Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ахмак лозе копае, юнак вино пие

S 250 2130f7bb 2828 42bb 9d87 0d9e0d2dbb8c

"Faecem bibat, qui vinum bibat" - Който пие вино, да пие и утайката, гласи латинска мъдрост, надживяла вековете.

България е в подобна ситуация от години - винопроизводството се развива, но темповете му са като движение на охлюв на фона на възможностите. Оптимизмът на растежа се смесва с утайката на пропускани от десетилетия възможности. Възможности, защото в последните няколко десетилетия потреблението на вино в световен мащаб отбеляза бум и затова на пазара излязоха редица нови производители - от Латинска Америка до Австралия и Нова Зеландия. В същото време ние отстъпихме водещото си място в света и отидохме на дъното на класациите.

 

Началото на прехода и раздробяването на земята буквално погреба този отрасъл. От оформените над 2000 гроздови масиви (всеки с площ между 2 500 и 10 000 дка) практически не остава нищо. Заради липсата на икономическа изгода лозарството бързо запада. Според днешни данни площите с лозя са 630 952 дка (спад с 5 пъти спрямо 1985-а), от които 512 720 декара са в стопанствата, а останалите са малки парчета земя за домашно отглеждане. От тях обаче едва 340 000 дават реколта. Отчитат се и 140 000 декара запуснати и необработвани лозя поради "икономически и социални причини", каквато е формулировка в документите.  

Парадоксът е, че квотният режим и подписаните споразумения при присъединяването на България към Европейския съюз дават възможност за засаждане и поддържане на близо два и половина пъти повече лозови масиви - 1 535 000 декара. Жалко, че тези квоти не се търгуват като емисиите на въглероден оксид, иначе поне неизползваната от нас част можеше да се продаде на някого, за да се намалят загубите от пропуснатите субсидии и помощи. 

Други причини за сегашното състояние са липсата на стимули и бавният цикъл на възвръщане на вложените средства. А също масовото обезлюдяване на селските райони и демотивацията на хората да обработват лози. Или, както казва поговорката: "Ахмак лозе копае, юнак вино пие."

В крайна сметка производството на грозде е само 200 000 т (спад през десетилетията от 6.5 пъти), от които 14 000 т са десертно, а останалото отива за винопроизводство. Прави впечатление, че средните добиви са много ниски - около 500-600 кг от декар при нормални около тон. Което подсказва за слаба интензификация на отрасъла. Производството на вино пък е едва 126 млн. литра. В момента в класациите България се нарежда като осми по големина производител на грозде и десети - на вино в ЕС и въобще не влиза в челната десетка или двадесетица на света. За сравнение, годишното световно производство е около 26-27 млрд. литра, като преди световната финансова криза е било към 30 милиарда.

По-лошото е, че отдавна не се забелязва практически ръст в този отрасъл и обемите на производството и на грозде, и на вино още не може да достигнат дори показателите от 2009-а, камо ли онези отпреди десетилетия.

Според всички експерти - български и чуждестранни, у нас има прекрасни почвени и климатични условия за отглеждането на грозде и съответно би трябвало да сме сред лидерите във винопроизводството. Характерното за него, поне в Европа, е много на брой производители, и то с висококачествени вина и защитени географски марки. В нашата държава ситуацията е точно наопаки - малко на брой производители - с предимно евтини, нискокачествени вина и нисък относителен дял на тези, защитени за произход (маркови). Доказват го и данните на Евростат: в ЕС 83% от площите с лозя са със защитено наименование на произход и 17% - със защитено географско указание. Съответните данни за България са 24 и 33 процента.

Избите и регистрираните винопроизводители в страната са едва 263 - от тях първите десет държат практически целия износ и към половината от вътрешната консумация на вино. Производството им се колебае между 50 000 и 2.5 млн. л, което са относително ниски обеми.

Постигането на висока рентабилност се свързва със затварянето на производствения цикъл - т. нар. вертикална интеграция. Но не всички изби могат да си го позволят, а и с изкупуването на грозде излиза по-евтино. Само че точно това изкупуване е като бъркане в торба, на чието дъно не се знае какво ще се намери - сорт, качество, здраво зърно и т.н., което, естествено, пречи на по-масовото производство на качествени вина.

Отделна тема е неразбирането на спецификата на отрасъла. Например в Мелнишко местната широка мелнишка лоза беше изкоренена и заменена с високопродуктивни аржентински сортове. Да, но количеството грозде от тях не компенсира качеството на българския сорт. И затова за производството на вино вече се внася грозде от съседна Македония, включително  и от изкоренения сорт.

