Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АШЛАДИСАХА НОВОТО ВРЕМЕ В СТАРИЯ ПАРЛАМЕНТАРЕН ПРАВИЛНИК

Общото между парламентаризма и футбола е, че и двете си имат правила. Без значение дали на играчите те им харесват, или не. А разликата е, че футболистите могат единствено да се съобразяват с правилата, ако искат да останат на терена, докато депутатите са длъжни сами да изработят регламента на играта. Ако искат да останат депутати. Поне това предвижда чл.73 от конституцията, от чието тълкуване може да се заключи, че за да организира дейността си, Народното събрание трябва да изработи и приеме свой правилник.
Друг е въпросът, че и при съставянето, и при гласуването му се проявяват дефектите на демокрацията - мнозинството има тежката дума. И, общо взето, от неговите акушерски умения зависи дали ще бъде жизнеспособно първото отроче на всеки нов парламент.
Поради тези съображения и 39-ото Народно събрание нямаше как да започне дейност, преди да изработи и приеме собствения си правилник. Но тъй като приемането на изцяло нов текст е изключително трудоемко и изисква значителен законотворчески опит, а препотвърждаването на стария текст би било лоша поличба за бъдещите ковачи на съдбините ни, в крайна сметка май се стигна до соломоновско решение в български прочит. Тоест да се ашладисат няколко нови разпоредби в клоните на стария правилник.
На първо място,

комисиите от шестнадесет станаха двадесет, но с префасонирани заглавия

в което, общо взето, няма нищо лошо. Но трябва да се има предвид, че комисиите са основните работни органи на парламента и по стария текст, който е запазен и в новата редакция, законопроектите не могат да стигнат до пленарна зала, преди да са обсъдени в комисиите и да са приети. Въпросът е колко професионално ще се подходи към подготовката на съответните текстове. Практиката на предишните парламенти показва, че за да се работи ефективно, е нужно самите комисии, които често наброяват между десет и двадесет депутати, да се разделят на подкомисии или работни групи. Това важи най-вече за ключовите комисии като икономическата, бюджетната, правната, по вътрешната и външната политика. Но предложението за избор на подкомисии директно от депутатите в пленарната зала не беше прието. Което приравни подкомисиите с работните групи по статут и правомощия.
Освен това в пленарна зала не влезе и предложението на Янаки Стоилов да се формират две допълнителни комисии - за контрол върху приватизацията и за парламентарната етика. Първата, защото би дублирала част от дейността на Икономическата комисия, а втората - защото, изглежда, мнозинството не се тревожи за целомъдрието на новия морал. А би трябвало, ако се е позамислило над поуката от Приказката за стълбата.
Също така в новия правилник не влезе и предложението да се създаде специална глава Х, посветена на жалбите и петициите на гражданите, което навежда на мисълта, че май новосформираната комисия, во главе с червения депутат Любен Корнезов, ще се превърне в обикновена пощенска кутия. Вярно, с престижен адрес и с добавки към заплатите на членовете си, но доста поизпразнена от правомощия. Нещо като вицепрезидентът на републиката.
Интересни са и

нововъденията в парламентарния контрол

Въпреки многото шум обаче те не са от такъв характер, че да променят изцяло бутафорния характер на петъчното време между 11 и 14 часа. Защото досегашният режим на контрола си остава. А с него и възможността народните избраници да изпробват доколко са усвоили тънкостите в изкуството на своя легендарен предшественик Марк Тулий Цицерон. Макар да е съмнително, че ще достигнат до висините на знаменитата му реч срещу Катилина. Но така или иначе трудно е да се повярва, че ще устоят на изкушението да пофлиртуват с избирателите, особено ако речите им ще се предават по националните електронни медии.
Разбира се, направени са някои корекции като ограничаване на времето за задаване на актуален въпрос до 3 минути, а за неговия отговор - до 5 минути. Ако пък става дума за питане - то трябва да се вмести в 5, а отговорът му - в 10 минути.
Трябва да се има предвид, че въпросите в парламента също са измежду класиката на парламентарното право. Те водят началото си от Великобритания и от далечната 1849 г., когато се установява обичаят в началото на всяко заседание в Камарата на общините да се резервират няколко минути за въпроси. По-интересното е, че въпросите и питанията са обичайните техники за т. нар. обструкции в парламента, които изяждат парламентарното време, особено когато има други важни проблеми за разрешаване. А що се отнася до разликата между въпроса и питанието, тя не е толкова лесно уловима. Все пак въпросът има по-скоро осведомителен характер по конкретен проблем, докато питането е по-усложнена и с по-принципен характер форма на контрол. Обикновено на въпроса се отговаря веднага от съответния министър, докато на питането - след минимум 14 дни, както предвижда правилникът.
Между нововъденията в областта на парламентарния контрол е и възможността всяка парламентарна седмица да започва с 10 минути за въпроси към министър - по 2.5 минути за всяка парламентарна група, независимо от числеността й. И на тези въпроси ще трябва да се отговори веднага.
Доста щекотлив се оказа за народните избраници въпросът за

