Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АНДРЕШКОВЦИ, БАНДИТИ И ЧИНОВНИЦИ КЛАТЯТ АГРАРНИТЕ ПАЗАРИ*

Съзнателно вече повече от десет години управляващите не желаят или по-скоро нямат интерес да разрешат няколко съществени проблема:* състоянието на външната търговия с аграрни стоки;* състоянието на продоволствената сигурност на българина;* маргинализирането на земеделския производител;* посивяването на аграрната търговия и активното включване в нея на криминални структури и съответен капитал;* бизнесът с пшеница като нагледен пример за посивяване на аграрния пазар;* кои отрасли на българския аграрен сектор ще бъдат конкурентоспособни в условията на разширения в бъдеще пазар на Европейския съюз.* какво трябва да е поведението на държавата.Търговията със селскостопански стоки В годините на прехода търговията със селскостопански стоки отбеляза катастрофален спад под влияние на редица външни и вътрешни фактори. В условията на възстановяване на собствеността върху земята, разпадането на старите производствени структури и липсата на средства за инвестиции експортният ресурс силно намаля. Разпадането на СИВ и ограниченото платежоспособно търсене свиха външния и вътрешния пазар. Износът на зеленчукови и плодови консерви за страните от бившия СССР е намалял над 20 пъти, докато за същия период Унгария бележи над 20% ръст на износа си именно за тези страни. Този пример на политизиране на търговията е най-яркото свидетелство за профанизацията на нашата политическа класа, защото въпреки активната си търговия с Русия и останалите страни от ОНД, Унгария вече е член на НАТО, а скоро ще бъде член и на ЕС. Полша също е член на НАТО и първенец за ЕС, но това не й пречи да обвърже увеличаването на транзита на газ през територията си с експорта на аграрни стоки към Русия. Чрез дилетантски политически действия загубихме и пазарите в страните от Близкия изток. Официалните данни на Министерството на земеделието и горите за вноса и износа на аграрни продукти, представени в Позиция за преговори - глава 7 Земеделие, са толкова красноречиви, че едва ли се нуждаят от какъвто и да е коментар (виж таблицата). Все пак си заслужава да се анализират причините, довели до такава съществена промяна. По всички позиции се вижда, че традиционният за нас износ е спаднал драстично и същевременно се отчита рязко нарастване на вноса. ТаблицаИзнос и внос на някои аграрни продукти(тона) Продукти:1990 г.2000 г.ИзносВносИзносВносДомати, пресни82 000-4452 480Сладки пиперки32 000-3 4771 059Лук, кромид14 0001 3005 5432 253Ябълки, пресни66 000-7115 523Грозде, прясно48 900-401 226Праскови, пресни8 600-1672 918Кайсии, пресни12 600-1415 523Стерилизирани зеленчукови консерви170 2007 00014 0009 000Стерилизирани плодови консерви54 0008 5007 0008 500Трапезни вина (хил. л.)192 000 -76 458 49Цигари70 0005 0007 5008 200Тютюн74 0005 00020 0008 241Говеждо месо3 1302 28710715 558Месо от дребен рогат добитък16 8712004 28640Свинско месо18 9427041895 436Птиче месо16 8421003 9889 000Бяло саламурено сирене45 000-6 5005 0001Кашкавал12 000-3406 500Млечно масло7 000600-4 500Състояние на продоволствената сигурност на българинаКонсумацията на мляко и млечни продукти през 2001 спрямо 1990 г. е намаляла с 38%, на месо и месни продукти - с 26%, и т.н. Според стандартите на ФАО при ООН, годишното потребление на мляко трябва да е 98 литра на човек, а у нас то е 56 литра. Консумацията на млечни продукти - 17 кг, у нас е 11 кг; на зеленчуци - 77 кг, в България е 54 кг; на плодове -110 кг, у нас е 39 кг... Още по-обезпокояващи са данните за потреблението на основните хранителни продукти по доходни групи от населението - 10% от българите са вече под границата на калорийния глад, а 20% са близо до нея.През 2000 г. почти 58% от общите разходи на домакинствата в нашата страна са за храна. През 2001 г. този дял пада на 49%, но не заради подобряване на потреблението, а поради рязкото нарастване на цените на електро- и топлоенергията, телефонните услуги и др. В нито една от държавите на Европейския съюз този показател не надвишава 30%, а в САЩ той дори е около 25 процента. Само в някои африкански страни се отделя за храна толкова голям дял от дохода. На практика у нас е надхвърлена критичната граница от 50%, което според стандартите на ФАО към ООН означава, че е застрашена продоволствената сигурност.