Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АКТИВИ ЗА 900 МЛН. ЛВ. ЩЕ СЕ ПРОДАВАТ СРЕЩУ КОМПЕНСАТОРКИ

ПУСКАТ МАЖОРИТАРЕН ПАКЕТ ОТ ЗАД АРМЕЕЦ НА БОРСАТАЗастрахователната компания Армеец може би ще се продава на фондовата борса, сподели за в. БАНКЕРЪ достоверен източник от Агенцията за приватизация. Засега 93% от дружеството са собственост на ДЗИ. След като приключат течащите в момента оценки на двете държавни застрахователни фирми, те трябвало да се прехвърлят във владение на държавата. Одитът на Армеец трябва да приключи до средата на февруари. След това вероятно ще се направят постъпки компанията да стане публично дружество, за да могат акциите й да се търгуват на борсата. Предвижда се на фондовия пазар да бъде продаден мажоритарен пакет от Армеец. За да стане това обаче, трябва да се вземе съгласието и на финансовото министерство, но по въпроса още се водят преговори. Вероятно изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов вижда в Армеец последен шанс най-сетне на борсата да се продаде голям пакет акции на наистина добра компания. Както се знае, Апостолов е доскорошен изпълнителен директор на борсата и сегашен председател на съвета на директорите й. Преди месеци той лобираше на БФБ да се пусне мажоритарен пакет от Банка ДСК. Най-вероятно това няма да стане и само минимален дял от касата да се продаде на тържището срещу компенсаторни инструменти. Преди време имаше идея по този начин да се приватизира Булгартабак холдинг, но тя умря в зародиш. Нищо чудно опитът с Армеец да успее, тъй като, от една страна, това не е структуроопределящо за отрасъла си дружество (обикновено се движи около 10-о място по премийни приходи от застраховки), но пък е достатъчно атрактивна за българските инвеститори. Апостол Апостолов заяви, че вече са почти ясни дяловете от големите компании, които ще се продават срещу компенсаторки на фондовата борса. Със сигурност дружествата са БТК, Булгартабак холдинг, Банка ДСК, параходствата Български морски флот и Българско речно плаване, ТЕЦ-Варна и седемте регионални електроразпределителни компании. Активите, които стоят зад предлаганите акции, ще са за над 900 млн. лева. За покупката им ще се използва потенциал от записи и бонове с номинална стойност от близо 1.3 млрд. лева. От тях обаче трябва да се приспаднат около 150 млн. лв., които ще се използват за плащания по вече договорени приватизационни сделки, както и още толкова за сключени продажби в края на миналата и през тази година. Към тази сума трябва да се добавят и сравнително минимален брой компенсаторки, които през 2002 г. ще погълне масовата приватизация, както и търговете за земеделски земи и държавна собственост. Има и количества компенсаторни инструменти, които никога няма да излязат на борсата, тъй като притежателите им са пасивни или пък вечно ще чакат по-добри времена. Така че съотношението между предлаганите от държавата активи и компенсаторките, стоящи срещу тях, излиза горе-долу едно към едно. Това пък отваря възможността крайните собственици на записи да могат да ги пласират на държавата по номиналната им стойност. А според неофициална информация, висшите държавни служители, ангажирани да решат проблема с компенсаторките, целят цената им да е около 30% от номинала. За да поддържат такова ниво, ще са им достатъчни много по-малко акции или пък книжата ще са прекалено надценени. Изпълнителният директор на АП не е доволен от факта, че засега не е захранил борсата с достатъчно качествени пакети. Все пак той се отсрами донякъде, като обяви, че през следващата седмица ще се обяви конкурс за избор на инвестиционен посредник за продажбата на миноритарни пакети от осем дружества. Сред тях са шуменският алуминиев завод Алкомет АД, Ривиера АД и хотел Рила-Боровец. Ясно е, че тези акции няма да предизвикат борсов бум, но поне ще утолят глада на някои финансови къщи, които ще вземат комисиони за продажбата им. Иначе е сигурно, че единствените, които биха купили тези книжа, са мажоритарните собственици на въпросните предприятия. През следващите няколко седмици, докато се приеме новият Закон за приватизацията и следприватизационния контрол, ще бъде определен метод за продажба само на малки предприятия, като например авторемонтни заводи. В противен случай АП ще трябва практически да спре работа за месец-два. С това съобщение Апостолов разсея страховете, че може да уреди с покупки близки до управляващите, като обяви метод преди влизането на закона в сила. Както се знае, неговите разпоредби гласят, че приватизацията на дружества, чийто метод за продажба вече е определен, ще продължи съгласно изискванията на сега действащия Закон за приватизация. Най-вероятно новият закон ще се разглежда на второ четене в пленарната зала от 23 януари. Изпълнителният директор на АП се надява, че след много активните дискусии върху неговите текстове в парламентарната Икономическа комисия в залата обсъжданията ще приключат значително по-бързо. Интересна дискусия сред юристите още в първите дни на Новата година предизвика и законът Лучников. Той гласи, че сключените до 31 декември 2001 г. приватизационни сделки могат да се плащат 90% с компенсаторни записи. Тази разпоредба обаче не е актуална и в момента е в сила правилото, че цената по договорите може да се изплаща най-малко 50% във всички компенсаторни инструменти. Излиза, че купувачите по сделките, напреднали и до фаза двете страни да си сложат подписите, ще се издължават в съотношение 10:90 и могат да плащат както със записи, така и с бонове. Апостол Апостолов обаче поясни за в. БАНКЕРЪ, че за тези сделки си остава старото правило - да се приемат само записи, издавани по закона Лучников, а не земеделски бонове. В публикувания в Държавен вестник метод за продажба на такива предприятия изрично е записано, че плащането става именно така. Иначе цената на обектите, за които ще бъде обявена процедура до влизането в сила на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, ще се плаща наполовина във всички непарични платежни средства. В сряда АП се отчете за дейността си за миналата година. Според ръководството й са сключени 86 сделки, което е с 11 повече от заложеното в програмата за приватизация през 2001 година. Договорената цена за тях е общо 248.655 млн. лева. От тях 96.897 млн. лв. са издължени в брой, а останалите - с компенсаторки. На чуждестранни инвеститори са продадени едва пет предприятия за общо 26.9 млн. лева. Две трети от тях са по сделката за Инкомс телеком холдинг, за която американската фирма Си Пи Си се ангажира да плати 15 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във