Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АКО КОНКУРЕНТИТЕ МИ ЗНАЯТ КАКВО СЪМ ИЗМИСЛИЛ - СЪН НЯМА ДА ГИ ХВАНЕ

Едва когато Геният на завистта и Музата на трудолюбието сключат брак по сметка, ние, българите, ще осъзнаем колко време сме пропуснали от възможността да бъдем и богати, и щастливи. В това е убеден Стойчо Кълвачев, изпълнителен директор на Кълвача газ ЕООД, Стара Загора, който спи спокойно, въпреки че е един от най-богатите хора в града. За него могат да се чуят най-невероятни истории - от тази, че е намерил няколко килограма заровено злато, през връзки с руската мафия, та чак до бизнесконтакти с Осама бин Ладен. Истината е, че около Кълвача, както всички го наричат, никога не е имало криминални новини, екшъни или скандали. Хората го коментират с любопитство, но не злословят по негов адрес, завиждат му, но... не го мразятКазват, че е българският вариант на Рокфелер и ябълката. Не крие, че е богат, но не го демонстрира. Не харесва много неща в България, но е категоричен, че Господ е целунал тази земя и вината да не богатеем от нея си е само наша. Смята, че правенето на пари не е въпрос на условия и възможности, а на идеи, реализирани на точното място и в точното време, т.е поне на крачка преди другите. Според Стойчо Кълвачев обедната почивка и работното време са клещите, които пречат на българина да надскочи житейския минимум, който хем не го задоволява, хем не прави нищо, за да го промени: Като че ли след 17 часа някой заключва мозъците ни и ни забранява да мислим. Няма човек, който да е забогатял от това, че редовно си пие питието след работа, а вечер си ляга навреме. И като си помисля само, у нас накъдето и да погледнеш, можеш да правиш пари - стига главата ти да работи и да не те мързи. Докато енергията ни отива за това, да се чудим как Вуте е забогатял, вместо да спечелим 5 лв. повече от някакъв допълнителен труд, никога няма да излезем от групата на чакащите. Защото един спечелен лев е много по-ценен от 100 лв. помощи. По една проста причина - спечеления лев можеш да похарчиш, а получения трябва да върнеш. И кой е по-силен според вас - този който няма, или този, който има да дава?В годините на социализма Стойчо Кълвачев работи като механик в тогавашния старозагорски завод Наталия, но основните му доходи не са от заплатата, а от тенекеджийска работа. Изчукването на коли е доходен бизнес и един от малкото разрешени по онова време. Много скоро обаче подушва нещо много печелившо и перспективно. Когато решава да извади вода в двора на къщата си, пресмята, че сондаджиите само за няколко часа му взимат парите, които той изкарва от изчукването на две-три коли, и то за цяла седмица. А криза с водата има - хората искат да си направят свои кладенци, за да не зависят от никого. С други думи, пазарът е налице, стига да предложиш услугата по-бързо от другите и да е по-качествена.Първият проблем, с който се сблъсква, е как да транспортира сондата до клиентите си, при положение че частният транспорт е абсолютно забранен. Когато му отказват разрешително за камиона, който е приспособил за целта, Кълвача прибягва до гениално изобретение - маха шофьорската кабина и регистрира платформа за дърворезачка, с което се вписва в законите. И докато конкуренцията работи с вносни сонди, които имат капацитет до 150 м дълбочина, саморъчно конструираната сонда на Кълвача пробива до 200 м, и то за няколко часа.Понякога съм се чудил - разказва някогашният сондьор - защо западните конструктури не са стигнали до моето изобретение, като уж са толкова по-напред с материала от нас. И сам си отговарям - защото са задръстени. Те като направят нещо, хвърлят сили и средства да го внедрят в масово производство, а през това време такива като мен вече са ги изпреварили. В много области е така. Българинът е находчив, само трябва да е по-бърз и пробивен. Това ни е проблемът на нас - първо се опияняваме от гениалните си идеи, а после се вайкаме как не можем да ги реализираме. Няма невъзможни неща за човека, ако наистина иска да успее.От водния бизнес Кълвача прави първите си големи париПри цена 30 лв. на метър сами може да се досетите, че за месец той вече е имал възможността да си купи двустаен апартамент в София. Без да смятаме печалбата от ноу-хауто на сондата, за която бързо се разчува, за да остане и до днес най-използваната в цяла България. Шокиращо звучи сега откровеността му, че за десет години, и то при социализма, с всичките необходими разрешителни и документи, е натрупал 6 млн. г. марки!Стойчо Кълвачев разбира, че ако не ги вложи в нещо, парите много бързо ще се стопят. Пък и крайно време било да смени предмета на дейност. Това е един от основните му принципи - в българските условия един бизнес е печеливш, докато си пръв и само ако успееш да станеш монополист.