Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АРМЕЙСКИТЕ МИГ-ОВЕ НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ОТ КЪСМЕТА

МО ЗАДАДЕ ГАТАНКАТА: КОЙ ЩЕ СТАНЕ БОГАТ?Най-сетне Министерството на отбраната (МО) даде дългоочаквания старт на състезанието за една от най-апетитните си поръчки. На 11 декември военното ведомство обяви офертата за модернизацията на 16 от общо 19-те самолета МиГ-29, с които разполагат българските военновъздушни сили (ВВС). Според информация на спецове от Генщаба на ген. Михов, само три от всички налични машини са в състояние да летят. Затова е важно кой ще се включи в оздравяването на катастрофиралите МиГ-ове. Тепърва ще се разбере дали и петимата авторитетни кандидати за изпълнението на стратегическия проект - руската фирма ГУПФ - РСК - МИГ, беларуската 558 - АРЗ - Барановичи, немската МАПС и израелските Елбит и I.А.I. Еркрафт Индъстри, ще потвърдят предварително заявения си интерес към натовизирането на бойните самолети. От успеха на мащабното начинание зависи не само боеспособността на ВВС, но и съдбата на 900-членния състав на пловдивския авиозавод Георги Бенковски, където е планирана реанимацията на МиГ-овете. Печалното е, че в това поделение на търговското дружество Терем, към което се числят още седем тежко закъсали военноремонтни завода, от юли насам се точат символични стачни действия.Да можеш да си богат, а вместо това да просишВ Георги Бенковски се работи, но без пари, на магия, уточни пред в. БАНКЕРЪ заместник-председателят на Федерацията на независимите синдикати в армията Петър Вишев. В момента вървели ремонтите на девет двигателя за МиГ-29, всеки от които струвал на пловдивското предприятие по 1 млн. лева. Задачата обаче се изпълнявала на зелено. Финансирането й от страна на МО не било осигурено, а за капак силовото ведомство дължало на подведомствения си завод и 1.7 млн. лв. за заплати. Социалното министерство на Лидия Шулева пък не било платило 800 хил. лв. за изработените още през миналата година (по линията на гражданското производство) инвалидни колички. От подобни съпътстващи дейности е принуден да търси някакво препитание уникалният завод, единствен извън територията на Русия, в който могат да се правят ремонти на МиГ-21 и 23, на СУ-22 и 25, на хеликоптерите МИ-17 и 24 и на двигателите за МиГ-29. За тази цел, по силата на междуправителствени спогодби с вече изтекъл давностен срок, по времето на плановата икономика в Пловдив е доставено перфектно оборудване и е закупена технологична документация на стойност над 100 млн. щ. долара. Повече от ясно е, че сега единственият реален шанс както за оцеляването на Георги Бенковски, така и за финансовата стабилизация на неговата шапка Терем дава откритата със заповед на военния министър Николай Свинаров обществена поръчка за възстановяването на експлоатационната годност на нашите МиГ-ове и пригаждането им към стандартите на Алианса. Това е хубавата новина. Лошата е, че същата идея претърпя пълно фиаско в периода 1999-2001 година.Оттогава изминаха девет месеца и на отбранителния министър Николай Свинаров се падна честта да организира и проведе поправителния изпит на фамозния МиГ-проектСред сегашните кандидати да го изпълнят пак фигурира ДАСА чрез своята фирма МАПС. Не се знае защо концернът не участва директно в състезанието и доколко всъщност е готов отново да се бори за поръчката. Маркирайки присъствие чрез дъщерното си поделение, мултинационалната групировка може би този път има намерение просто да се забавлява, гледайки ни сеира. А това не би било много радостно, тъй като освен ДАСА, която има в актива си над 12 модернизирани МиГ-29, втората компания в света, постигнала успех в тази насока, е израелската I.A.I. Еркрафт Индъстри. Засега обаче тя е модернизирала само един МИГ-29, собственост на румънската армия, прекръствайки го на Снайпер.Експертите от МО са наясно, че реанимацията и натовизацията на руските бойни самолети е доходоносен бизнес, като се има предвид, че за едно такова удоволствие, в зависимост от типа и състоянието на самолета, клиентите трябва да платят между 800 000 и 3 млн. щ. долара. При положение че в момента по света има около 700 броя руски МиГ-29, приети на въоръжение не само в бившите соцстрани, но и в Германия, САЩ, Индонезия, Китай и редица африкански държави, сметката излиза доста солидна. Въпросът е дали и пловдивският авиозавод Георги Бенковски ще има късмета да получи парче от тази скъпа баница. Всичко зависи от това, как ще се справи с обявения търг българското военно министерство, което не казва кой и как ще осигурява този път финансирането на проекта. Екипът на Николай Свинаров не избра утъпканата вече от ДАСА пътека, реши сам да се нагърби с отговорната задача по проекта, вместо изборът на неговия изпълнител да поеме по-компетентна междуведомствена експертна комисия. Така, случайно или не, стратегическото задание за модернизацията на МиГ-овете и на ВВС се сведе до обикновена обществена поръчка, която ще върви по правилата на един калпав закон, дал достатъчно доказателства за опорочаването на сделките.