Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АПРИЛСКАТА ЛИНИЯ ЩЕ НИ ВОДИ КЪМ ЕС

Българските управляващи са готови да дадат мило и драго договорът за присъединяването ни към Европейския съюз да бъде подписан най-късно в средата на април 2005 година. Този извод се налага след развихрилата се в публичното пространство полемика около датата, на която 25-те държави членки ще приветстват страната ни като своя нов партньор. Тон за нея дадоха уж най-оптимистично настроените - министърът по европейските въпроси Меглена Кунева и външният ни министър Соломон Паси. В средата на този месец и двамата изведнъж се разтревожиха, че вместо с лавров венец шампионът в преговорите - България, може да остане и с празни ръце. Техните опасения са, че е възможно Европейският съвет, който ще се проведе на 16-17 декември в Брюксел, да вземе решение за обявяването на края на политическите преговори с нас, но да не определи конкретен ден за подписването на договора за присъединяване. Тревогите дали принудително няма да се озовем в чакалнята на Евросъюзане се разсеяха и след разговорите тази седмица на министър Кунева в белгийската столица с новия комисар по разширяването на ЕС Оли Рен, както и с докладчика за България в Европейския парламент Джефри ван Орден. След тези срещи главният преговарящ продължи да бие камбаната колко сериозно е положението и как като нищо бихме могли да се озовем зад борда. Ролята на добрия герой в разиграващата се драма се падна на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков. Той бе абсолютно убеден, че парафирането на споразумението с ЕС ще стане навръх Деня на конституцията - 16 април. Всъщност цялата тази дискусия е доста странна. Най-малкото защото нито един официален представител на Европейската комисия и на страна членка засега не е изразил публично съмнение или пък е възразил договорът с България да бъде парафиран през пролетта на 2005-а. Нещо повече - в приетия на 22 ноември от Съвета на министрите на външните работи на ЕС проект за дневен ред на срещата на върха през декември като първа точка фигурира обявяването на края на преговорите с България и Румъния и началото на разговорите с южната ни съседка Турция. В рамките на следващите две седмици първите дипломати на държавите от общността ще подготви проекторезолюция, в която не е изключено да фигурира и конкретна дата за приемането ни в Евросъюза. Според дипломатически източници обаче е по-вероятно 25-те да предпочетат разтегливата формулировка, че целта пред ЕС е да подпише споразуменията за присъединяването на България и Румъния възможно най-рано през 2005 година, като между другото бъде отразено и българското желание това да стане през месец април. Далеч по-неблагоприятният за нас, но и по-нереален, сценарий е подписването на договора да се обвърже с края на преговорите между Румъния и Европейската комисия. Северната ни съседка все още не е затворила главите Екология, Конкуренция, Правосъдие и вътрешни работи и Други. Проблемът се допълва и от обстоятелството, че засега няма насрочена и дата за провеждане на т. нар. междуправителствена конференция, на която се обявяват за приключили преговорите по отделните раздели. Същевременно Брюксел нееднократно е давал да се разбере, че държи на приемането на двете балкански държави в пакет, независимо от различния етап на тяхната подготовка. И разделянето днес не стои като въпрос пред Евросъюза, още повече че двете страни са с обща финансова рамка за периода 2007-2009 година. В този смисъл загрижеността, която проявява преговорният ни екип за бъдещото ни членство, е съвсем резонна. Стига да е придружена и с едно разяснение. А то е, че евентуалният отказ да се фиксира точна дата за подписването на договора с България би имал само политически последици и в никакъв случай не означава автоматично отлагане на приемането ни в общността след 2007 година. По думите на заместник-председателя на Народното събрание Камелия Касабова оптималният срок, в който парламентите на 25-те ще бъдат в състояние да ратифицират нашия договор, е около 16 месеца. Тоест нищо чак толкова страшно няма да стане, ако церемонията по подписването бъде насрочена и за ранната есен на 2005-а. (За справка, държавите от т. нар. десетка от Централна и Източна Европа скрепиха брака си с Евросъюза през април 2003-а, а официално станаха част от него на 1 май тази година.) Разбира се, сключването на споразумението в рамките на Люксембургското представителство на съюза - от 1 януари до 30 юни 2005 г., би дало далеч по-голяма сигурност на страната. А и сериозно предимство на управляващата коалиция между НДСВ и ДПС преди парламентарните избори догодина.Като се оставят настрана тънките политически сметки около бъдещото ни членство в ЕС, напълно логично звучат думите на Меглена Кунева, че за датата на присъединяването е необходимо да се работи през цялата година, а не в последния момент. Кунева е права и като казва, че успешното ни интегриране зависи в много по-голяма степен от стореното вътре в страната, отколкото от непрестанното взиране в преговорните неволи на Румъния. Какъвто и да е изходът от срещата на върха на 16-17 декември, на нас ни предстои да свършим още твърде много работа. Стигат ни дори и само забележките в последния доклад на Еврокомисията в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията. Някак си много бързо май бяха забравени констатациите на комисарите за необходимостта от нов Наказателен кодекс, както и от допълнителни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, чрез които се ограничи материалната компетентност на следователите и да се избегне порочната практика на връщането на дела за доразследване. А колкото до дебата за въвеждането на нови методи на работа в прокуратурата и нейното преструктуриране, за което настояват от Брюксел, той върви предимно по страниците на вестниците. Никак не стоят добре и нещата с хармонизацията на законодателството ни с това на ЕС. Като изключим може би добрия ход през тази седмица, когато членовете на Временната парламентарна комисия за промени в конституцията постигнаха съгласие по голяма част от спорните текстове - продажбата на земя на чужденци, даването на избирателни права на гражданите на ЕС и представителството на страната ни в общите европейски институции. Не се забелязва кой знае какво раздвижване и около изпълнението на заложените в Стратегията за ускоряване на преговорите с ЕС законодателни ангажименти.Пълно невидение цари и около избора на 18-те български представители, които ще имат статут на наблюдатели в Европейския парламент. Те трябва да заминат за Страсбург веднага щом бъде подписан договорът за присъединяването на България. Но досега нито Министерският съвет, нито Народното събрание са излезли с официална позиция за начина, по който ще стане излъчването им. И ще е крайно любопитно да се наблюдава какво бързане ще падне, ако все пак България действително подпише договора за членство в ЕС през март или април догодина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във