Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АТИНСКИЯТ ГОДЕЖ ПРИКЛЮЧИ С БРАК В ЛЮКСЕМБУРГ

След време 25 април 2005 г. ще фигурира в историческите хроники като датата, на която формално е приключило най-мащабното разширяване на Европейския съюз с дванадесет държави от Централна и Източна Европа. След тържественото подписване на договора за присъединяването на останалите извън борда през май 2004-а България и Румъния за ЕС вече ще се мисли и говори във формат 25+2. Така ще е до 1 януари 2007 г., когато българи и румънци би трябвало да се събудят като пълноправни членове на единия вътрешен пазар. Така или иначе, годежът от Атина 2003-а (когато бе подписан договорът за приемането на десет страни, а София и Букурещ получиха от Брюксел само уверения за вечна дружба) приключи с брак в Люксембург.Подробностите около тържествената церемония, която се състоя в началото на седмицата в Ноймюнстерското абатство на Великото Херцогство, бяха описани и коментирани надълго и нашироко. Както отбеляза и президентът Георги Първанов, подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз представлява реванш на съдбата за България заради преживените исторически несправедливости през последните 126 години. В приветствията си ръководителят на Комисията на ЕС Жозе Барозу и председателят на Европейския парламент Жозеп Борел също не пропуснаха да отбележат, че страната ни се завръща в една общност, към която винаги е принадлежала. Но дипломатическата риторика и потупванията по рамото за добре свършената от кабинета в София работа не успяха напълно да заличат неприятното чувство, че в Люксембург бяхме на нещо като поправителен изпит. Без съмнение настроението щеше да е далеч по мажорно, ако споразумението ни с Евросъюза бе подписано преди две години под Акропола в Атина. А и колкото и да ни е неприятно, трябва да признаем, че външните министри на 25-те съвсем не изглеждаха толкова ентусиазирани на церемонията във Великото херцогство. Очевидни са първите симптоми на умора от разширяването, след като само преди година общността се увеличи от 15 на 25 държави. Представителите на стара Европа няма как да не съзнават и че икономическият принос на България и Румъния за развитие на единния пазар ще е повече от скромен. Поне в първите няколко години на членството им. Няма и как да е по-различно, при положение че брутният вътрешен продукт на глава от населението в двете балкански страни е под 3000 щ. долара. Когато са прибавят и опасенията за имиграционен бум в посока към западната част на Стария континент и потенциалният наплив на евтина работна ръка, става разбираемо защо западноевропейците не са чак дотам развълнували от приема на българи и румънци. Разбира се, петото разширяване на Европейския съюз съвсем не се изчерпва с това, че населението в рамките на общия пазар ще се увеличи с нови 30 млн. души и че двете нови членки ще изместят част от старите на опашката за субсидиите. С приобщаването на София и Букурещ на практика източната граница на ЕС се измества чак до Черно море и за първи път от десетилетия съюзът става първостепенен външнополитически фактор в югоизточната част на нашия континент. От геополитическа гледна точка членството на България и Румъния е важна стъпка за интегрирането и на държавите от така наречените Западни Балкани (Македония, Хърватска, Сърбия и Черна гора). Церемонията в Люксембург намери сериозно отражение и в американския печат. Впечатления правят най-вече коментарите в повечето от водещите издания в САЩ, че след 2007-а Вашингтон ще има сериозно лоби в лицето на властите на двете присъединяващи се черноморски страни.Тържествата са хубаво нещо, но когато отминат, остава работата. За нас през следващите 20 месеца тя съвсем не е малко. Достатъчно е да се споменат само съдебната реформа, борбата с престъпността и ограничаването на корупцията по висшите етажи на властта. Списъкът може да се разшири със задълбочаващия се дефицит по текущата сметка на платежния баланс, дупката от близо 2 млрд. евро по търговския баланс, безработицата и неефективното приложение на законодателството...Най-много обаче ще са притесненията около процедурата по ратификацията на вече подписания договор от парламентите на 25-те страни членки. Процедура, която ще протече в доста сложна за Европейския съюз обстановка. Настроенията срещу новата евроконституция (която също чака одобрение) стават все по-силни сред част от страните на общността. Все повече се заплита и възелът около следващия единен бюджет за периода 2007-2013 година. Не е ясно как биха реагирали на евентуалното орязване на парите по Структурните фондове, тези които досега са ги ползвали, ако с техния дял се облагодетелстват България и Румъния. Така че трудното в брака с Европа тепърва предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във