При едно от пътуванията си до София Кълвача се впечатлява от непрекъснатите опашки пред Виенската сладкарница на Шератон. Щом софиянци могат да стоят толкова дълго за една торта, какво ли ще стане, ако предложи такова луксозно заведение на заралии? Купува изоставени складове на изходната магистрала от града, намира обзавеждане и оборудване, които по това време са в графата дефицит - италиански теракот и мебели, слага съответното осветление, наема скъпоплатен сладкар... Новата кафе-сладкарница в Стара Загора става не просто хит. За три години цената на обекта стига 2 млн. г. марки при вложени 50 хиляди. Но най-голямата му печалба от този период е, че в кафенето среща бъдещата си жена. Днес тя е главно действащо лице във фирмата и заедно с децата от неговия първи брак са най-голямото му богатство. В началото на 90-те години Стойчо Кълвачев усеща разкрепостяването на икономиката, освобождаването на пазара и вече търси ново поле за инвестицииДокато пътува из страната, му правят впечатление огромните опашки от ТИР-ове, които чакат по няколко дни да заредят с гориво, тъй като разрешителният режим в страната ги ограничава до няколко определени бензиностанции. В Гълъбово бивш служител на Кореком вече е пуснал такава бензиностанция и една бърза сметка на дневните количества от 200-300 тона при надценка дори 1 стотинка дават на Кълвача отговора - това ще е следващата му крачка в бизнеса. Той обаче се оказва още по-предприемчив от корекомаджията, защото решава да използва старата платформа за пренос на сондите. Вместо тях слага колонка и си вади разрешително за подвижна бензиностанция. После тръгва по паркингите за радост особено на транзитно преминаващите камиони, които освен на опашки, за да си напълнят резервоарите, били принудени да чакат и за обмяна на валута срещу специални бонове за гориво, известни като бонове-шипки. В тези времена цената на нафтата в Турция е 70 пфенига, а в България 10 стотинки, но с опашки и бюрокрация. Кълвача предлага услугата на място срещу цена от 50 пфенига и срещу валута в брой. Разбира се, че предвижда неприятностите, които могат да го връхлетят за незаконна търговия с валута, и предвидливо си вади разрешително за обменно бюро с адрес... граничния пункт Капитан Андреево.Бизнесът върви с бясна сила, много клиенти идват специално, за да заредят при него, и така стига до идеята да направи бензиностанция на самата границаИздирва реституирана земя и купува 6 декара. Междувременно става спонсор на граничната застава, където от години има проблем с водата. А когато един прекрасен ден се оказва, че войничетата повече няма да я мъкнат с кофи и дори могат и да си изкъпят в края на деня, Кълвача не само е приет като свой, той вече е един от тях. Логично добрият бизнес на границата не остава назабелязан от големите акули. От Шел вече оглеждат терени за бъдещите си обекти и ето че един ден Кълвача забелязва двама мъже с марково облекло да наблюдават потока от коли, които минават през неговата бензиностанция. Когато му предлагат да започнат преговори за покупка, той няма никаква представа за реалната цена. Знае само, че мястото е стратегическо, че е добре разработено и е неразумно да отказва сделката. Ясно му е, че рано или късно ще е принуден да продава и е по-добре да го направи сега, когато все още може да участва във формирането на цената. Започва обаче отдалеч, като внимателно опипва почвата.В началото обяснява, че има твърде добър бизнес, за да го продава, но междувременно смята наум: Инвестирал съм 2000 марки, разработил съм го, създал съм клиентела - спокойно мога да поискам 10 пъти повече. Все пак решава да тества купувачите какво те ще предложат, като ги предупреждава, че ще се раздели с бензиностанцията само при максимална цена. Кълвача и днес се разпалва, като разказва тази история с неочакван край- предлагат му 195 000 долара! И още си се чуди как е запазил самообладание, за да не проличи шокът от предложената му оферта.Но като че ли е най-находчивата му и печеливша идея засега ебизнесът с бензиновите колонкиКогато разбира, че в Германия периодично ги подменят с нови и имат проблем с оползотворяването на старите, моментално измисля схемата - трябва да инвестира в закупуването на подходящ превоз и да започне транспортирането до България. А самите колонки не само че не струват нищо, но дори носят приход от съответната такса за това, че германците се освобождават от екологичната грижа за тях. Като калкулира получените средства, разходите за транспорт и вложеното по пребоядисване и козметичен ремонт, се получава следната аритметика - разходи до 1 марка, продажна цена между 2 и 4000 марки. След първата му поява на международен технически панаир Стойчо Кълвачев става един от най-големите търговци на бензинови колонки в целия Балкански регион.Кълвача има един принцип, който е спазвал през всичките тези години - специфичните условия в България налагат мобилност на бизнеса, т. е. на всеки три до пет лета трябва да добавяш нещо ново към това, което правиш в момента, колкото и успешно да е то. Думите утре и после са самоубийствени в бизнеса - подчертава той. - Който чака - стои на едно място, който рискува - взима с лъвски скок разстоянията. Конкурентите ми, ако знаят, какво съм измислил сега - сън няма да ги хване. Помислил съм за следващите 20 години! За какво става дума ли? Да не съм луд да ви кажа. Ще разберете, като му дойде времето...

Facebook logo
Бъдете с нас и във