Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АГОНИЯТА НА БАЛКАНСКА ШВЕЙЦАРИЯ

Имаше един период в зората на демокрацията, когато България трябваше да стане Швейцария на Балканите или поне икономически тигър от азиатски тип. Едва ли тези, които лансираха подобни идеи, са били съвсем наясно какво точно имат предвид, но дори и само спрягането на данъчни преференции и предричаният бум на чуждестранни инвестиции не звучаха лошо. Част от цялата тази розова стратегия бяха и свободните безмитни зони. Внасяните от чужбина и изнасяните за там стоки от зоните се освобождават от облагане с мита, акцизи и ДДС. Внасяната в тях продукция от останалата част на страната също се третира като износ. По правило всички разплащания в зоните се извършват в свободно конвертируема валута. Но по лоша българска традиция икономическата теория у нас рядко се сбъдва на практика. Днес малцина си спомнят, че именно свободните зони са един от първите предвестници на пазарната икономика в България. Зелена светлина за създаването им бе дадена през 1987 г. с Указ 2242 на тогавашния Държавен съвет. Година по-късно у нас вече действат първите две свободни зони в Русе и Видин. След това са открити и тези в Бургас, Пловдив, Свиленград и Драгоман. Дейност в тях могат да развиват само чуждестранни юридически лица или смесени фирми с чуждестранно участие.В началото на 90-те години зоните привличат немалко финансови постъпления. Построени са около 60 000 кв. м складови и производствени площи и са разкрити над 1000 работни места. От 1994 г. обаче предоставените им правомощия започват да се орязват. Правителството на Любен Беров отмени данъчните преференции за зоните. Дотогава компаниите, работещи в тях, бяха освободени за пет години от данък върху печалбата, а след този срок трябваше да плащат само 30% от дължимия от тях налог. През 1998 г. пък кабинетът Костов ги лиши от възможността временно да съхраняват акцизни стоки - алкохол и цигари. Този ход бе предизвикан от опасенията, че в тях се извършва контрабанда с т.нар. рискови стоки.Новото време обеща да насърчава развитието на свободните зони в пограничните райони и да съдейства за създаването на високотехнологични паркове. Само че половин година след идването на власт на НДСВ свободните зони продължават да се свиват и да губят клиенти. Действащият в момента Закон за митниците на практика приравни дейността им със свободните складове под митнически контрол.Най-голямата свободна зона в Пловдив е една от малкото, която може да се похвали с положителен финансов резултат за миналата година. Очаква се тя да отчете печалба от около 150 хил. лв., съобщи за БАНКЕРЪ от ръководството й. Днес в нея работят 350 души, а броят на фирмите, е около 150. Сред клиентите, които са ползвали услугите й досега, са Стамбули, ДЕУ България, Глобал Електроникс, Ауто България, Дор Оливър, Рейнолд Холдинг, Итака Корпорейшън, Фервалтунг и др. Според главната счетоводителка на зоната Анна Дурева обаче от 1996 г. насам реализираните обороти силно намаляват, а липсата на данъчни преференции принуждава чуждестранните компании да търсят услугите на турските и румънските зони. Силно е намаляла дейността и в Свободна зона Русе АД, твърди директорът й Йордан Казаков, който е и председател на Асоциацията на свободните зони в България. След въвеждането на новия Закон за митниците, с който бяха създадени свободните складове под митнически контрол, производствените фирми на практика се изнесоха, а голяма част от складовете ни пустеят, казва Казаков. А русенската зона е създадена през 1988 г. с амбициозните намерения да се превърне в икономически оазис за развитието на импортно заместващи и експортно ориентирани производства. Близостта й до речната магистрала Рейн-Майн-Дунав вдъхва допълнителни надежди, че добрите намерения могат да се превърнат в реалност. В началото на територията й е имало само един склад върху 3000 кв. метра. Днес тя разполага с 16 сгради с обща площ 30 000 кв. м, 20 000 кв. м открити складове и претоварна железопътна гара с възможност за обработка на 32 т стоки. Освен това в зоната работят цех за производство на бойлери, фабрика за печене и пакетиране на кафе, цех за производство на гъвкави водопроводни съединения и за блистероване на лекарства. Факт е обаче, че складовите помещения пустеят, а досегашните клиенти предпочитат услугите на зоните в Гюргево, Констанца, Инстанбул и Солун. Тази неблагоприятната тенденция не е от днес. Преди около две години предшественикът на Казаков - Николай Корнофозов, водил разговори с представители на германския концерн за спортна екипировка Адидас, който планирал да прехвърли част от производството си в Далечния изток в Свободна зона Русе. От Филип Морис също се поинтересували дали може да складират в Русе цигари, предназначени за износ в Русия и Украйна. Но след като и едните, и другите разбрали, че не могат да ползват данъчни облекчения, а има и забрана да се съхраняват акцизни стоки, се ориентирали към съседните страни. Основни акционери в Свободна Зона - Бургас АД днес са държавата в лицето на Министерството на финансите, Росбулнефт АД, банка Биохим, Къмършъл Инвестмънт Банк и ЛУКОЙЛ Нефтохим АД. А сред клиентите са ДЕУ България ДЕУ Скопие, ЛУКОЙЛ България АД, Либра АД... Оборотът и печалбите на зоната обаче от 1998 г. насам непрекъснато спадат. Със скандал преди време от Бургас си тръгна корейската фирма Хюндай, която складираше там автомобили. Ако през 1997 г. в крайморската зона са работили 110 души, то сега те са едва петдесет. За 2000 г. зоната е отчела печалба от 143 хил. лева. Но по думите на Василий Скрипка, избран през ноември 2001 г. за прокурист на дружеството, бургаската зона е в недобро финансово състояние. В момента новото й ръководство прилага оздравителна програма и въпреки това се очаква да бъде отчетена загуба за изминалата година.Основна причина за затихващите функции на зоните е наказателното спрямо тях законодателство, коментират членове на Асоциацията на свободните зони. Нормативната забрана български физически и юридически лица да осъществяват дейност в тях принуждава нашите фирми да регистрират офшорни компании в Кипър, остров Ман, в американския щат Делауеър... и така да извършват търговска дейност в собствената си страна, недоволстват хора от бранша. В същото време Законът за митниците не предвижда ограничаване на достъпа на българските фирми до свободните складове и това предопределя избора в тяхна полза, смятат специалисти.На среща в Бургас ръководителите на свободните зони се обединиха около искането да бъдат върнати данъчните преференции за фирмите, извършващи дейност в зоните. Другото им настояване е парламентът да разгледа отлежаващия в Министерството на финансите от края на 1998 г. проектозакон за Свободните зони, както и да отпадне забраната за складиране и транзитиране на акцизни стоки. Засега никой не се е разбързал да удовлетвори тези искания. От Швейцария на Балканите не излезе нищо. Тигъра също го няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във