Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АРАМЛИЕЦ ВИСИ МЕЖДУ ОКРЪЖНА И АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА

Три години прокурори от Елин Пелин и София си подхвърлят като горещ картоф един ревизионен акт, изготвен от Инспекция Вътрешен финансов контрол към Националното управление по горите (НУГ), чийто обект е Държавно лесничейство Арамлиец в Елин Пелин. Докато районният и окръжният прокурор смятат, че в него не е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на директора на Арамлиец, магистратите от Апелативна прокуратура са на друго мнение. Това е причината за три години по преписката да има издадени общо пет постановления, но резултатът си остава нулев. По всичко личи, че опъването на нерви ще продължи, а лицата, цитирани в ревизионния акт, най-вероятно ще отърват наказанието - било то съдебно, или административно. В началото на 1998 г. в Горско стопанство (ГС) - Елин Пелин, е назначен нов директор Малко след като започва работа в него, инж. Румяна Димитрова уволнява по целесъобразност и в интерес на работата главния счетоводител и главния инженер на стопанството, разказва пред в. БАНКЕРЪ тогавашният й заместник инж. Ангел Йорданов. И на него новата началничка отнема телефона и служебния автомобил, с който обикалял обектите, под предлог че трябва да се правят икономии. Това обаче не пречи, както по-късно отбелязват ревизорите, инж. Димитрова да използва служебния москвич като личен. Това се потвърждава от факта, че повечето от изминатите с него 28 469 км през 1998 г. са навъртени за превозването на директорката от дома й в столичния квартал Захарна фабрика до работното й място в Елин Пелин. До 30 май 1999 г. със същия москвич били пропътувани още 4903 км от София до Елин Пелин и ревизорите изчисляват, че общият (неправомерно) направен разход на гориво през двете години е за 5 млн. лв. (стари). Проверката в Горското стопанство започва на 9 юни 1999 г. въз основа на заповед (NР-54 от 28 юни 1999 г. и NР-90 от 5 ноември 1999 г.) на бившия началник на НУГ и заместник аграрен министър Милко Станчев и по настояване на заместника на инж. Румяна Димитрова. Поисках ревизията, защото имах подозрения, че се извършват нарушения в стопанството, обясни пред в. БАНКЕРЪ подбудите си инж. Йорданов. Но заключенията на ревизорите от инспекцията далеч не са благосклонни и към него. В ревизионния акт те цитират договор от 10 декември 1997 г., подписан от Йорданов, с който са отдадени под наем на НИКМИ ООД - София метално хале и парцел от един декар в покрайнините на Елин Пелин. Месечният наем е 240 хил. стари лв., но в стопанството постъпва само половината от сумата. Уговорката била построеният от софийската фирма трафопост върху парцела да стане собственост на горското стопанство срещу опростения наполовина наем. По-късно ревизорите ще определят сделката като абсолютно нецелесъобразна, тъй като трафопостовете по закон са собственост на НЕК. Експертите от Инспекция Вътрешен финансов контрол установяват и редица други нарушения, които подсказват, че става дума за източване на Национален фонд Българска горакойто бе закрит през 2000 година. Със средства, уж предназначени за лесокултурни мероприятия (дърводобив, залесяване, ловна дейност), стопанството в Елин Пелин е купувало работни дрехи и обувки, поръчвало е канцеларски и рекламни материали.В края на 1998 г. в софийската фабрика Кавалер ЕАД са поръчани 56 чифта обувки. Поръчката е платена предварително с 1.680 млн. (стари) лева. Сумата е отчетена като разход за лесокултурни мероприятия, които се финансират фонд Българска гора. Ревизорите подчертават в заключенията си, че отговорността за авансовото плащане на сумата от 1.680 млн. лв. (стари) от фонд Българска гора, с които безлихвено е кредитирано обувното предприятие, трябва да носят директорът инж. Румяна Димитрова и главният счетоводител Евгения Стоянчова. По подобен начин през декември 1998 г. са купени и платени работни облекла от СД Синти 14 за 2.520 млн. (стари) лева. Сумата по фактурата отново попада в графата лесокултурни мероприятия и се изплаща от фонд Българска гора. Пак тогава инж. Димитрова сключва договор с фирма Румир - София, за изработването на стенни календари, рекламни диплянки, бележници, визитници и фирмени бланки за ... 6.528 млн. стари лева. Парите са броени на ръка и са отчетени като разход Лесокултурни мероприятия. Близо 5 млн. лв. губи стопанството от продажбата на дървесина само през 1998 година. През август ГС Арамлиец - Елин Пелин, чрез търговско дружество Черни връх ООД, сключва договор за износ на 4000 т дърва за огрев за Серес. Купувач е Ертанком ООД - Благоевград. Определената продажна цена франко границата с Гърция е 42 щ. долара за тон, а цената на тон дървесина от временен склад на горското стопанство е 18 щ. долара. Купувачът и продавачът се договарят, че допълнителните услуги - превоз, разтоварване и товарене на тировете, ще струват по 4.1 щ. долара за тон. На 13 август от временните складове на стопанството са продадени 908.2 т за 35.4 млн. лева. Фактурираната