По пътя на разсипията Междувременно, докато чакат благоприятен развой на събитията около МиГ-овете, ремонтчиците в пловдивския авиозавод Георги Бенковски си имат и други тревоги. От месец ръководството на предприятието е сменено. За изпълнителен директор е назначен досегашният главен инженер на завода Димитър Христакиев, а за негов заместник, отговарящ по производствените въпроси - о.з. полковникът от ВВС Дончо Коков. Бедата е, че неговото име се свързва с една неприятна история, която се разказва под сурдинка из халетата на Георги Бенковски. Става въпрос за един търг, организиран през март миналата година от оторизираните власти на Турция за ремонт на 19 вертолета МИ-17. В търга участва и българският Терем с идеята да го спечели и осигури работа на подопечния си завод в Пловдив. Според турското законодателство, участие в подобни наддавания може да става само чрез турска фирма, представляваща чуждестранния кандидат. Терем е упълномощила две такива фирми, едната от които носи името Фонтана. Неин представител в България пък е споменатият вече о.з. полк. Дончо Коков. През април 2000 г. тъкмо чрез Фонтана турският търг за хеликоптерите печели Терем и в частност пловдивският завод. Дотук чудесно. Бедата е, че за да изпълнят поръчката, специалистите от Георги Бенковски първо трябва да удължат на място - тоест в Турция, летателния ресурс на машините, за да могат те да пристигнат в Пловдив за пълен ремонт. Поканата за нашите хора обаче се забавя. Чак през май от проведените разговори с турското военно аташе у нас Чан Кай шефовете на Терем с изненада разбират, че той вече е издал четири визи на българи, натоварени с изпълнението на задачите по търга. И хората си работели по тях отдавна. Така теремци стигнали и до втория сюрприз - оказало се, че въпросните спецове, в това число и Дончо Коков, били наети от Фонтана. Лични сметки Без да са служители нито на Терем, нито на завода Георги Бенковски и без да са упълномощени от Терем, те работели в южната ни съседка от негово име, но... за своя сметка. Проучванията на дейността им показали, че ако за удължаването на летателния ресурс на един хеликоптер турците е трябвало да платят на теремските специалисти по 50 хил. щ. долара, четворката на Коков се била цанила на десет пъти по-ниска цена. Дори и така обаче тя си е на чиста далавера, защото е за личен джоб, а не за касата на държавна фирма. Ръководството на Терем остро реагира срещу тази операция. Както научи в. БАНКЕРЪ, по този повод е изпратено официално протестно писмо както до турския Генерален щаб, така и до българското посолство в Истанбул. В резултат дейността на четиримата нелегитимни ремонтчици била прекратена, визите им също и през юли 2000 г. предприемчивите ни съграждани били отзовани в България. Само че така бил сложен кръст и на изпълнението на търга. Турската страна го прекратила, а българската, в лицето на Терем и авиозавода Георги Бенковски, се простили с около 12 млн. щ. долара - по 800 хил. щ. долара за неосъществения пълен ремонт на всеки един от 19-те турски хеликоптера. След дъжд - качулкаСега новите шефове на министерството и на Терем се опитват да поправят последствията от провала. От 4 до 6 декември заместник военният министър Мехмед Джафер и изпълнителният директор на Терем Владо Владов са били на посещение в Турция във връзка с наново обявения от нея търг за ремонта на хеликоптерите МИ-17. Дали обаче българската страна отново ще спечели състезанието след скандалната си миналогодишна издънка все още не се знае. Лошото е, че не се знае и друго - защо в началото на ноември тази година Терем е сключил договор за рекламна дейност на стойност 84 хил. лв., при положение че във военноремонтните заводи из страната от месеци няма пари нито за производство, нито за заплати. В същото време из предприятията се ширят тревожни слухове, че фирми без лиценз за търговия със специална продукция, но близки както на теремски, така и на разни заводски шефове по места, получавали изгодни договори за доставка на резервни части и за износ на уж бракувано имущество на военноремонтните заводи. В това отношение пловдивският Георги Бенковски е натрупал доста горчив опит. През лятото на 1999 г. например едноличен пловдивски търговец без нужния лиценз за това внася в завода резервни части за самолетите СУ неизвестно откъде, без сертификат за произход и без митнически декларации. Данните по случая още отлежават в пловдивската прокуратура. На 6 май миналата година пък предприятието сключва договор със същата фирма за износ в Индия на 6 броя фанари на МиГ-21 - стъклените кабини на самолетите. Цената на една такава кабина се движи в границите на около 30 хил. щ. долара. Установено е, че фанарите изобщо не са заприходени в складовете на авиозавода и не са свалени от употреба. Износната стока е засечена от спецслужбите на границата и е конфискувана. Списъкът на подобни постижения е дълъг. Остава правоохранителните органи да съобщят имената на авторите им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във