Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЛКОХОЛНАТА РЕКЛАМА: МЕЖДУ МАХМУРЛУКА И САМОРЕГУЛАЦИЯТА

Със сигурност при второто четене на правителствения законопроект за здравето парламентарният шеф Огнян Герджиков ще бъде доволен от депутатския кворум. Причините за това могат да имат различен характер - в една от тях вече ясно се долавя любимият на повечето българи алкохолен привкус. Малко неочаквано грижите за здравето на нацията придобиха особен подем след 2 декември 2003 г., когато нормативният акт - третият поред, който предлага НДСВ, най-сетне бе гласуван на първо четене. След близо трийсет поправки на действащия в момента допотопен Закон за народното здраве, който е в сила от 1972 г., и три неуспешни законопроекта от времето на синия мандат най-новата рожба на нормотворците бе обогатена с няколко революционни текста. На 31 март тази година докторите от парламентарната Комисия по здравеопазването скандално одобриха на второ четене нова редакция на чл.56, който забранява пряката реклама на спиртни напитки. Непряката им реклама пък няма да може да се излъчва в радио- или телевизионни предавания преди 22 часа. Тя се забранява и за печатни издания, предназначени за младежи до 18 години. Освен това новите промени отделят виното и бирата от понятието спиртни напитки. Според председателя на здравната комисия Атанас Щерев това иска от нас и Съветът на Европа. Ако предложените изменения бъдат гласувани в пленарната зала, това би означавало край на пеещите рибки и меката топлина, на майсторлъка и марковите напитки с характер - изобщо на всякакви директни телевизионни кадри с алкохолни питиета и действия, подчертаващи удоволствието от пиенето. Но това би означавало също да бъдат накърнени силно икономически интереси, най-вече на част от големите рекламодатели - производителите на алкохол, както и на медиите и рекламните агенции. Представителите на засегнатите страни обаче са категорични, че при съставянето на текстовете на практика никой не е поискал мнението им. Притеснени сме от липсата на диалог при приемането на такива важни закони, казва Ели Герганова, директор на компанията Диаджио за седем южноевропейски страни. - Рекламите на този вид продукти са предимно имиджови и имат за цел да информират клиента, убедена е бизнесдамата.Корекциите в Закона за здравето са твърде драстични и биха могли да породят мащабен икономически проблем. Нека поне се замислим върху емоционалния аргумент, че само и единствено чрез рекламата потребителят може да отсее качествената марка от ментето. Рекламата е именно пътят към вярната информация пътят към отговорното пиене (б.а. каквото и да означава това). Оставайки в хаоса на неинформирания източник, консуматорът ще започне да купува всичко, често и без оглед на цената, и няма път, по който да бъде спрян неговият избор към неправилната чашка, в неправилното количество. Нима ако се премахне рекламата, законът ще се пребори с проблема алкохолизъм?, се казва в коментар на пресслужбата на Винпром Карнобат.Представители на производители, търговци, рекламни агенции и медии, както и немалко депутати са категорични, че забраната на рекламата на алкохол няма да доведе до намаляване на неговата консумация. Според депутата Иво Атанасов, който е член на парламентарната медийна комисия, рекламата не увеличава общото потребление на алкохола, а е само преразпределяне на алкохолния пазарКолегата му Недялко Калъчев от Новото време пък смята, че преходът към подобни твърди забрани трябва да става плавно и те да бъдат въведени не по-рано от 2007 година. Според него законът трябва да прави разлика между забраната на нискоалкохолните напитки като вино и бира и концентратите, каквато е практиката в Европа. В противен случай това би било пагубно за излъчването на футболните първенства, където най-често се рекламира бира, а немалко производители са и техни спонсори, твърди народният представител. Въпросът става деликатен, като се има предвид, че новият вариант забранява рекламата на какъвто и да е алкохол да се обвързва с младежи до 18 години - а те са основен контингент в средите на футболните запалянковци, както и да се свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения. Шефът на здравната комисия Атанас Щерев признава, че новите текстове ще ударят по финансовите приходи на българските рекламни агенции и медии, но в същото време отбелязва, че неконтролируемата реклама на алкохол е проява на нецивилизовано отношение. Интересите на обществото са други и трябва да има някакъв баланс между комерсиалния и обществения интерес, казва той. Не е