Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЛКОХОЛНАТА АФЕРА ДОБИ ВКУС НА МЕНТЕ

ЗАРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ УДАР НА МОБИЛНИТЕ ГРУПИ ВЪВ ВАРНА МОЖЕ ДА ОСТАНЕ БЕЗ СЕРИОЗНИ ПОСЛЕДСТВИЯНовите пет мобилни групи за контрол в митниците, сформирани в началото на 2005 г., едва ли можеха да мечтаят за по-добър дебют. Навръх Богоявление (6 януари) те заловиха във Варна 56 820 бутилки вносен алкохол, необлепени с бандероли. Контрабандната стока беше укрита в склад под митнически контрол. Резултатите от спецакцията бяха оповестени лично от министъра на финансите Милен Велчев след телефонен разговор с главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. По този повод на 7 януари (петък) във финансовото министерство бе организирана специална среща, на която присъстваха и директорът на Агенция Митници Асен Асенов, както и шефът на Националната служба с организираната престъпност Валентин Петров. След срещата стана ясно, че заради контрабандния алкохол без бандероли в хазната не са влезли ДДС и акцизи на обща стойност около 200 000 евро. Конфискуваните бутилки били от марките Смирноф, Джони Уокър, Джей енд Би, Грантс, Бейлис и др. Накрая участниците в нея се заканиха на контрабандистите на акцизни стоки, че България ще им се види тясна до изборите. Странно защо обаче при този крупен успех на мобилните митничари във Варна бяха спестени някои по-пикантни подробности за алкохолната афера?Мълчанието около имената на фирмите, чиято собственост е конфискуваният алкохол, бе оправдано с това, че РДВР-Варна извършва проверка по случая. Все пак генерал Бойко Борисов подхвърли пред медиите, че става въпрос за световноизвестен производител на алкохол. По неофициална информация от финансовото ведомство складът, в който са били открити бутилките без бандероли, е собственост на фирма Авенди ООД, вносител на напитките Рикар Перно. Справка в Дакси Глобал сочи, че собственик на мажоритарния дял в дружеството, регистрирано през 2002 г. с предмет на дейност търговско посредничество, е Васил Мирчев. Любопитна подробност е, че Мирчев притежава 2 на сто от капитала на застрахователната компания Юпитер. Основен акционер в застрахователя с дял от 82 на сто от капитала е нашумялото покрай вноса на уиски дружество Маккар. Тази фирма води дългогодишни съдебни спорове с българския клон на Ю Ди Ви Централна Европа и Азия Лимитед (част от мултинационалния гигант Диаджио) за правата върху напитките с марки Джони Уокър, Джей енд Би, Смирноф, Гордън и Бейлис. С етикетите на повечето от тях са били и конфискуваните във Варна бутилки. Авенди ООД - собственикът на злополучния склад, пък отскоро е основен дистрибутор за вътрешния пазар тъкмо на българския клон тъкмо на Ю Ди Ви Централна Европа и Азия Лимитед. Според митнически служители скандалните 60 000 бутилки са собственост на представителството на Диаджио у нас. Хора от ведомството на Асен Асенов са на мнение, че избраната от Диаджио схема да привлича свои поддоставчици прилича на бомба със закъснител. Първоначално българските партньори са лоялни към чуждестранния производител, но в един момент се обръщат срещу него, като започват да внасят сами, опитвайки се да заобикалят митническите разпоредби.Пред репортер на в. БАНКЕРЪ управителката на клона на Ю Ди Ви в София Ели Герганова нито потвърди, нито отрече тази информация. По нейните думи към края на миналата година Диаджио няма задължения по ДДС и акциз от вноса. От представителството на мултинационалната компания заявиха, че ще изчакат края на проверката по случая във Варна, преди да излязат с официално становище. Анализът на известните до този момент факти и внимателният прочит на данъчното и митническото законодателство в крайна сметка показват, че целият труд на мобилните митничари може да иде на вятъра. Причината са най-вече някои празноти в данъчните закони. Става дума за някои странни текстове в правилника за прилагане на Закона за акцизите и Наредбата за въвеждане на бандероли за спиртни напитки, които създават предпоставки да се появяват случаи като този във Варна. Така например в чл. 26. ал (2) от Правилника за прилагане на акцизния закон е записано, че залепянето на бандеролите върху марковите напитки, които се внасят у нас, може да става както в чужбина, така и в България. Определените за това места са... складовете под митнически контрол. Разбира се, това трябва да става преди поставянето на стоката под режим внос или преди продажбата й в безмитни магазини. Получава се присъщият за нашата действителност омагьосан кръг. От една страна, Законът за акцизите забранява съхраняването на акцизни стоки без бандерол, но същевременно поднормативните актове към него оставят вратички, през които винаги могат да се промъкнат умело адвокатите на компаниите при един съдебен спор върху наложените от данъчните или митническите служби наказания. Ако собственикът на злополучния склад във Варна докаже, че си е купил бандероли за скандалните 56 820 бутилки, но просто се е забавил със залепянето им (какъвто според източници на БАНКЕРЪ е случаят), той нарушава само цитираната по-горе наредба. В Закона за акцизите е посочено, че максималната глоба, която може да му бъде наложена за такова нарушение, е 5000 лева. Ако пък се установи, че конфискуваният алкохол не е бил на режим митническо складиране, а е бил освободен като редовен внос, както се твърди из митничарските среди, то тогава топката ще остане изцяло в контролните органи.Според юристи едно от възможните нормативни решения, за да се премахне тази пролука в регламентацията, е вносителите да бъдат задължени да изпращат закупените от тях бандероли и да ги лепи директно производителят още преди внасянето на стоката у нас. Такава е практиката при импорта на цигари. Но поради неизвестни причини, случайно или не съвсем, законодателят е решил, че алкохолните бандероли могат да се лепят и на български терен.Запознати с хода на проверката твърдят, че доста трудно ще бъде доказано и друго нарушение на митническия режим, в което бе обвинен собственикът на склада - че е преместил стоката от един склад в друг без необходимото за това разрешение от държавните органи. Твърди се обаче, че в конкретния случай става въпрос за един и същ склад под митнически контрол, който след откриването си е бил неколкократно разширяван. Сега складът се състоял от няколко халета с т. нар. топла връзка (т.е свързващ коридор) помежду им, но по принцип представлява една и съща постройка.Въпреки последния скандал с дъх на спирт експерти, които наблюдават този пазар, са на мнение, че в последно време се преодоляват контрабандните уклони във вноса на маркови напитки. Според тях тази тенденция се дължи най-вече на това, че представителствата на големите компании като Диаджио, Алайд Домейк, Максиум са успели с помощта на митниците да притиснат т. нар. паралелни вносители. Това на практика са неоторизирани от производителите търговци, които, използвайки двойни фактури, внасят алкохол на символични цени. Така подбиват пазара на големите компании. Изследване на неправителствената организация Коалиция 2000 показва, че до края на 90-те години на миналия век почти 90 на сто от импорта на алкохол у нас е бил черен (контрабанден) или сив (на занижени спрямо реалните цени). Нормализацията на пазара започва едва след 2000 г., когато чуждестранните производители започват да създават свои клонове у нас, през които реално се осъществява вносът. Друг сериозен удар срещу нелегалните вносители бе нанесен с навлизането на големите вериги хипермаркети като Метро, Била, Фантастико, Оазис и др. Неправителствените експерти напомнят още един факт - преди последните парламентарни избори през 2001 г. са били активирани няколко стари контрабандни канала за внос на алкохол. Тази година също е изборна и може би това ще даде повод за нови подвизи на мобилните групи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във