номерът при операциите под черта е в това, че бюджетният дефицит е от едната страна на равенството. От другата стоят нетното външно и вътрешно финансиране (получените заеми и постъпленията от емисии ДЦК минус платените главници по тях) и приходите от приватизация. В тази страна на равенството възмездното финансиране участва със знак минус и увеличава необходимостта на бюджета да тегли външни и вътрешни заеми. За покриването за дефицита в републиканския бюджет (137 млн. лв.) ще са напълно достатъчни приходите от приватизация (500 млн. лв.). Но благодарение на инвестиционните амбиции догодина ще се наложи външният и вътрешният дълг да нараснатс 432 млн. лева. Защото сметката излиза само ако бюджетният дефицит от 137 млн. лв. е равен на приходи от приватизация, които са 500 млн. лв. плюс нетното външно и вътрешно финансиране от 432 млн. лв., минус възмездното финансиране (заложените под черта 775 млн. лв.) и минус покупката на акции (20 млн. лева).Но в икономиката и финансите нищо не се губи. Така опитът да се скрие дефицит прави още по-видима една от неговите последици - ръста на държавния дълг.Има две причини за недоволство от скритите разходиНезависимо дали са под, или над черта, тези суми ще повлияят по еднакъв начин на лихвите, на платежния баланс и - което изглежда най-важно - на инфлацията. Парите от фискалния резерв, които сега са по сметки в чужбина, ще се върнат в България, за да финансират строителството на пътища. Ефектът ще бъде равнозначен на внезапно нарастване на емисията на пари.Второ, изваждането на толкова голяма сума от резерва без никакво обяснение е опасен прецедент. То обезсмисля всички усилия на финансовото министерство да наложи програмния подход в правеното на бюджета, което значи да не се дават пари на калпак, а кандидатите за държавни средства да обосновават проектите си. И ако за парите на фонд Земеделие има някакъв регламент, строителството на магистралите е покрито с мъгла. Нито е ясно кога и как те ще се дават на концесия, нито какво ще е участието на концесионера в инвестицията. В добавка правителството одобри винетките и ТОЛ системата (такса за преминаване през магистралите), без да е ясно как ще се промени пътният данък. Едва ли има предприемач по света, който планира разход, преди да се е договорил със съинвеститора си и без да знае с какви приходи ще го изплаща. Ето защо прехвърлянето на тези 500 млн. лв. в капитала на Автомагистрали за догодина е равносилно на подписването на празен чекФинансовото министерство обяснява, че въпросните суми са свързани с придобиване на собственост, а не са текущи разходи на бюджета. Сегашният шеф на мисията на Международния валутен фонд обаче отдавна дава послания, че не е съгласен с това. Тази седмица, след първата си среща с финансовия министър Милен Велчев, той повтори: Разходите са си разходи, финансирането - финансиране. Според изискванията на ЕС към възмездното финансиране се отнасят операции с финансови активи (без приходи от приватизация), отпуснатите от правителството заеми на предприятия (но без погашенията по тях), както и плащанията по активирани държавни гаранции. Изискванията на МВФ са сходни. За да не се объркат читателите ни, които не са счетоводители, ще поясним, че единствената разлика между разходите за летище София или Дунав мост 2, които в бюджета за 2004-а са над черта, и сумите за Автомагистрали, който са под черта, е в това, че във втория случай се увеличава капиталът, тоест придобиват се акции от държавно предприятие. Това разграничение не е чак толкова нелогично, а уловката е другаде и няма нищо общо с отчитането.Въпросните милиони никога няма да бъдат признати за държавен разход (нито като амортизации, нито като заплати). Никой не казва какъв приход ще донесат те и дали той ще влезе в бюджета. По-вероятно е да си останат в дружеството Автомагистрали, защото то трябва да се издържа като всяко търговско дружество (и евентуално да плаща дивидент на собственика си). Така въпросното предприятие ще се превърне в извънбюджетна касичка, пазена далеч от любопитните очи.Възмездното финансиране, тоест операциите, свързани с придобиване на активи, се смятаха за разход до началото на 2002-ра. След поредната промяна в методологията на бюджета те минаха под черта, като отчетите за държавните сметки от 1998 г. насам бяха преизчислени по новия начин. Тогава се оказа, че през 1999-а (годината на голямото оздравяване на държавните заводи) възмездното финансиране е достигнало 262 млн. лв., като голяма част от сумата се дължи на финансовата помощ, предоставена на закъсали предприятия. През следващите години тези суми са били малки.Промяната в отчитането на възмездно финансираните средства бе наложена от изискванията на Евростат, а най-важното от тях е самият бюджет да се отразява на начислена, а не на касова основа. В момента като приход на бюджета се отчитат само внесените суми, а като разходи - действително преведените пари. Ако се възприеме принципът на начисляването обаче, забавените плащания ще се смятат в годината, за която се отнасят. Ако един данък е начислен през 2003-а, но е платен през 2005-а, той е приход още през 2003-а. Хазната не прави баланс, тоест никъде не се водят притежаваните акции от държавни предприятия, недвижими имоти, вземанията по предоставени заеми, нито пък пълните задължения на държавата. А това означава, че никъде няма да се водят и дадените пари за строежа на магистрали. Липсата на баланс обаче съществено изкривява разходите (например държавата не отчита амортизации), а и приходите на хазната. Заради това, още преди години, Сметната палата изрази становище, че съществуват скрити дефицити и не всички приходи и разходи на хазната минават през бюджета. В момента никой не може да каже дали дефицитът ще нарасне или ще намалее, ако сметките на хазната започнат да се правят на принципа на начисляването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във