Маргинализирането на земеделския производителПо данни на земеделското министерство един собственик в България притежава средно по 22.9 дка на три места. Или средният размер на земеделския имот е 7.6 дка. В 90% от случаите тези имоти се делят между двама или трима наследници. Така се оформя реален размер на земеделския имот около два-три декара. На основата на тази базова структура на собствеността се формират и новите земеделски производители. Националният статистически институт отчита през 2001 г. над 1.5 млн. земеделски стопанства. На практика обаче над 90% от тях са от дворен тип - 0.5-1.5 дка земеделска земя, една-две крави, до 10 глави дребен рогат добитък, 10 птици... При това основното им предназначение е самозадоволяване с хранителни продукти. Над 60% от храните, потребявани от домакинствата в селските райони, и около 38% в градските са произведени от тези стопанства.По експертно мнение натуралното самозадоволяване с хранителни продукти, изплатената рента от производствените земеделски кооперации и търговията на дребно на земеделските производители обхващат над 60% от произведената продукция като цяло за страната. Само за зърното това са над 400 хил. тона пшеница годишно, допълнително царевица и олио.Да се реализира европейската аграрна политика при такава базова структура на земеделското производство е абсурдно. Същото е и мнението и на Комисията на Европейския съюз. Следователно необходимо е ясно да се регламентира понятието земеделски производител. Според действащия сега регистрационен режим към Държавен фонд Земеделие, земеделски производител е всеки, който има, да речем, една крава в двора си и продава мляко. През последните две години на такъв тип производители на мляко бе изплащана субсидия от фонда. Подобна е ситуацията и в останалите земеделски производства. Разумният подход би бил, ако се въведат критерии за регистрация на земеделските производители при минимален брой животни и съответните изисквания за производствени условия. Тези производители, които не могат да покрият минималните условията за регистрация, не трябва да са обект на аграрната политика на държавата. Те са контингент на социалното, а не на аграрното министерство. Или, казано с други думи, необходимо е ясно да се разграничи аграрната от социалната политика на държавата.Другата масова форма на организацията на земеделското производство - кооперацията, се разви като деформирана пазарна структура. Участието на 60-70% от членовете на земеделските кооперации само със земя, без да имат трудова реализация в нея, ги демотивира да участват в управлението им. В действителност земеделските кооперации провеждат общите си събрания при участието на по-малко от 30% от техните членове. При липсата на алтернатива за реализация на поземлената собственост (аренда или продажба) рентата не отразява икономическата роля на земеделската земя в създаването на дохода, а е резултат на субективно решение за разпределение на дохода. Съществуването на земеделските кооперации в този им изроден икономически вид може да дискредитира самата кооперативна идея. Посивяването на аграрната търговия и активното включване в нея на криминални структури и съответен капиталБезспорен факт е, че след 1990 г. земеделието постепенно се превърна в отрасъл удобен за източване на ресурси и препиране на мръсни пари. Изминалата една година показа, че управляващите нямат политическа воля или интерес да изведат отрасъла на светло. Парите на земеделските производители и собствениците на земеделска земя продължават да изтичат, като може би се сменя само политическата посока. Над половината от земеделската продукция не минава през пазарните канали за реализация. Според зеленчукопроизводители продажбата на пазарите на дребно в големите центрове е почти невъзможна поради контрола на криминални структури и високите такси за наемане. В същото време нараства търговията на хранителни стоки на дребно директно от стопанския двор.Не по-малък проблем е липсата на лоялни купувачи на земеделската продукция. Почти всеки втори производител на пшеница има да получава средства от продадено зърно. Практиката е в началото да се изплащат 10-20% от цената авансово, а останалата част впоследствие. Другият разпространен начин е да се изкупят известни количества по по-високи от пазарните цени, а след това на кредит, който в крайна сметка не се изплаща. Присъствието на криминалния елемент в търговията със земеделска продукция през последните години силно се увеличава. Зеленчукопроизводството е в положение на остра криза от 1992 г., но последните години и особено 2002-ро са катастрофални за него. Цените са спаднали с повече от 65% и са под себестойността на продукцията. Изпъкваните от производителите причини са внос на силно субсидирани домати от Гърция, Турция и Македония на ниски цени и контрабанден внос (неплащане на специфични мита, деклариране на други позиции, занижаване на стойността на вноса и т.