Всъщност целият проблем опира до парите. По европейските и българските програми може да се ползва кредит с отложено плащане на главниците за срок до пет години, но общите средства по тези мерки са едва 30 млн. лв. за 2017-а - крайно мизерна сума на фона на потребностите. За новия бюджетен период са предвидени значително повече средства. Става дума за почти 134 млн. евро за лозаро-винарска програма в България в периода между 2019-а и 2023-а. Парите ще бъдат разпределени между четири схеми - за преструктуриране на лозя, застраховка на продукция, инвестиции във винарски предприятия и популяризиране на продукти. По-конкретно, 5 млн. евро отиват за застраховки, а 76.3 млн. евро за преструктуриране (нови насаждения). Немалко финансиране е отделено и за технологично модернизиране на избите - над 42 млн. евро за 60 проекта. Още отсега може да се прогнозира, че тяхното разпределение ще е крайно интересно, понеже редица от тях вече са оборудвани със съвременна апаратура.

На всичко отгоре  пазарът на вино у нас е много скромен. Според експерти обемът му не надвишава 300 млн. лв. (пазарът на бира е над половин милиард), като повече от половината (165 млн.) е дело на 20-те най-големи  български изби. Затова перспективата е в експорта - той е на стойност 85 млн. лв. (за 2016-а). Неприятното е, че въпреки износа за 45 държави лъвският пай (над 90%) от него се заема от пет страни. При това Полша през последните седем-осем  години се очерта като абсолютен лидер и продажбите там са повече, отколкото в следващите четири най-големи пазара - Русия, Швеция, Китай и Великобритания.

Специалистите са убедени, че пробив и възстановяване на позициите на руския пазар са невъзможни заради високите мита, които правят българските вина неконкурентоспособни на аржентинските, чилийските и др. Но е напълно възможно да се възстановят позициите от миналото във Великобритания. Въпросът в случая е дали финансирането за реклама и маркетинг да е на  парче - на отделни изби и вина, или да се налага като популярност произходът "България", което може би е по-целесъобразно. Тези кампании са скъпи и предвидените лимити от 1 млн. за фирма, за да наложи продукцията си, са смехотворна сума, която ще бъде изхарчена нахалост. 

"Хората са като виното - някои се превръщат в оцет, а други се подобряват с възрастта”, беше казал Папа Йоан XXIII. Програмите също са като виното и хората - с времето се вижда кои от тях стават и кои - не. В този смисъл може би е време за нова програма, обвързана не толкова с европейските средства, колкото с националната политика: за оползотворяване и презасаждане на запустелите лозови терени, за окрупняване на масивите, за концентрация на маркетинга и рекламата в чужбина, за финансирането и кредитирането на лозовите насаждения и избите...

 

 

 

КАРЕ

Изследванията показват, че лозата е пренесена в Европа от Близкия изток и се е разпространила най-напред на територията на Балканския полуостров. Според някои антични историци и географи (Плиний, Страбон), траките били известни с хубавите си вина. Още Омир възхвалява Тракия като земя на виното.

В по-новите времена нещата също са показателни. Например земите, заети с грозде, в първите години на освобождението са 636 710 дка, а в навечерието на ХХ в. са удвоени и достигат 1 148 230 декара. При социализма - с Постановление 1050 от 1951-а, лозарството е обявено за приоритетен отрасъл. Следва почти утрояване на площите, които  нарастват до 3 125 000 декара. Производството на грозде се колебае между 1 млн. и 1.5 млн. т, а това на вино достига 500 млн. л, като годишно се изнасят около 300 млн. бутилки, от които една пета в Западна Европа, предимно Великобритания и Германия.

 

 

В световната практика са познати две категории вина - качествени и трапезни. Понятието качествено е употребено в технически смисъл и означава вино с конкретно наименование за произход, от лимитиран географски район. Разликата в цените между качествените и трапезните вина е 3.5:1.

Качествените вина се продават от 10 до 100 долара или евро бутилката. Такива български вина на външните пазари са рядко изключение, а с цени над 20 евро практически няма дори и при епизодични доставки.

Сортовете са определящ фактор във винопроизводството. Тези, които се отглеждат на територията на България, са класифицирани в три категории - препоръчани, разрешени и временно разрешени по наименование и цвят за отделните лозаро- винарски райони. Определянето на техните микрорайони и съобразяването с добива и качеството им са основа за производството на качествени вина, но това рядко се прави у нас. В същото време тяхната индивидуалност и различните съотношения на смесването им (купажиране) дават и голяма свобода за производството на повече асортименти, гарантиращи пазарната им стабилност. Гамата от повече сортове, от които може да се произвеждат качествени вина, също е от значение за винопроизводството в страната.

Григор Лилов

<!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във