съвсем ясно как точно може да стане това, като се има предвид, че по данни на Галъп делът на рекламата на алкохол, вино и бира в телевизиите у нас е между 10 и 15 на сто, а общите им приходи от тази дейност са не по-малко от 26 млн. лева. Възможно е обаче реалната им стойност да се окаже доста по-висока. Впрочем през последните дни и в позицията на здравната комисия, и на Атанас Щерев се забелязва прогресиращо смекчаване. В четвъртък по време на среща в парламента между депутати от здравната и от медийната комисии и представители на електронните медии, рекламодатели и производители на алкохолни напитки той прогнозира, че е възможно от Закона за здравето да отпадне текстът за забрана на непряката реклама на алкохол по телевизиите и радиостанциите до 22 часа. На същата среща депутатите Димитър Игнатов от ОДС и Пламен Кенаров от Народен съюз предложиха непряката реклама да бъде разрешена само след 22 часа. Колегата им от НДСВ Кирил Милчев отиде още по-далече, като застъпи мнението, че новите текстове трябва да се преработят и да бъдат включени в специален закон за рекламата. Предложението му предизвика одобрение сред повечето му колеги. Депутатите от медийната комисия бяха единодушни, че текстовете в Закона за здравето, които се отнасят до пряката и непряката реклама на алкохол по радиото и телевизията, трябва да се синхронизират със сходните текстове в медийния закон и в Закона за виното. Според Явор Милушев от НДСВ всяка пряка намеса в дейността на рекламата ще активизира пазара и ПР-кампанията на определения продукт. Той смята, че новите текстове в Закона за здравето трябва да се обсъдят в медийната комисия и да бъдат включени в Закона за радиото и телевизията. Както се и очакваше, изпълнителните директори на БТВ и на БНТ Светлана Василева и Нидал Алгафари заявиха на срещата, че ограничаването на рекламата няма да доведе до по-малка консумация на алкохол. Според Василева ще спаднат средствата за образователни програми, а Алгафари посочи, че производителите на алкохол са основни спонсори на спортни събития. Представители на електронни медии пък открито заявиха, че забраните на алкохолните реклами трябва да се отнасят и за пресата и билбордовете. Някои изразиха недоумението си как е възможно в Закона за здравето да има подобни забранителни текстове и в същото време да се допуска продажбата на спиртни напитки непосредствено до учебни заведения.Подобно на европейските си колеги и у нас засегнатите от новите поправки в здравния закон заговориха за саморегулация. Те са единодушни, че целта на рекламата е да повлияе върху избора на марката на напитката, а не върху количеството и консумацията й. Например има идея за създаване на национален съвет за саморегулация на рекламата на алкохол, каквито съществуват в някои от развитите европейски страни. На срещата в четвъртък Албена Трифонова, представител на мултинационалните компании за производство на алкохол, предложи да се създадат обществени съвети за саморегулация на рекламата на алкохол. В европейските им аналози членуват главно производители, представители на рекламни агенции и медии. Там по правило в дейността им участват правителствени и неправителствени организации. Ролята на структури от такъв тип е да формират обща социалноотговорна корпоративна политика, чиито послания да присъстват във всички рекламни кампании. Шефове на известни рекламни агенции у нас отбелязват, че забраната на реклама на алкохол ще провокира търсене на нови творчески решения, което може да доведе до увеличаване на бюджетите им. Не е ясно как новите забранителни текстове ще бъдат синхронизирани с приетия неотдавна Закон за виното, който предвижда да се създаде специален фонд за рекламиране на български вина у нас и в чужбина. По думите на председателя на Националната лозаро-винарска камара, депутата Никола Николов, ако новите текстове бъдат приети в този си вид, това ще повлияе върху приходите от продажби на вино на легалните производители за сметка на нелегалното или домашното производство. Проучванията сочат, че над 60 на сто от консумацията на алкохол у нас се пада именно на домашната и нерегламентираната продукция, която включва и ментетата. Както изглежда, в крайна сметка, независимо от това, че здравната комисия е одобрила на второ четене новите забранителни текстове, в пленарната зала ще се развихри яростна дискусия на висок градус, в която последна дума ще имат 240-те експерти по всички кардинални за обществото ни въпроси - включително и тези, свързани с алкохолната консумация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във