единична цена за 1 тон би трябвало да бъде 31 915 лв. (при цена 18 щ. долара за тон и по тогавашния курс 1773 лв. за 1 щ. долар). Във фактурата, издадена на Ертанком обаче, цената за тон е 30 059 лв., или с 856 лв. по-ниска. По този начин е облагодетелстван клиентът от Благоевград, твърдят ревизорите. Анализирайки 18 фактури за продажба на дърва и технологична дървесина от 1998 г., експертите изчисляват, че са отчетени сделки за 108.3 млн. лв. - 22.8 млн. лв. за транспортни услуги и 85.477 млн. лв. за дървесината. Ако цената й е 18 щ. долара за тон, след продажбите в Горското стопанство би трябвало да постъпят 90 млн. лв., или 4.599 млн. лв. повече, посочват проверяващите. И допълват, че отговорност за нанесената вреда трябва да носи инж. Димитрова.Поемайки управлението, инж. Димитрова заварва горското стопанство Арамлиец с печалба от 86 млн. стари лева. Няколко месеца по-късно с тези пари започва мащабен ремонт на административната сградата, който поглъща 76 млн. леваСъс заповед 166 от 2 октомври 1998 г. Димитрова назначава комисия, която провежда търга за избор на изпълнител. Процедурата обаче не е огласена нито в Държавен вестник, нито в два национални всекидневника, каквото е изискването при поръчки, надвишаващи размера на 300 минимални работни заплати, според действащия тогава Закон за държавните и общински поръчки. Явяват се двама кандидати - Вариор ООД - София, и ЕТ ПКС-Георги Георгиев. Ревизорите установяват, че макар в офертата на втората фирма да липсва информация какъв е опитът й при изпълнение на подобни поръчки, както и банкови гаранции, тъкмо тя е била одобрена от комисията. Вместо да приключи за 127 дни, ремонтът се проточва с още 130 дни. Установено е, че още при едно от първите плащания за извършените ремонти по покрива фирма ПКС-Георги Георгиев е получила 4.587 млн. лв. повече, а за изпълнение на облицовъчни работи по прозорците на фасадата са надплатени 4.132 млн. лева. Следват и констатации за други нарушения - актуването и плащането на сумите е извършвано преди доставката на строителните материали, сключеният договор за строителството е за 59.989 млн. лв., а отчетената и изплатена сума към 15 ноември 1999 г., още преди да е завършил ремонтът, вече е била 76 млн. лева. В същото време за забавяния и неизправности строителят не търпи санкции, защото в договора не са включени клаузи за неустойки при подобни случаи. Друга пробойна, от която изтичат средства, е дървообработващият цех на стопанството. Само за 1998-ма и 1999-та той е на червено с 30 млн. стари леваРевизорите смятат, продукцията му е продавана под производствената й себестойност, което е довело до отрицателната рентабилност на цеха. На 30 декември 1998 г., със заповед N185 от 17 ноември 1998 г., подписана от директорката Румяна Димитрова, са бракувани 165 машини и мебели за 2.221 млн. лв. с начислена амортизация от 2.210 млн. лева. Ревизорите посочват, че този акт нарушава писмо N66-00-862 от 16 октомври 1998 г. на министъра на земеделието, с което той се разпорежда да се преустановят продажбата, прехвърлянето, купуването и бракуването на всякакви активи, включително и на техника, до окончателното преструктуриране на горските стопанства в държавни лесничейства.Ревизорите приключват проверката си на 12 ноември 1999 година. На 30 и 31 март 2000 г. тогавашния началник на НУГ Милко Станчев изпраща указания до директора и счетоводителя на държавното лесничейство как да бъдат поправени нарушенията, както и няколко въпроса, на които трябва незабавно да отговорят. Но от 6 март Димитрова е в отпуск по болест, което връзва ръцете на началника на НУГ - той нито може да наложи административно наказание нито да назначи друг директор. Едва на 13 септември 2000-ра инж. Димитрова доброволно сдава поста. За шестте месеца, докато директорката не е на работа, държавното лесничейство й е изплатило 2000 лв. болнични, твърди заместникът й Ангел Йорданов. Той и назначеният на 18 април и.д. директор на Арамлиец инж. Панайот Панайотов изпращат писмо до НОИ, в което настояват ТЕЛК да провери болничните листове, представени от Димитрова, и достоверността на записаната в тях диагноза разтегнато сухожилие. През декември 2001 г. лесничейството завежда дело за възстановяване на неправомерно полученото обезщетение. Но точно месец преди делото - на 3 януари 2002 г., инж. Димитрова отново е назначена за директор на Арамлиец. Така се стигна до парадокса на делото тя да се яви сама срещу себе си и естествено то бе прекратено, спомня си инж. Йорданов.В. БАНКЕРЪ се опита да разбере от Министерството на земеделието и горите по кой член от Кодекса на труда инж. Димитрова е напуснала държавното лесничейство и по какъв член е назначена отново на същата длъжност в Арамлиец. От ведомството отказаха да отговорят с мотив, че досиетата представляват тайна по смисъла на Закона за класифицираната информация. Повече светлина върху казуса не хвърли и самата инж. Димитрова, която не пожела да разговаря по телефона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във