съвместяване на депутатстването с извъндепутатски занимания

Правилникът вече забранява на народните представители да участват в управителни и надзорни съвети на търговски дружества. Но лекарите успяха да се преборят за запазването на регистрациите си като еднолични търговци, а адвокатите се възпротивиха, когато се стигна до идеята да се ограничат правата им като процесуални представители. С една дума, правилникът отвори вратичката на депутатите хем да коват закони, хем да лекуват и адвокатстват. И съответно да получават хонорарите си. А знайно е, че депутатските хонорари не са като на обикновените простосмъртни. Друг е въпросът коя от двете дини ще се окаже по-скъпа за новите законотворци. Но ако съдим по силно редуцираното работно време в първите дни на Народното събрание, засега май отговорът не е на полза роду.
На този фон далеч по-безобидно изглежда правото на народните представители с академична кариера да запазят членството си в академичните управителни тела, като научни и факултетски съвети. Но възнагражденията си за научната степен доктор ще получават от бюджета на Народното събрание. Естествено депутатите няма да получават друго трудово възнаграждение освен парламентарното или пенсия, но спокойно ще могат да работят по граждански договори.
При тези условия бъдещите доходи на народните избраници едва ли ще са за оплакване. Особено ако се съпоставят и с възпроизведените в новия Правилник стари разпоредби за

бюджета на Народното събрание

Съгласно чл. 3 от Бюджета на Народното събрание, народните представители получават месечно възнаграждение, равно на 3 средномесечни заплати на заетите лица в обществения сектор. Значи за момента един обикновен депутат ще получава основна заплата около 936.60 лева - 750 лв. нормална заплата, а останалите от участие в комисии. А председателя на парламента Огнян Герджиков ще се подписва във ведомостта срещу 1150 лева. Без да се броят надбавките за трудов стаж и научна степен. Тази сума изглежда доста по-скромно на фона на годишните доходи, които първият измежду равни си е докарвал досега, тъй като по негово признание само годишните му данъци преди са надвишавали 20 000 лева. Но така е - властта и славата си имат и сенчеста страна.
Горе-долу около хилядарка ще отнасят вкъщи и заместниците на Герджиков, дори когато титулярът им не отсъства. С 30% повече ще вземат председателите на парламентарните комисии и на парламентарните групи, а който участва в парламентарна комисия, ще слага в джоба си още 10% към основната заплата.

Депутатите несофиянци

когато живеят и представляват райони, отдалечени на повече от 250 км от столицата, ще могат да пътуват до 40 пъти годишно със самолет на отиване и връщане. Останалите народни избраници също ще ползват безплатни самолетни билети, но до 12 пъти годишно.
Всички депутати ще могат да спестяват от пътувания със сухопътен и железопътен транспорт, дори да ползват безплатно първа класа и спален вагон. Естествено и дневните командировъчни ще са за сметка на Народното събрание.
Любопитно допълнение към месечните доходи се съдържа и в чл.10 от Бюджета на НС. Според него парламентът поема допълнителните разходи на народните представители и на парламентарните групи в размер на 2/3 от основното месечно възнаграждение по чл.3. Е, вярно е, че сумата няма да се дава на калпак, а ще се връчва на парламентарните групи, които ще решават как да я разпределят, като препоръката е да се дава за заплати на сътрудници, за консултации, експертизи, кантори и т. н.

За депутати, които гледат да се скатаят

от високите си задължения са предвидени дори санкции. Който отсъства без уважителни причини от заседание, ще трябва да се прости с 2/3 от дневната си надница, а ако отсъства от комисия - 1/3. Още по-лошо се пише на този, който си направи оглушка и не влезе в пленарна зала, поради което наруши кворума и заседанието се провали. Той ще бъде глобен с цяла депутатска надница. Що се отнася до дневника за отсъствия, той ще се попълва въз основа на разпечатките за регистрация и гласуване, от стенографските протоколи и от председателите на постоянните комисии.
За старите хитрини обаче - като

гласуването с чужди депутатски карти

радикален лек не се предвижда и в новия правилник. Вярно, времето за гласуване вече е лимитирано между 15 секунди и 1 минута. Но повечето нови депутати са с добре поддържани фигури, така че едва ли ще им е трудно да претичват между редовете с дузина чужди депутатски карти в джобовете.
Казано накратко, правилникът си е правилник, но всичко зависи от съдията и свирката му. Е, зависи и от този, който назначава играчите. Но за неговото мнение ще се поинтересуват чак след няколко години. А дотогава камилата може и да е закусила с камиларя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във