н.).Функциониране на българския аграрен пазарОще от май на различни места и по различен повод страната е разтърсвана от протести на производители на череши, зеленчуци, мляко, грозде, ябълки, зърно, месо, яйца... Отделните стопани произвеждат повече от това, което могат сами да изконсумират, и съответно търсят реализация. На помощ им се притичва една нова прослойка хора - прекупвачите, които предлагат значително по-ниски цени и в крайна сметка винаги побеждават. Пазарите не работят ефективно и реално не са конкуренция на прекупвачите. Това е така, защото тези пазари се организират не от самите производители (най-добрият пример в това отношение са холандските пазари), а от хора, чиито интереси са в конфликт с производителите. Самите производители пък продължават да запазват своята независимост и отказват всякакви форми на сътрудничество освен пари в брой. (Вероятно това е стимулирано и от някои странни привилегии, залегнали в Закона за подкрепа на земеделските производители.) Така силно се затруднява формирането на еднородни и достатъчно големи експортни партиди, както и захранването на преработващата промишленост с подходяща за преработка суровина.Преработвателите са правили опити за въвеждане на нормални договорни отношения. В крайна сметка те са се проваляли поради широкото разпространение на синдрома Андрешко и неработещата съдебна система. През 1995-1996 г. зеленчукопроизводителите буквално съсипаха първия сериозен опит за чуждестранна инвестиция в консервната промишленост - Плевенския консервен комбинат. Наивният партньор дава семена, препарати, торове срещу обещанието да му бъде предадена продукцията. Само че съвсем не така изглеждат нещата и когато е трябвало да се изпълнят поетите задължения. После, през 1997 г., същото предприятие бе приватизирано от близки до управляващите бизнесмени и там бе реализирана най-голямата инвестиция от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Сега Сторко - Плевен, е в процедура на обявяване на фалит и ликвидацияГолеми надежди се възлагаха на проекта за тържищата, финансирани от ЕБВР и изграждани с техническата подкрепа на правителството на Германия. Гласуваният през 1996 г. Закон за стоковите борси и тържищата и съответно работещата от 1997 г. Държавна комисия по стоковите борси и тържищата до този момент доказват, че с половинчати мерки не се изгражда ясен и прозрачен пазар. Броят на нелегалните тържища непрекъснато расте. Практически целият внос (легален и нелегален) преминава през тях и окупира дистрибуторската мрежа. В последният отчет на комисията по стоковите борси (представен пред медиите август 2002 г.) се отбелязва спадане на оборотите на лицензираните тържища. Очевидно това става за сметка на нелегалните, което е ясна индикация за:- неспособността на държавния регулативен орган да предпази малкото лицензирани субекти от нелоялната конкуренция на тържища от типаДружба, от реализация на контрабандния внос или заобикаляне на данъчните закони;- засилване на заплахите за обикновения консуматор да стане жертва на зарази, каквито тази година практиката ни предложи. Именно липсата на обичаен санитарен и ветеринарен контрол по нерегламентираните пазари бе причината за взрива на чума по свинете, салмонелозните отравяния и др.Следващото звено са т.нар. общински пазари. От място за реализиране на продукцията от личното стопанство сега те са се превърнали в основния канал за реализация на неконтролирания внос. Очевидно действащите наредби за функционирането на тези пазари се концентрират само върху доходите на общинските фирми. Но на избрани общински фирми, а не на общините. В разчетите на Столичната община например приходите от тези улични пазари представляват по-малко от 1%, което очевидно не съответствува на потенциала и реалността.Бизнесът с пшеница е нагледен пример за посивяване на аграрния пазарПшеницата като основна борсова стока се явява и основен обект на сенчестия бизнес (площите само с тази култура обхващат над 30% от цялата обработваема земя). Управляващите обаче не променят законовата база, регламентираща корупционното поведение на производителите и търговците на пшеница. Поради тъмни икономически интереси или поради управленска немощ не се променят и административните предпоставки за корупция. Основен проблем на производителите на пшеница е липсата на складова база за дълготрайното й съхранение. По една или друга причина тези производители не можаха да участват в приватизацията на складовите бази. Така бе пропусната възможността да се създаде интегрираща структура на собственост на производството и преработката на продукцията. Зърненият отрасъл на страните от Европейския съюз има диаметрално противоположна структура на собствеността на зърнените складове. В Дания 84% от зърнобазите са притежание на кооперативите на земеделските производители, във Франция 63%, в Италия 52% и т.