Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АРГУМЕНТИТЕ НА ВЪРХОВНИТЕ МАГИСТРАТИ

Заместник-главният прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура Христо Манчев внесе на 10 декември 2002-а във ВАС протест с искане за прогласяване на нищожността на избора на Вива Венчърс за купувач на БТК. На самото съдебно заседание обаче - на 27 декември, прокурорът от ВАП Мария Бегъмова в устна пледоария и в писмено становище направи алтернативно искане протестираният акт на АП да бъде отменен като унищожаем (т.е. незаконосъобразен). В решението си от 8 януари върховните магистрати определят иска на заместник-главния прокурор Манчев от 10 декември като процесуално допустим, но го отхвърлят с аргументите, че допуснатите нарушения по сделката за БТК не дават достатъчно основания да се приеме твърдяното в протеста, че са особено съществени до степен, водеща до порока нищожност. Колкото до алтернативното искане на прокурора от ВАП Бегъмова от 27 декември, магистратите го оставят без разглеждане по две съображения. Според българското законодателство правомощие да подават протест за незаконосъобразност имат единствено главният прокурор или заместник-главният прокурор на Върховна административна прокуратура. Това право не може да се делегира на друг прокурор, дори и от самата ВАП - какъвто е случаят с алтернативното искане за незаконосъобразност на сделката за БТК. Нещо повече, според решението на ВАС допълнителният протест е и процесуално недопустим, защото е просрочен. Тоест той е трябвало да бъде внесен в 14-дневен срок от публичното обявяване на решението на АП за избор на Вива Венчърс (решението се появи на електронната страница на ведомството на 23 октомври 2002 година). След изтичането на този срок само главният прокурор и шефът на Върховна касационна прокуратура могат да искат даден административен акт (какъвто е оспорваното решение на АП) да бъде обявен за незаконен.Крайно интересни са заключенията на тримата върховни магистрати и по отделните сигнали за нарушения, дискутирани както на съдебното заседание на 27 декември миналата година, така и в публичното пространство: * Неоснователни са твърденията, че квалификационните изисквания към кандидатите, определени в приетата от парламента стратегия, не били заложени в конкурсната документация;* Американският инвестиционен фонд Адвент Интернешънъл Корпорейшън, управляващ рискови капитали в размер на около 6.5 млрд. щ. долара, има право да участва в сделката за БТК като опосредствен собственик на 100% Вива Венчърс, което според представените документи е целево дружество;* Безспорно установените доказателства опровергават твърденията, че Вива Венчърс не отговаря на нито едно от квалификационните изисквания по сделката;* Вярно е твърдението, че Вива Венчърс Холдинг ООД е закупило информационния меморандум и е получило сертификат за участие в нарушение на основните правила на конкурсната документация и стратегията. Така са нарушени изискванията на чл.7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наказателния кодекс, което води до незаконосъобразност на акта на АП;* Верни са твърденията, че Вива Венчърс е подало оферта в нарушение на правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса за БТК. Първо - в подадените документи австрийското дружество е поело ангажимент да информира АП за каквито и да са структурни промени в акционерния капитал, извършени само преди осъществяване на сделката, а не за период от три години след нея, каквото е изискването на АП. Второто нарушение е в по-ниския размер инвестиции - 400 млн. евро, вместо изискваните в задължителните условия 450 млн. евро. И двете нарушения обаче не са съществени по своя характер;* Изложеното в протеста съображение за нарушаване на принципа на равнопоставеност се опровергава от данните по делото - всеки, който е проявил интерес, е имал възможност да закупи конкурсната документация на стойност 1 лев. От нея е могъл да се ориентира за квалификационните изисквания за получаване на сертификат за регистрация, а впоследствие и за купуване на информационния меморандум;* Не може да се сподели и твърдението за нарушаване на принципа за икономически ефективна приватизация. От исканите разяснения от страна на АП може да се направи извод, че непрекъснато е търсен икономически най-изгодният вариант на окончателната оферта. Подобна преценка обаче е преценка по целесъобразност, върху която съдът не упражнява контрол за законосъобразност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във