Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АНДРЮ ВОРКИНК ДОЙДЕ С ДОБРИ НОВИНИ И ОСТРИ УКОРИ

Програмата на Световната банка в България до момента съдържа 27 проекта на стойност 1543.1 млн. щ. долара. Това включва десет структурни заема за 900.8 млн. щ. долара, шестнайсет инвестиционни заема с обща стойност 632.4 млн. щ. долара, и управлявано от банката безвъзмездно дарение от глобалния фонд за опазване на околната среда на стойност 9.9 млн. щ. долара.Оптимистичните очаквания България да получи максималния размер на финансиране в рамките на новата инвестиционна програма на Световната банка, може и да се сбъднат. Това ще рече банката да се грижи за икономическия растеж у нас до края на 2004 г., като го напоява регулярно със свежи пари. Паричният дъжд обаче не може да премине границата от 750 млн. щ. долара. Това е сумата, заделена за цялата програма на банката за България. От тях 300 млн. щ. долара ще са за инвестиционни заеми.Окончателното одобрение на този план ще стане до края на юни. Дотогава бордът на директорите на Световната банка би трябвало да е разгледал както тригодишната стратегия на банката за подпомагане на страната ни, така и програмния структурен заем ПАЛ (Programe Adjustment Loan), който е включен в общото финансиране, но е предмет на отделна, по-подробна дискусия. По този заем са предвидени 450 млн. щ. долара в подкрепа на платежния баланс на България за следващите три години, а първият транш ПАЛ 1 за тази година ще възлиза на 150 млн. щ. долара. Това стана ясно на среща между представители на правителството и делегация на Световната банка, водена от директора за България, Румъния и Хърватия Андрю Воркинк. Според оценката на Световната банка, страната ни вече преминава през второ поколение реформи. Това изтъкнаха и Андрю Воркинк, и вицепремиерът Николай Василев. По данни на международната финансова институция, чийто приоритет е повишаването на жизнения стандарт, бедността у нас била намаляла с две трети през последните пет години. Според Воркинк, нивото на бедност все още е високо, но намаляването й показва, че има силен ръст в икономиката, който е извадил голяма част от населението над прага на бедността. Подобрената система за социална защита също помагала за запазване на положителната тенденция, показвали оценките на банката.Като ключови за по-нататъшното икономическо развитието у нас Воркинк определи подобряването на пазарните условия за малките и средните предприятия, реформите в публичната администрация, в съдебната система и антикорупционните мерки. Министърът на икономиката Василев изтъкна, че една от основните теми на разговорите между правителството и Световната банка е преобразуването на държавните предприятия. От международната институция изкъсо щели да следят дали икономическият екип на премиера Сакскобургготски ще успее да удържи обещанието си до средата на тази година да продаде БТК, Булгартабак холдинг, ДЗИ, БИОХИМ и да подготви приватизационната стратегия за Банка ДСК. Пред в. БАНКЕРЪ Андрю Воркинк коментира: Ние се опитваме да не се обвързваме с точни дати, когато се отнася до сделки, защото това може да постави правителството в неизгодна позиция. По принцип е възможно да се направят тези продажби. Колкото до БТК, за жалост международните пазари на телекомуникациите се намират в труден период и е възможно самите потенциални купувачи да имат известни затруднения. Пример за това е Дойче Телеком, който миналата пролет придоби хърватската телекомуникационна компания, а сега изпитва финансови затруднения. Към БТК, според министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров, имало заявен предварителен интерес от Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка. Изискванията на банката за финансиране на енергетиката по структурния заем ПАЛ включват защита на потребителите и предоставяне на по-качествени услуги. В същото време се поставя и едно противоречиво условие: да се повишат цените на енергията до себестойността й, като в същото време се отчита покупателната способност на потребителите и се изгражда конкурентен енергиен пазар. Необходимо е да се развие законовата рамка и да се разработи стратегия за приватизация в сектора, изясни министърът на енергетиката Милко Ковачев.Екипът на Световната банка се е запознал с процесите в железопътния транспорт - разделянето на БДЖ, либерализацията на пазара и трансформацията на задълженията на компанията с цел подобряване на конкурентоспособността й. Според министър Пламен Петров, е необходимо да се въведат системи за планиране, контрол и отчитане на разходите и да се направят договори между правителството и превозвача БДЖ за пътническите услуги. Ще се търсят и контакти с превозвачи от чужбина, както и потенциални концесионери на инфраструктурните транспортни обекти. Вицепремиерът Лидия Шулева твърди, че един от главните показатели, по които банката ще оценява изпълнението на поетите ангажименти, е развитието на пенсионната реформа. В тази област допълнителното задължително пенсионно осигуряване трябва да достигне 5% до 2007 година. Освен това се поставя акцент върху развитието на пазара на труда, намаляването на безработицата, подобряването на инвестиционния климат и социалните реформи. Шулева припомни, че изискването на Световната банка е да се въведе диференциран подход за изплащане на детските надбавки, както и на енергийните добавки за бедните домакинства. В областта на административната реформа, където се предвижда модернизация на държавния чиновнически апарат и повишаване на ефективността на публичната администрация, министър Димитър Калчев съобщи, че е изградена система за оценка на възнагражденията. Надеждността й ще бъде подложена на изпитание през тази година. Най-същественото постижение в реформирането на администрацията обаче била приетата преди две седмици антикорупционна стратегия. Щяла да бъде създадена и междуведомствена комисия за контрол, координация и изпълнение на програмата, допълни още Калчев.Освен че обсъдиха новата стратегия за България, членове от кабинета на Симеон Сакскобургготски прегледаха заедно с представителите на Световната банка портфейла на проектите за 2001 г., които са финансирани от международната финансова институция. В момента в България се работи по девет инвестиционни проекта, които Световната банка кредитира. Те са на обща стойност 315 млн. щ. долара. Портфейлът за България е по-добър в сравнение с повечето други страни, изтъкна Воркинк. Но, според банката, парламентарните избори и смяната на правителството през юли миналата година са довели до забавяне на вземането на решения, както и до затруднения в координацията между отделните институции. В резултат на това се е забавило и изпълнението на някои проекти. Все пак през 2001 г. са били одобрени три нови инвестиционни проекта на обща стойност 52.4 млн. щ. долара - за модернизиране на образованието, за повишаване благосъстоянието на децата и за имотния регистър и кадастър. Зелена светлина получи и вторият заем за преструктуриране на земеделието (ASAL II) за 50 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във