н. У нас зърнобазите се владеят от лица, които не са свързани със земеделското производство и в повечето случаи капиталите, които стоят зад тях, са с неясен произход. Реално погледнато, се формира регионален монопол на търговията със зърно. Притежателите на зърнобазите диктуват цените, като не позволяват тяхното покачване до момента, в който производителите не се принудят да продадат пшеницата си поради невъзможност да я съхраняват. От друга страна, земеделските производители нямат и изградени структури или форми за обща маркетингова политика. Не се използва законовата възможност те да се картелират по отношение на пазарната си политика, за да бъдат решаващият фактор първи определянето на регионалната цена. Маржът между изкупната цена и цената за крайния потребител на пшеницата надминава в някой случай 30-35 процента. Българските производители така и не се възползват от националната и регионална система от стокови борси. Обичайната практика е изкупвателите сами да търсят производителя. Като се има предвид, че 41% от зърното е продадено на чисто търговски фирми, се предполага, че националната средна цена включва и надценките за спекулативната посредническа дейност и нерегламентирани комисионни плащания. Заедно с това масово се наблюдава пренасочване на средствата от търговията със земеделска продукция към земеделското производството. С фалиралите земеделски кооперации се сключват арендни договори или се регистрират дружества по по смисъла на Търговския закон, в които се влива имуществото на кооперациите. По този начин в Северозападна България се появиха фирми, които арендуват над 300 хил. и повече декара земеделска земя на територията на две-три области. Тези структури се използват за препиране на мръсни пари и легализиране на капитали със съмнителен произход. Голяма е вероятността през следващите години именно тези структури да започнат масово да изкупуват земеделската земя на безценица. Логично възниква въпросът къде са браншовите съюзи, синдикатите...? Опитът на страните от Европейския съюз показва, че те са основен опонент, но и партньор на държавата при разработването на стратегията й и мерките за нейното приложение. Практиката у нас обаче е коренно противоположна. С малки изключения браншовите съюзи са създадени не от земеделски производители, а от бивши селскостопански величия. В повечето случаи техните цели са да лобират политически или да уредят по-добри условия за собствените си фирми. КорупциятаПрез пролетта на 1999 г. представителството на Световната банка проведе анкетно проучване за бизнесусловията в сферата на земеделието. Оказа се, че на над 61% от агробизнесмените им се е налагало да дават подкуп или комисиона на председатели на земеделски кооперации, за да бъдат предпочетени при изкупуването на пшеница или при снабдяването със суровини и материали. Съществуването на земеделските кооперации в този изроден антипазарен вид спомага за разрастването на корупцията. Те са най-удачната форма за източване на ресурси от земеделското производство.Размерът на нерегламентираните плащания в повечето случаи е тарифициран, т.е. установен от практиката като процент от сделката. Редица агробизнесмени смятат, че подкупът се е установил трайно в отношенията между бизнеса и администрацията, а 22% от тях декларират, че не е възможно да имат успешна дейност без такива плащания. На въпроса: Налагало ли ви се е да давате подкуп с цел улесняване на бизнеса?, утвърдително са отговорили 77% от собствениците и мениджърите на частните фирми, търгуващи, съхраняващи и преработващи пшеница. В 85% от случаите подкуп е искан от длъжностно лице от държавната администрация, като 49% са служители на Министерството на земеделието и горите, а 36% на други държавни институции. Тази практика продължава и при определянето на получателите на финансиране по програма САПАРД, като най-често се съчетава с принудата да се ползват услугите на определени консултантски фирми. На около 11% от бизнесмените им се е налагало да дават подкуп на други длъжностни лица - снабдители на бюджетни организации или държавни търговски дружества и др. Пазарното поведение на държаватаГоляма част от земеделските производители