Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АКРЕДИТАЦИЯ НА МИЗЕРИЯТА В БОЛНИЦИТЕ

Доц. Иван Чалъков - хирург в клиниката Уши, нос и гърло в университетска болница Царица Йоанна, пред в. БАНКЕРЪДоц. Иван Чалъков е роден през 1947 г. в София. Вече петнадесета година работи като хирург в Клиниката по оториноларингология в Университетската болница Царица Йоанна (б. ред. - бивша ИСУЛ). Специализирал е във Франция. През февруари 1999 г., заедно с д-р Тома Попов от Пирогов, доц. Чалъков подаде жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради задължителното членство на лекарите в Българския лекарски съюз, без което те нямат право да упражняват професията си. През юли тази година съдът в Страсбург ще образува дело по жалбата под номер 470 048. Доц. Чалъков, през последните три месеца болниците отново натрупаха дългове за близо 50 млн. лв., лекарите непрекъснато алармират, че няма лекарства, а пациентите, както през зимата на 1995 г., отново са принудени да си купуват марли и спринцовки, преди да легнат на операционната маса. Защо здравеопазването ни отново изпадна в колапс?- Колапсът бе заложен още преди десетина години, когато шепа хора си внушиха, че могат да преструктурират доболничната и болничната помощ и без да отчитат спецификата на българските условия, внесоха чужди модели за подражание. На балканска почва и без пари те, естествено, забуксуваха. Първата бомба бе заложена още със Закона за съсловните организации, според който медиците задължително трябва да членуват в Лекарския съюз, за да могат да практикуват професията си. От него до член първи на Живковата конституция има само една крачка. С приемането му правителството на СДС обяви, че полага началото на здравната реформа. Законът бе гласуван пръв от серията нормативни документи за здравеопазването, за да се сложи чатал върху вратовете на тридесет хиляди лекари и те да не възразяват, когато бъдат приети Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Вместо обаче да поправят грешката на сините, като основно променят текстовете им, защото се видя, че действието им е вредно за здравето на българите, мнозинството на НДСВ не направи нищо и по този начин също задълбочи кризата. В началото на мандата си депутатката Антония Първанова заяви, че ще внесе предложение за изменение на Закона за съсловните организации, с което да отпадне задължителното членство в БЛС. Оказа се, че и тя е популист като останалите доктори в парламента. Същевременно Лекарският съюз вместо да защитава интересите на гилдията, започна да приглася на управляващите и се превърна в съсловна полиция.Преди броени дни президентът Георги Първанов сполучливо нарече здравната реформа у нас Шок и ужас по подобие на войната в Ирак. Ужасът започна да се оформя постепенно още през 1990 г., а шокът настъпи през 1998 г., когато бе даден ход на т.нар. здравна реформа. В болницата 98% от колегите споделят моето мнение, но ги е страх да го изразят, защото задължителното членство, заради което съдя България в Страсбург, ги стиска за гушите. Те се страхуват да не си загубят заплатите от 250 лева. А колкото до останалите 2 на сто, които подкрепят псевдореформата, те са клакьори, нагаждащи се към всяка нова власт. Някои от тях дори вече влязоха в нея.Националният рамков договор за 2003 г. предвижда здравната каса да отпусне на болниците 200 млн. лв. за лечение по клиничните пътеки, като 40% от тези средства са предназначени за възнаграждения на лекарите...- Едно е залегнало в договора, съвсем различна е реалността. Лекарските заплати в университетските болници са 250 лева. Доцентите получават между 360 и 380 лв. според стажа, а професорите 430 лева. Мои колеги взеха за първите три месеца на годината по клинични пътеки не повече от 30-40 лева. Като хирург с повече операции, за същия период ми платиха 280 лева. При тези ниски възнаграждения някои лекари се изкушават да взимат пари от болните. В болница Царица Йоанна те са 10 процента. Консултирал съм се заради понятието клинична пътека с международни експерти в здравното осигуряване и адвокати. Оказва се, че заради дефиницията всеки българин може да осъди държавата. На какво основание?- Смисълът на понятието клинична пътека, който дава Световната здравна организация, е създаване на условия и финансиране за лечението на определено заболяване от диагностицирането му, терапията и крайния ефект от нея. Във финансов аспект при нас излиза, че една фаза от тази верига е призната за заболяване, а друга - не. Например, язвата на стомаха и дванадесетопръстника, като хирургично заболяване, т.