Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АФЕРАТА МАСОВА ПРИВАТИЗАЦИЯ

НЯМА ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА КОЙ Е МОЗЪКЪТ НА ИЗМАМИТЕ, КАЗВАТ СЛЕДОВАТЕЛИТЕНа 16 май се разбра, че шеф-приватизаторът Атанас Бангачев е написал жалба до IV състав в Районния съд в Русе да му отмени глобата от 100 лева. Тя му бе наложена за неявяването на предишното съдебно заседание през март по делото, което доц. Веселин Григоров води срещу Агенцията за приватизация. Поради прекомерната си заетост покрай раздържавяването на трите ТЕЦ-а във Варна, Бобов дол и Русе Бангачев проводил свой служител да го представлява пред магистратите. Съдът обаче преценил, че така изпълнителният директор на АП не съдейства за разплитането на най-голямата кражба в историята на масовата приватизация в България.Разкриването на аферата започва в началото на 2004 г., когато доц. Веселин Григоров от Русе решава да изтегли инвестиционните си бонове и установява, че те са прехвърлени на непознато лице от София, като трансферът е станал във Враца. Впоследствие се оказало, че книжата и на брат му, и на снаха му, и на други негови родственици са изчезнали по същия мистериозен начин. Схемата на измаматаВ конкретния случая прехвърлянето е станало с фалшиви пълномощни на Петър П., 30-годишен от София. Още през януари 2003-а на митничаря Петър П. му откраднали портфейла с личните документи. Човекът подал жалба и след няколко седмици му издали нова карта, а старата била обявена за невалидна. Но на следващата година точно с нея са извършени стотици транзакции на бонове. Без Петър П. да подозира, документът и личната му сметка са използвани като пощенска кутия за трансфера на книжата. В София има още няколко души като Петър П., които според разследващите са играели ролята на бушони, без и през ум да им минава, че са превърнати в първото звено от престъпната верига. Има 25-30 такива физически лица - разкрива началникът на направление Икономическа полиция в ДНСП Донка Георгиева. - Това са предимно бедни, неграмотни хора, които никога през живота си не са се занимавали с ценни книжа и не знаят за какво става въпрос. На тяхно име, с подправени документи, са прехвърляни инвестиционни бонове. Когато книжата са стигали до тези пощенски кутии, те са прехвърляни срещу минимално заплащане на втори кръг лица с редовни документи. Условно ги наричаме рънъри. След като боновете се прехвърлят на тяхно име, инвестиционните посредници започват да ги изкупуват, за да могат големите инвеститори или възложители да ги използват. Всъщност инвеститорът се явява добросъвестен купувач при тази схема.Транзакции и от Оня святПредседателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Христо Миленков и сестра му решили да използват инвестиционните бонове на починалата им майка. Установило се, че седем месеца след смъртта си тя е успяла да ги прехвърли без пълномощно от наследниците на съвсем непознат човек. Това е мародерство и доколкото разбирам, много други са пострадали по този начин, казва Миленков, който също е подал тъжба в съда.Свои проучвания е направила и учредената в Русе Асоциация на пострадалите от масовата приватизация, към която по неволя се присъединяват стотици граждани от цялата страна. Само в Русе ужилените са над 20 хиляди, а по данни на организацията в държавата те са около 200 хиляди. Проверката, започната от Окръжната прокуратура в Русе и РПУ -Русе, се разраства. Стотици подобни случаи се разследва и от Икономическа полиция в ДНСП. В Националната следствена служба са описани над 4 хиляди измами по същата схема с щети за около 160 хил. лева. През май 2004 г. Върховната касационна прокуратура стига до стряскащото обобщение, че са измамени над 150 хиляди души и че са откраднати бонове с номинал над 50 млн. лева. С тях са купени активи от масовата приватизация за над 500 млн. лева, уточняват от ДНСП.В разгара на аферата - през октомври 2003 г., са били прехвърлени боновете на 543 076 българи с номинална стойност 134 144 376 лв., показват данните от Централния депозитар. По информация от полицията точно с такива книжа са извършени разплащания на пода на фондовата борса при покупката на курортен комплекс Златни пясъци, на 12% от Булгартабак и на много други предприятия. Още от 2001 г. следствието работи по аналогична схема, чрез която са придобити акции от първата вълна на масовото раздържавяване. Тя е идентична с тази, приложена и по времето на втората вълна, която тече и в момента. Неколкократно удължаваният срок от Народното събрание за операции с инвестиционните бонове изтича на 30 юни 2005 година. Затова и процесът лавинообразно расте, и все повече хора установяват, че са измамени. В материалите на разследващите служби обаче се говори за неизвестен извършител. Има заподозрени трима високопоставени служители, които с действията и бездействията си се предполага, че са допринасяли за измамите, но няма категорични доказателства за тяхната вина и съучастие, отбелязва следователят Иван Тороманов от НСлС.Пробойната в законаНовият Закон за приватизацията позволява да се прехвърлят бонове, без изрично упълномощаване, тъй като при промяната му през 2002-ра е изпаднала цяла глава с ограничения за прехвърлянето. Тази нормативна дупка е зеела четири месеца - от юни до края на октомври 2003 г., когато с наредба на Министерския съвет влизат в сила необходимите ограничения.