Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АМЕРИКАНСКАТА ДИЛЕМА НА МИНИСТЪР КОВАЧЕВ: ВИСОКИ ЦЕНИ ИЛИ РЕЖИМ НА ТОКА

Заради липсата на финансиране американската компания Ей И Ес може да започне изграждането на 670-мегаватовата нова централа на площадката в Марица изток 1 най-рано през втората половина на 2003 година. Това отлага с повече от година планираното за 2005 г. пускане на централата в експлоатация. Сега оптимистичният срок за първия 300-мегаватов блок е март - април 2006 година. С пълната си мощност централата може да заработи едва в началото на 2007 година. Всичко това стана ясно след разговорите на вицепремиера Николай Василев и на енергийния ни министър Милко Ковачев с главния изпълнителен директор на Ей И Ес Денис Баки във Вашингтон. За да бъде осигурено финансирането, американската фирма е поискала от българското правителство по-категорични гаранции пред кредитиращите институции.След като близо година американската компания като че бе загърбила проекта за Марица изток 1, през последните две седмици тя предприе масирана офанзива. И още по-мащабна PR-кампания, разпростряла се на два континента. В средата на април в Германия Ей И Ес подписа договор с френско-британския консорциум Алстом, избран за главен изпълнител на проекта. Последваха разговорите на високо ниво във Вашингтон. В София пък шефовете на българския проект и висши служители на Алстом представиха пред участниците в строителния форум Най-новото в бранша плановете си за изграждане на централата. На пръв поглед твърдата решимост на американския инвеститор да вложи в страната ни близо 1 млрд. евро е повече от обнадеждаваща. Реализацията на намеренията обаче все още е съвсем условна. Първото препятствие са парите. Примамливите 1 милиард евро тепърва трябва да се осигурят. Според финансовата схема, представена на българските власти, за проекта са необходими 996.7 млн. евро. От тях собствени средства на Ей И Ес са едва 241.7 млн. евро. Останалите три четвърти от общата сума трябва да се заемат: 451.8 млн. евро от германската агенция за експортно кредитиране KfW, 139.4 млн. евро от американската агенция OPIC и 133.8 млн. евро от ЕБВР. Преди година като че нямаше проблеми с външното финансиране. Особено след като правителството на Иван Костов одобри текста на гаранционното писмо, изисквано от финансовите институции и съставено след консултации с Ай И Ес. Тогава бе поет ангажимент, че правителството по никакъв начин няма да пречи на изграждането на два нови блока в Марица изток 1. Впрочем през май 2001 г. тогавашното правителство одобри две гаранционни писма с почти идентично съдържание. Второто бе за американската компания Ентърджи, която трябва да рехабилитира ТЕЦ Марица Изток 3. Проектите са на обща стойност 383 млн. евро (от тях заемните средства са 262.5 млн. евро). Ентърджи набра нужните кредити без проблеми. Но финансирането на 670-мегаватовата централа на Ей И Ес продължава да виси. Позовавайки се на мандатно писмо, подписано с KfW, от американската фирма искат по-категорични държавни гаранции. Мотивът е високият политически риск на България и предстоящата приватизация на НЕК.Според някои специалисти, това малко намирисва на каприз - подписаните през юни 2001 г. петнайсетгодишни търговски договори с НЕК за изкупуване на електроенергията от централата са достатъчна гаранция за всяка стабилна кредитна институция, казаха пред в. БАНКЕРЪ както финансови експерти, така и специалисти от инвестициите на енергийното ведомство. Но според банкери, запознати с дейността на големи кредитни институции в Европа, практиката при големи фирмени кредити е да се оценява рейтингът на заемополучателя и на района, в който се извършва инвестицията, а този показател за България е, меко казано, колеблив. Допълнителна гаранция е и наличието на търговски договори за реализация на продукцията. В проекта за Марица изток 1 предварително фиксираните изкупни цени от 4.5 цента за кВтч без горивната компонента гарантират сигурни приходи на централата, независимо от това кой е собственикът на НЕК. А крайните изкупни цени от близо 7 цента за кВтч (над двойно по-високи от продажбите на дребно в момента) са изгодни по-скоро за инвеститора, отколкото за националната електропреносна компания, обясняват експерти и допълват, че токът от новата централа в Марица изток 1 ще е между най-скъпите на електропроизводствения ни пазар. Формираните при тази цена финансови потоци напълно покриват както проектното финансиране, така и всички бъдещи разходи на централата, включително и данъци и такси (в разработения финансов модел са предвидени сегашните твърде високи стойности на налозите с общ годишен сбор от 22.7 млн. евро). Още отсега е сигурно, че централата би могла да реализира немалко допълнителни приходи над договорените с НЕК. При очакваната пълна либерализация на енергийния пазар след 2007 г. тя ще може да предлага свободните си мощности на съвсем ниски цени. Спокойно ще може и сама да изнася електроенергия за Турция чрез новия 400-киловолтов трансграничен далекопровод, който започва от Марица изток 1. Тази възможност би осигурила на централата допълнителни приходи, които не са планирани в разработения финансов модел. Затова за българските енергийни икономисти е повече от необяснимо последното искане на Ей И Ес в частта за цените в договора с НЕК да се напише повишение на съставката за разполагаема мощност (една от компонентите на електроенергийните цени). Проектът в България е особено важен както за американската компания Ей И Ес, така и за британско-френския консорциум Алстом. И за двете дружества 2001 г. е крайно неблагоприятна във финансово отношение. Затрудненията на Ей И Ес започнаха почти веднага след фалита на Енрон и се задълбочиха от кризата в Аржентина. Централата на Алстом в Париж пък отчете през седмицата загуба от 193 млн. евро за 2001 г. при чиста печалба за предходната година от 204 млн. евро, а анализатори предрекоха тежка финансова година за Алстом. Според тях причините са технически проблеми с произвежданите от компанията газови турбини, а е претърпяла и загуба от доставка на влакови композиции за британска фирма. Най-малко 150 млн. евро пък Алстом е загубила от фалита на своя дъщерна компания за морски туристически превози, съобщиха световни информационни агенции. Наши експерти пък предположиха, че по-скоро това състояние на компаниите е причина германската кредитна институция KfW да иска допълнителни гаранции.От гледна точка на България новата заместваща мощност в Марица изток 1 е крайно необходима още догодина. След затварянето на блокове I и II на АЕЦ Козлодуй от енергийната система на страната ще отпаднат 880 мегавата, които няма с какво да бъдат заместени. Ако при преговорите за членство в Евросъюза Брюксел ни принуди да затворим до 2006 г. и другите два малки блока, дефицитът на ток е повече от сигурен, предвиждат диспечери на енергийната ни система.Затова дилемата пред министър Ковачев е крайно трудна. Ако убеди правителството да даде исканите от Ей И Ес гаранции и склони изкупните цени в договора с НЕК да бъдат повишени, ще постави в неблагоприятна ситуация не само страната, но и бъдещия енергиен пазар. Отказът пък най-вероятно ще ни изправи пред дефицит на ток. И пред гарантиран режим през 2006 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във