сочат държавата като нелоялен играч на пазара на пшеница. Според тях Държавният резерв изкупува пшеница на значително по-високи от пазарните цени и от чисто субективно избрани търговски фирми. Известно е, че държавният резерв изкупува най-големия дял от реколтата хлебно и фуражно зърно, оперирайки с бюджетни средства. Практиката е зърното да се купува през месеците юли, август и септември, а това, което подлежи на подмяна, да се продава през февруари, март. Данните на статистиката показват, че разликата в цената непосредствено след прибирането и десет месеца след това е средно не по-малко от 60 процента. Къде отиват средствата от тази ценовата разлика при обновяване на държавния резерв от зърно? При 4-5 фирми, които печелят от години конкурсите за обновяване на зърнения резерв на страната. Реалният въпрос е - защо правителствата, деклариращи на думи, че са приели пазарната икономическа идеология, заобикалят пазарните канали за търговия със зърно? Защо не се търгува държавното зърното на стоковата борса, където цената се формира от търсенето и предлагането, а не от чиновника? Борсовата система бе заобиколена и през тази, и през миналата година. Нещо повече, Държавният резерв вече открито играе в полза на търговците на пшеница. Вместо да излезе пряко на пазара още през пролетта и да сключи фючърсни сделки с производителите, резервът изчаква търговците да закупят пшеницата на по-ниски цени. Същите тези търговци след това ще продадат пшеницата на държавата, но на по-високи цени. На практика през тази година сме свидетели на таен картел между държавата и търговците на зърно. Никъде по света не е прието в течение на два месеца преди жътвата да се тиражират изявления, и то от най-високо политическо ниво, че цената на зърното ще се запази. Тиражирането на такъв род информация подпомага търговците да изкупят продукцията непосредствено по време на жътвата по ниски цени. У нас вече е нещо обичайно цената на пшеницата да се променя между август и октомври с 25-30 процента. А и как няма да е така, след като аграрното министерство, което по презумпция трябва да брани интересите на земеделските производители, се е превърнало в основен лобист на търговците. Да заявяваш пред средствата за масова информация, че очакваш рекордна реколта от над 4-5 млн. тона пшеница, и то на фона на кризисен международен пазар, е все едно да призоваваш търговците да не купуват на високи цени, а производителите да продават евтино и бързо, защото зърно има много и ако изчакват, ще изгорят. Многократно бе обявено, че през тази година ще се въведе субсидия за износ на пшеница. Презумпцията на тази субсидия трябва да бъде, че се подпомагат производителите, а не търговците. Субсидирането на износа има смисъл само ако ускори реализацията на произведеното зърно (в месеците август-октомври) и съответно набирането на средства за финансиране на есенните дейности. Но у нас субсидията ще стане факт най-рано в средата на септември, доколкото нейното отпускане предполага промени в Закона за подкрепа на земеделието. Това ще доведе до блокиране на пазара на пшеница, тъй като предлаганите сега цени на производителите не удовлетворяват техните очаквания и потребности и те предпочитат да изчакат именно въвеждането на субсидията. По този начин пък се поставя под съмнение и следващата стопанска година поради опасност от пропускане на оптималните срокове за есенната сеитба. Не беше толкова отдавна (1995-1996 г.), когато забавянето на обещаната субсидия доведе до проточване на сеитбата до края на декември и резултатът ни е добре известен. Остава открит и въпросът за механизма за доказване на правото на субсидия и нейното получаване. Единственият възможен вариант е сделките, водещи до кандидатстване за субсидия, да се сключват на стоковите борси, където договорите са лесно проследими. Правителството обаче не предприема подобни стъпки. Вероятно става въпрос за големи икономически интереси! Кои отрасли на българския аграрен сектор ще бъдат конкурентоспособни в условията на разширения в бъдеще пазар на Европейския съюз?