Интересно е, че повторното прехвърляне на боновете е станало след 8 октомври и е продължило до 29 октомври 2003 г. - изтъква русенецът доц. Веселин Григоров. - Това е период, който според българското законодателство е бил мораторен и е било забранено да се инициира прехвърляне от една бонова сметка към друга. Можело е да завърши едно прехвърляне, но не и да се инициира такова. Само че нито един от контролните механизми не е задействал. По чудно съвпадение всичките прехвърляния са станали, когато се е разбрало, че Центърът за масова приватизация се закрива и че всички негови партиди се прехвърлят към Централния депозитар. Именно този период са използвали някои хора да кешират това, което не са успели да спечелят с честен труд, коментира Христо Миленков. Той е убеден, че има замесени длъжностни лица, щом е черпена информация за наличните инвестиционни бонове: Само вътрешен човек може да извади тази информация. Това никой не може да го открадне, освен ако не се докаже, че с взлом са им откраднали компютрите. Очевидно това е човек, който добре е познавал механизма, човек, който или е работил във, или е работил със центъра за масова приватизация. Не е изключено и финансово-брокерските къщи да са участвали в това нещо. Има доказани не един и два примера за злоупотреби на брокерски къщи. Вероятно ще се окаже, че някой си е купил бонове честно и активи след това пак честно, но в началото седи групата измама, смята Миленков.Има или не замесени чиновници, изпълнителният директор на АП Атанас Бангачев е забранил каквито и да било размишления по темата да излизат от повереното му ведомство. В Русе се водят съдебни дела. Аферите с боновете са ставали, когато аз съм нямал нищо общо с агенцията - заявява Бангачев. - По принцип смятам, че нейни служители не са замесени в този казус, но каквото реши съдът, това ще е. Не бихме искали в рамките на едно висящо производство да изказваме каквито и да било становища. Възможно ли е обаче 150-200 хиляди души да се простят, неподозирайки с инвестиционните си бонове без съдействието на длъжностни лица? Омагьосаният кръгВ Комисията за финансов надзор през 2004-а са постъпили 421 жалби от граждани за неправомерно прехвърляне на инвестиционни бонове. Де юре пълномощията й позволяват тя да спре търговията с тях, щом са получени сигнали за измама. Но е факт, че плащането на публични търгове с бонове, придобити по установената компрометираща схема, досега не е спирано. Комисията за финансов надзор е предприела всички необходими действия с оглед на предоставените й от закона административни правомощия - подчертава заместник-председателят й Димана Ранкова. - В компетентността на правораздавателните органи обаче е да се произнесат дали при прехвърлянията на инвестиционните бонове са извършени престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. Правомощието да се спре търговията с бонове не е упражнено, тъй като до момента няма влязла в сила присъда, която да установи, че тези бонове са придобити в резултат на кражба.Ето как се стига до омагьосан кръг! Жалбите за откраднати бонове са хиляди и идват от цялата страна. От тях е видно, че става дума за документни престъпления по смисъла на Наказателния кодекс, тъй като книжата са прехвърляни с фалшиви пълномощни. Но търговията с бонове не спира, защото няма влязла в сила присъда!Делото, заведено от доц. Веселин Григоров в Русе срещу Агенцията за приватизация, се отлага за шести пореден път и следващото заседание е насрочено за 27 юли 2005 година. Причината за поредното отлагане е, че не са се събрали тримата икономисти, които трябва да се произнесат за размера на гражданския иск. Григоров е поискал не само да му се възстанови стойността на откраднатите бонове, но и да му върнат данъците, които е плащал на държавата, докато е бил жертва на измамата. Делото му, както и стотиците други на ужилени в София, в Русе и в други градове, се водят по Закона за отговорността на държавата за щети, причинени на гражданите. Дали обаче е коректно с парите на данъкоплатците властта да плаща за кражбите от масовата приватизация? Явно друг начин засега няма, щом институциите са безсилни да докажат при кой служител и при кой ръководител са били източвани боновете. Другият проблем е, че делата се точат с години, още няма произнесена присъда и точно това разминаване във времето е било добре изчислено от мозъците на аферата.Милена ДимитроваИлюстрация в БИТПАЗАР/SCHEMA.DOCКАРЕТАДонка Георгиева, началник на направление Икономическа полиция в ДНСП:На този етап няма механизъм, по който да се връщат инвестиционни бонове по сделки, реализирани на пода на фондовата борса, даже и да има достатъчно данни за незаконно прехвърляне в предишните етапи.Валентина Личева, заместник окръжен прокурор на Русе:И в настоящия момент в Окръжната прокуратура Русе продължава приемането на жалби от хора, чиито бонове са били прехвърлени без тяхно знание. Всички те се проверяват и се изпращат във Върховната касационна прокуратура.Доц. д-р Веселин Григоров от Русе, председател на Асоциацията на пострадалите в масовата приватизация:Заведох делото, защото установих прякото участие на представителите на Агенцията за приватизация в кражбата на инвестиционни бонове. Според чл. 12 на Закона за приватизацията, АП е част от държавната администрация, спрямо която трябва да бъде предявен искът. В случая физическите лица са действали в съдружие с нейни представители. Не бих се захванал с делото, ако не беше изказването на бившия министър на икономиката Лидия Шулева по време на парламентарен контрол. Тя пряко заяви, че наистина имало нарушения при приватизацията, но те били допуснати в резултат от наредба, която имала благородни мотиви да бъдат улеснени българските граждани. Излиза, че грижейки се за българските граждани, държавата е създала предпоставки те да бъдат ограбени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във