Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Ангелкова замита проблеми преди летния сезон

S 250 05a9420a 40b6 41ca 832d a7e149c578b9
S 250 e04b5c26 5d2a 4901 8e74 ea6c753e2889

Малко преди старта на летния туристически сезон министърът  на туризма Николина Ангелкова  започна обиколките си по Черноморието, за да нагледа как върви подготовката за посрещането на  летовниците. Макар че още през март  целият  туристически бранш беше наясно, че предстои  трудно лято, тъй като  спадът в ранните записвания беше почти катастрофален  и то на абсолютно всички основни пазари.

Министърката най-сетне проумя, че ни очаква ...„ предизвикателно лято“.  Тя   сякаш пада от небето и не е наясно, че в края на кампанията за  ранни записвания туроператорите и хотелиерите по Черноморието отчетоха  меко казано стряскащ резултат: спадът на най-големите ни пазари - Германия и Русия беше между 15 и 20 на сто. Положението  с клиентите от  централноевропейските държави не беше по-различно – ставаше дума за намаление на броя им с около 15%, а при скандинавските – дори  повече. Още преди три месеца  данните за британския пазар, откъдето за пръв път в България ще стъпи и нов голям туроператор, сочеха вероятно намаление до около 5-6 на сто.

Разбира се тя не пропусна да отвори

кутията с обещания,

,а лайтмотивът й  напоследък е , че лично щяла да се бори за всеки  турист.  Логично  в тази и „битка“  бързо бяха впрегнати купища държавни институции и общински ръководства,  чиято задача , според думите на министърката, ще бъде "да успеем да запазим отличните резултати от миналия сезон".

Според нея , подготвените от чиновниците в подопечното й ведомство инициативи, щели да помогнат изключително много за по-добър резултат.  Ангелкова рекламира  например  една от тях , наречена  "Денят за Вас". Действието й  щяло да се разпростре както по Северното, така и по Южното Черноморие.

Идеята била в един ден през периода от 15 юни до 8 септември всички музеи и други туристически обекти на територията на съответната община да са със свободен вход. Така се разчита  да  бъдат  привлечени  повече посетители към културно-историческите забележителности и към атракциите в съответния район...?!

Коментарът за това“ гениално“ решение, което е измъдрувано в министерския кабинет е повече от излишен.  

Но  Ангелкова с бодряшки тон обяснява, че е създадена организация за  проверки  по управлението  на морските плажове, а и на  местата за настаняване и хранене от страна на Комисията за защита на потребителите , „за да се гарантира качествен продукт и безпроблемно пребиваване на туристите“.

Отговорността за неохраняемите плажове,

които туристическата началничка не успя да спазари с „подходящите“  наематели  за този сезон, естествено е прехвърлена на морските общини. А според официалната справка от  ведомството тази година от общо 237-те  плажа, те са 87 на брой.  Или казано с думи прости - почти една трета. Тази цифра остава почти непроменена в последните три години, въпреки  „непрестанните усилия“  на  министърката  на туризма у нас.  Очевидно е обаче, че както „Банкеръ“  нееднократно коментира, „усилията“ й са основно насочени, към тези брегови ивици, от които се печели повече ...

Меко казано спорните текстове в Закона за Черноморското крайбрежие, които сътвориха хората от министерството  също дават своя резултат . Неслучайно преди дни председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов, обощи ситуацията с думите: „Ангелкова заби последния пирон в ковчега на българския туризъм“ . Той е на мнение, че  Ангелкова и цялото й  министерство искат българските туристи да не почиват на Българското Черноморие, защото  така и  не се разбира за кого се правят промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Той беше категоричен, че министър Ангелкова не познава  туризма у нас като бизнес. И резонно зададе въпроса  кого обслужва този закон  - дали  туризма като цяло  или  определени лобита,  които имат интерес  да се разчистят едни терени, за да могат да строят. А в същото време  преследва свободно  къмпингуващите  и плажуващите . Що се отнася  до нормативно заложените високи глоби за хората, които го правят , той  е на мнение,  че по този начин плажуването се превръща в "обществено опасно деяние".

Попйорданов  призова 

да дадем шанс на Българското Черноморие да започне да диша, 

като се спрат строежите по морето.

Това разбира се няма как да се случи, ако имаме в предвид  съвсем „пресния сигнал, който беше изпратен до медиите от представителя на  гражданското обединение „Да запазим Корал“ - Атанас Русев.  Той е  публикувал в профила на групата поредица от снимки на  нови  „изкопни работи“.  

Става въпрос за поредното бетониране в къмпинг Юг . Очевидно  сагата с уж спряното преди години строителство, за която „Банкеръ“ разказа още през лятото на 2015-а в публикацията си под заглавие „Строежите на къмпинг „Юг” - извън закона“, изобщо  не е приключила.

 От снимките, показани от  Русев става ясно, че новопостроените къщи са „кацнали“ на терени, които на пръв поглед изглеждат като дюни. Собственик на къмпинга е „Иф фаворит“ ООД, който очевидно разширява легловата си база със сгради на дървени основи , независимо, че теренът  се намира в непосредствена близост до екоплаж Корал.

Кой и как е дал разрешение за да се сътвори всичко това все още не е ясно. И то при положение, че скандалът с намерението на „Иф фаворит“ да изгради 16 еднофамилни къщи в къмпинг „Юг“ повдигна преди години не просто въпроси за това което се правеше в къмпинга, но и уж провокира проверка за  законността на вече изградения хотел, работещ  от десетина години -  „Морско конче" Резултатът от въпросната проверка  така и не стана известен. Тогавашният  скандал  принуди цялата държава да се занимава с  разрешаването на казуса. Започна едно замерване с „аргументи“ за дюни ли става дума или не,  дадоха си обещания за затварянето на „Морско конче“, за отчуждаването на държавните дюни, попаднали в частни ръце и още купища действия от страна на държавата ...в бъдеще време.  Но  очевидно, то все още не е дошло, защото и до ден днешен  е ясно, че няма и сантиметър отчуждена дюна. Не е само това -  регионалният  министър Петя Аврамова дори  намекна, че това било невъзможно , като се аргументира  със  сметка за разходи по одържавяването,  надхвърляща  един милиард лева, която все още нямала  финансова обосновка.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във