Отговорът на този въпрос е много сложен. Върху него влияят множество външни фактори и особено бъдещото развитие на Общата селскостопанска политика на ЕС. То ще се определи в зависимост от резултатите от преговорите в рамките на Световната търговска организация. Ако се постигне договореност за радикална либерализация на търговията, още през 2007 г. (когато България се очаква да стане член на ЕС) общата селскостопанска политика може да бъде много по-различна от сегашната по отношение на всички свои елементи - вътрешни и експортни субсидии, директни плащания и мита. Оставени все повече на естествените си предимства, редица западноевропейски производства вероятно ще изменят конкурентните си позиции по отношение на българските както на международните пазари, така и на единния вътрешен пазар. Вторият по значимост фактор за конкурентоспособността е перспективата за развитието на българското земеделие през втората половина на сегашната декада. Това развитие зависи преди всичко от състоянието на националната икономика и по-специално от възможността на другите нейни отрасли да ангажират част от многобройното население, което понастоящем е заето в земеделието. Ето защо въпросът в кои области българското земеделие има сравнителни предимства може да се разглежда в краткосрочен и в дългосрочен план. При дефинирането на кръга от конкурентни продукти в дългосрочна перспектива най-правилно би било да се заложи изключително на естествените предимства. Този подход е най-целесъобразен, тъй като:Първо, е съобразен с тенденцията към либерализирането на световния стокообмен през последните години и десетилетия;Второ, способства за най-ефективното разпределение на националните ресурси между различните отрасли на икономиката. В съвременния свят няма технически пречки за производството на който и да е продукт, в която и да е географска ширина, но техническата ефективност в повечето случаи няма нищо общо с икономическата. Естествените предимства са свързани с рационалното използване на основните фактори на производството - труд, земя (съответно климат) и капитал. От тази гледна точка може да се очаква в средносрочна и дългосрочна перспектива страната ни да се специализира и да бъде най-добра в производството главно на продуктите от т.нар. средиземноморска зона и по-специално:- пресни плодове и зеленчуци за пряка консумация;- преработени плодове и зеленчуци;- грозде за прясна консумация и за преработка;- вина;- дребен рогат добитък и месо от него;- овче мляко и овчи млечни продукти;- етерично-маслени продукти и техните деривати, предназначени за хранително-вкусовата промишленост и за козметиката.За производството на изброените по-горе продукти България има сравнителни предимства що се отнася до почвите, климата, човешкия фактор (традиции и опит, по-ниско заплащане на труда както в селското стопанство, така и в цялата икономика). Тютюните са изключени умишлено от перспективните продукти не поради липсата на добри условия за производството им (и съответно възможността на бъдат произвеждани при приемливи производствени разходи), а поради обстоятелството, че тютюнопроизводството и производството на цигари е един умиращ отрасъл в световен мащаб. Допълнително утежняващ фактор е променената от страна на мултинационалните компании рецептура на цигарите, в които ориенталските тютюни заемат все по-малък дял. Така че тютюнопроизводството може да изпълнява важна социална функция в българската икономика сега, а дори и в перспектива (ако политическите съображения преобладават над икономическите), но поддържането на развитието му е в противоречие със стопанската логика и ще изисква значителни финансови средства от страна на държавата.Всъщност съществуват още редица продукти, за които у нас има благоприятни условия за производство, само че те ще отиват за задоволяване главно на вътрешните потребности. Причината е, че другите страни (и предимно тези в северната част на континента) имат по-добри сравнителни предимства що се отнася до климата (говедовъдство) и до наличието на капитали (производството на зърнени храни). В тази група могат да бъдат поставени също птицевъдството и свиневъдството, които според прогнозите на Европейската комисия ще запазят или незначително ще увеличат производствените си обеми в асоциираните страни след тяхното присъединяване. Списъкът от стоки, които могат да намерят най-добър прием на международните пазари в периода до присъединяването ни към Евросъюза, не се отличава съществено от вече изложения, с изключение на това, че:- включва и ориенталските тютюни;- изключва пресните плодове и зеленчуците за прясна консумация, тъй като произвежданите днес продукти не отговарят на западноевропейските норми за качествоНа сегашния етап българските производители и преработватели имат сравнителни предимства в тези сектори, които изискват значителен ръчен труд или притежават друго специфично национално преимущество (например евтин стъклен амбалаж). В същото време конкурентоспособността в капиталоемките сектори е значително по-ниска от тази в западноевропейските държави. По-ниските цени на някои