Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АНТИТЕРОРИСТИЧНАТА КОШНИЦА НА ЕВРОПА ОСТАНА ПОЛУПРАЗНА

Съветът на Европа потроши сума пари, за да се убеди още веднъж, че постигането на единомислие по някои болезнени за континента и човечеството въпроси не е лесна работа. Особено ако става дума за дефиниране на явление като тероризма.Непосредствено преди софийската 25-а конференция на европейските министри на правосъдието (8-10 октомври) оптимистично настроени анализатори предрекоха, че същинската работа по изготвянето на континентална конвенция срещу тероризма ще започне и документът ще е готов най-много след две-три години. Според песимистите обаче подобен документ може да се появи на бял свят не по-рано от 2010 година. Техните аргументи са, че процесът на изработване и приемане на подобен документ е изключително сложен, защото трябва да обединява логиката, философията, а и усилията на всички държави, членуващи в Съвета на Европа (СЕ). Нещо, което по принцип е трудно. Колкото и да е неприятно за всяка страна-домакин признанието, че на организирания от нея форум работата е свършена наполовина, равносметката от тридневната конференция е точно такава: половинчата.Според генералния директор на Дирекцията по юридическите въпроси на Съвета на Европа (СЕ) Ги де Вел, бъдещата конвенция трябва да провъзгласи два основни принципа. Единият гласи, че всички форми на тероризъм са престъпни, а вторият - че не може да има политически оправдания за тероризма. Въпреки гръмките декларации преди форума някои от участниците в конференцията побързаха да изразят резервите си към двата основни принципа, особено относно идеята за криминизиране на терористичните актове. Макар официално имената на резервираните държави да не бяха съобщени, не бе трудно да се предположи кои може да са те. По простата причина, че ако криминализирането на тероризма стане факт, поне две албански организации в Македония ще бъдат обявени за терористични, а техните членове - за международни престъпници. Формално тези резерви не представляват директен отказ от участие на въпросните държави в борбата срещу тероризма. На практика обаче те попарват надеждите за скорошно приемане на документа. Очакваше се 25-ата конференция на правосъдните министри в София да приеме с консенсус специална резолюция, препоръчваща Съветът на Европа да получи мандат за изработването на конвенцията. След като се появиха споменатите резерви обаче, форумът трябваше да приключи работата си по друг начин. Наистина, министрите приеха задължителната за такива случаи резолюция, но съдържанието й бе далеч от очакванията. Защото, вместо конкретна препоръка за даване на антитерористичен мандат на СЕ, те се... споразумяха да подкрепят усилията на ООН срещу тероризма и да проучат възможността какъв ще бъде евентуалният принос на една всеобхватна конвенция за борба с тероризма, която да бъде договорена под патронажа на Съвета на Европа.Какво би се случило, ако някои от участниците в конференцията не бяха изразили резерви към криминализирането на тероризма? Най-вероятно след три-четири години всеобхватната европейска конвенция за борба срещу тероризма щеше да е факт. Вследствие на това всички терористи, независимо от политическите им мотиви, щяха да бъдат третирани като престъпници. И подлежат на наказателно преследване според разпоредбите на общото европейско право. Освен това, с криминализирането на тероризма и на съпътстващите го дейности чрез конвенцията би се премахнала и възможността издирвани международни терористи да получават политическо убежище в една или друга приятелска държава. Нещо, което липсва в действащата в момента Европейска конвенция за борба с тероризма. И което дава възможност на десетки криминални престъпници и мафиоти да намират сигурен европодслон под благовидния предлог, че били подложени на политически репресии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във