е. подлежащо на операция, е фиксирана в националния рамков договор като клинична пътека, чието финансиране поема здравната каса. В същото време язви, които атакуват хроничноболните с настъпването на пролетта и есента, но все още не са за операция, защото могат да се лекуват с хапчета, не са клинична пътека. За тях хората си плащат. По подобен начин стои и въпросът за редица други болести. На практика работещите и работодателите плащат здравни осигуровки за целия спектър от заболявания в медицината, но здравноосигурените получават безплатна медицинска помощ само за малка част от тях. По този пункт всеки български гражданин може да атакува здравната каса и да я осъди. С подписването на новия национален рамков договор управителният й съвет и ръководството на лекарския съюз осигуриха доказателства на съда за собствената си вина за влошеното здраве на българите. А преакредитацията на болниците, която започна здравното министерство? Няма ли това да осигури повече пари занапред на по-добрите лечебници? Царица Йоана например получи най-високата оценка 5...- Оценката не е обективна, защото се акредитират само битовите условия в болниците. Предупредиха ни кога ще мине комисията и в Царица Йоанна започна голямото лъскане. Ходехме с маски през устата целодневно, които обикновено не носим, защото ги пестим само за прегледи на заразни случаи. Купувахме хартия и сапуни със собствени пари за тоалетните и мивките. В операционните сложихме показно да висят по 1-2 изгладени зелени престилки. Нещо, което не отговаря на реалността, защото и те са дефицит. Оценката в болниците всъщност се оказа акредитация на мизерията. С изключение на две-три напудрени здравни заведения като Правителствена болница, която сега е по-правителствена от всякога, навсякъде другаде условията за лечение са повече от жалки.Вярно ли е, че след като здравната каса въведе т.нар. индикативни стандарти за лабораторни изследвания, джипитата пестят талоните, за да имат за спешните случаи, и това забавя ранната диагностика на заболяванията?- Абсолютно вярно е. Престъпление е да се налагат лимити и от това да страдат болните. Питам началниците в здравната каса как общопрактикуващите лекари ще се вместят в бройката на талоните за изследвания, ако в България пламне епидемия от атипична пневмония? Отделен е въпросът, че нацията ни става все по-болна, защото 70% от хора нямат пари, за да започнат лечение навреме и търсят лекарска помощ едва когато болестта напредне. А тогава лечението става по-трудно и по-скъпо. Случвало ли ви се е да връщате пациенти, които нямат необходимите документи за направление, но същевременно нямат и пари да си платят?- Вътрешната ни политика в клиниката е да не връщаме такива хора, особено когато са с онкологични заболявания на ларингса. А преобладаващите случаи са именно такива и се лекуват само в клиниката Уши, нос, гърло в болница Царица Йоанна. През миналата година имахме две хиляди двеста и петдесет операции. Разполагате ли с достатъчно мадикаменти за болните?- Антибиотици все още се намират, но препаратите за парантерално хранене са в ограничени количества и ги пазим само за детската клиника. С тях чрез сонда, поставена в шията, се хранят оперираните от карценом на ларингса. Възрастните наливаме със зеленчукова помия. Заради липсата на пари ние, лекарите, сме принудени да си перем престилките сами, но вкъщи не можем да ги стерилизираме, както изискват предписанията на ХЕИ. Дотук само критикувате. Имате ли конкретно предложение как здравната каса да осигури достатъчно изследвания и лечение, при положение че парите не достигат?- Касата може да въведе рестриктивни мерки, като във Франция, които обаче да не са в ущърб на пациента. Преди пет години дефицитът там бе в размер на 17.5 млрд. франка. Но френските политици предприеха мерки за икономии, които същевременно не бяха за сметка на болните. В болниците бе въведен тотален контрол, а хирурзите започнаха да плащат от джоба си всяка излишна операция. Водеше се строг отчет дори на спринцовките и ръкавиците. Не бе посегнато обаче нито на броя прегледи при специалист, нито на броя изследвания. За каква сума ще съдите България в Страсбург?- Не съдя България за пари, а за да получа удовлетворение и колегите - самочувствие, че имитаторите на здравната реформа у нас не са ненаказуеми. Ако държавата бъде принудена да ми изплати някаква сума, ще я дам за благотворителност. Подобно на предшествениците си НДСВ също натрупа вина за влошеното състояние на здравеопазването, защото даде обещания, но не предприе нищо за изпълнението им. Недоумявам с какви очи депутатите продължават да се явяват през хората и с менторски тон да твърдят, че здравната реформа е успешна. Дори се опитват да внушават, че в сравнение с годините преди 1989-а по отношение на здравеопазването сме отишли светлинни години напред. Безобразията, наричани гръмко здравно осигуряване, се появиха още през 1998 година. Още тогава, по изчисления на водещи специалисти в тази област, то трябваше да започне с 1.5 млрд. лева. Вместо това тръгна с 285 млн. лева. Ясно е, че с малко пари голяма медицина не се прави. Политиците обаче се правят, че проблем няма и продължават да отчитат успехи. Само че всяка гайка има предел, до който може да се навие. После се къса. Гайката на здравеопазването е пред скъсване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във