продукти и оттам имиджът за висока конкурентоспособност са илюзорни, тъй като не се спазват изискванията за хигиена (например при производството на млечни продукти), за качеството (при зърнените храни) или не се калкулират всички производствени разходи и особено тези за амортизация (също при зърнените храни). Какво поведение на държавата препоръчвамеПоради дуалистичната структура на българското земеделие много по-целесъобразно е да се дават не преки производствени субсидии (включително и за качество), а инвестиционни субсидии. По този начин държавната помощ ще отива за закупуването на оборудване и обновяването на материално-техническата база на комерсиалните ферми, а не за увеличаването на консумацията на предмети за лично потребление. Другият положителен резултат от този подход е, че ще се ускори преструктурирането на стопанските единици и ще се намали делът на дребните ферми, които нямат бъдеще в условията на разширения съюз. Необходимостта от производствени субсидии е особено голяма в хранително-вкусовата промишленост, която е силно декапитализирана и не може да устои на натиска не само на западноевропейските преработватели, но и на този в някои централноевропейски страни. А без конкурентна преработвателна промишленост перспективите за развитие на земеделието са неблагоприятни.Най-голям ефект за стимулирането на износа имат не производствените премии, а експортните субсидии. Ако държавата реши да използва този най-мощен инструмент за подпомагането на експорта, тя би трябвало да си постави приоритети и при избора на секторите превес да имат продуктите, за които съществуват най-добри природни и човешки условия в страната и перспективно търсене на международните пазари.Необходимо е в един и същи отрасъл експортните субсидии да се концентрират почти изцяло върху преработените продукти, а не върху суровините. Цените на тези продукти отбелязват много по-малки колебания в сравнение с тези на суровините и следователно създават много по-добри условия за устойчиво развитие на производителите. Експортната субсидия трябва да се печели на търг, при което да се присъжда на този износител, който е постигнал най-висока цена на реализация. По този начин се постига най-добър ефект с най-малко държавни средства, стимулират се индивидуалните усилия за постигането на по-високи цени и се избягва практиката на подбиването на цените между българските фирми на международните пазари. Какво трябва да се направи за излизането на сектора от сенчестата икономика?Крайно време е да се задължи агенцията Държавен резерв и военновременни запаси да управлява държавните запаси от зърно само чрез складови записи за влог на зърно. Складовите записи от бюджетните организации задължително трябва да се купуват и продават само чрез стоковите борси. Още по-добре и наложително би било да се създаде Национална интервенционна агенция, която да провежда балансирана и прозрачна политика на регулиране на пазара с основна цел - защита на производителите. Никак няма да е излишно, ако се въведат ясни и твърди ангажименти на Държавен фонд Земеделие за подпомагане на производителите на пшеница на квотен принцип. Квотите трябва да бъдат определени преди започването на стопанската година по области и общини, като предварително се уточнят преференциите, които ще ползват производителите на пшеница. Задължително е квотата да се обвърже с ангажимент за защитна изкупна цена.Необходимо е също така да се подпомогнат производителите на пшеница за изграждане на структури и форми за обща маркетингова политика и картелиране по отношение на регионалната цена. Такъв род действия не изискват финансови средства, точно обратното те ще доведат до значителни икономии. Дори въвеждането на квоти и защитни изкупни цени не води до увеличаване на средствата, които и сега се предоставят на зърнопроизводителите от Държавен фонд Земеделие. Колкото до Министерството на земеделието и горите, то трябва да прекрати практиката да работи като пожарна команда и да насочи повече усилия към разработването на стратегически решения. В тази връзка си задаваме въпроса: Какво става с обещаната Национална стратегия за развитието на земеделието?. Преговорите по отворената глава Земеделие текат усилено, вероятно се поемат задължения и ограничения, но с изключение на няколкото преговарящи, българската общественост не знае какво да очаква след 2007 година. Проф. Христо Стоянов, Доц. Антоанета Симова, Д-р Огнян Боюклиев, Христо Миленков(Заглавието е на редакцията. Статията се публикува със съкращения.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във