Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АКЦИЯТА БОНОВЕ ЗА ПЕНСИЯ ПРЕТЪРПЯ ПЪЛНО ФИАСКО

Нито едно от 8-те лицензирани пенсионноосигурителни дружества няма създаден доброволен пенсионен фонд с инвестиционни бонове и, както се очертава, няма и да има. Не само поради липсата на желание, но вече и поради липсата на време. Ваучерите важат само още четири месеца - до 31 декември тази година, като предложение за удължаването на този срок засега никой не е направил, казаха за в. БАНКЕРЪ от правния отдел на Центъра за масова приватизация (ЦМП).
След две седмици - за 3 септември, е насрочен предпоследният, двадесети централизиран публичен търг. А със заплащането на закупените акции от двадесет и първия - до 14 декември, боновото раздържавяване ще приключи. Така на

примамката да се купи допълнителна пенсия

с книжата от масовата приватизация никой не се хвана.
Причината за липсата на кандидати за създаването на доброволни пенсионни фондове с инвестиционни бонове не е в законодателството. Напротив, режимът за тези фондове бе специално регламентиран в Закона за доброволното допълнително пенсионно осигуряване.
Използването на книжата от масовото раздържавяване е един от въпросите, който най-много ни тежи сега - призна пред в. БАНКЕРЪ Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. - Има много голям интерес, в асоциацията постоянно получаваме питания - кога, какво, как могат да си оползотворят боновете за пенсия. Очакванията на хората са големи. От друга страна обаче, липсата на фонд за инвестиционни бонове е радваща, твърди Абаджиев. Според него, това само доказва на хората колко реално мислят пенсионните дружества, след като

никой не се наема да рискува

При сегашната икономическа ситуация частните осигурителни компании не смеят да се захванат с инвестицията на тези бонове, защото това е неизгодно, казаха техни представители. Те са категорични, че и в края на приватизацията остава големият проблем какви акции се предлагат срещу наличните ваучери. До момента на този пазар няма нищо интересно. В същото време основното законово изискване към частните осигурителни дружества е, заверявайки сметката на човека с инвестиционни бонове, те да поемат ангажимента, че ще му осигурят 100% доходност и 100% ще възстановят внесената му в бонове сума. Това е напълно нереално засега - подчерта Никола Абаджиев. - В момента едва ли някое пенсионно дружество ще тръгне по този път на абсолютен риск.
Новият правителствен икономически екип обеща да предложи за продажба миноритарни дялове от атрактивни предприятия, но това не означава акции от БТК, порязаха очакванията от Министерството на икономиката. Пък и едва ли това ще стане на оставащите два търга.
С края на масовото раздържавяване ще изгори още един бонов ресурс, който бившето правителство пусна. През 1998 г. държавата елегантно се опита да се освободи от задълженията си за неизплатени заплати на работниците, като сътвори икономически парадокс и на практика денонсира международна конвенция. За да се потуши очаквано социално напрежение, кабинетът на Иван Костов прие наредба, според която неиздължените трудови възнаграждения могат да се компенсират с хартийките за втората вълна на масовата приватизация. Някъде в пространството увиснаха аргументите на юристи, че трансферът

бонове вместо заплати

е незаконен, защото противоречи на международни правни норми. С него се нарушава Конвенция 95 на Международната организация на труда (МОТ), която България е ратифицирала. Документът категорично забранява заплата да се изплаща с полици, разписки, купони или други платежни средства, каквито всъщност са инвестиционните бонове.
Операцията бе проведена и независимо от доводите на икономистите, че тя противоречи на икономическата логика - с държавна собственост да се погасяват задължения на отделни търговски дружества. Най-малко внимание като че ли бе обърнато на оплакванията на хората, че с хартийки от губещи държавни заводи не могат да си купят храна, да си платят тока или парното.
В крайна сметка по данни на синдикатите само около 800 работника в страната са се възползвали от акцията и в бонове са взели заплати за 182 000 деноминирани лева. А според КНСБ и бившия социален министър Иван Нейков, неизплатените заплати до края на 1997 г. са били 160 млн. лева. Още по-любопитното е, че, съдейки по регистъра на Центъра за масова приватизация, вместо заработени, но неплатени заплати са взети 6601.79 инвестиционни бона. В отчетите за плащане на акциите те обаче се появяват само веднъж - в 16-ия централизиран търг през март тази година. За закупени на него книжа са използвани едва... 981.15 бона.
Така или иначе работниците кредитори си остават. Затова тази седмица КНСБ пак поиска от вицепремиера Лидия Шулева да се създаде специален фонд за гарантиране на вземанията на работниците при несъстоятелност на фирмите. Той пък е разписан в Конвенция 173 на МОТ, която страната ни още не е ратифицирала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във