Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АФЕРАТА ГАЛЪУЕЙ ПОДПАЛИ ЧЕРГАТА

И след края на войната срещу режима на Саддам Хюсеин събитията в Ирак и все така обтегнатите международни дипломатически отношения не слизат от челните страници на световната преса. Оказва се обаче, че иракската нишка може да бъде и доста ефективно вътрешнополитическо оръжие, особено ако е насочено по подходящ начин срещу съответния неудобен политически опонент. Поредният горещ иракски скандал се завихри този път в британските парламентарни среди. Главно действащо лице в островната драма е колоритният депутат от управляващата лейбъристка партия Джордж Галъуей - отявлен пацифист и защитник на арабската кауза.В началото на изминалата седмица (на 22 април) британският вестник Дейли Телеграф публикува скандалните разкрития на своя кореспондент в Ирак Дейвид Блеър. Сред разрушенията в иракското министерство на външните работи журналистът се натъкнал на папка, озаглавена Великобритания. И в нея открил тайнствени документи на арабски, които след превод доказвали, че депутатът Галъуей е бил сътрудник на иракското разузнаване. В продължение на години британският политик получавал поне по 370 000 брит. лири годишно под формата на петрол, отклонен от програмата петрол срещу храна. Вестникът публикува и намереното писмо от висшестоящ иракски разузнавач (чийто подпис се оказал неразчитаем), в което се подчертавало, че лейбъристът се нуждае от по-продължителна финансова подкрепа. Според Дейли телеграф от разкритите документи ставало ясно, че Галъуей е получавал чрез бившия заместник министър-председател на Ирак Тарик Азис по три милиона барела нефт на всеки шест месеца, след пласирането на които прибирал между десет и петнайсет цента от барел. В четвъртък (24 април) атаката на вестника продължи с публикуването на поредното писмо - този път от иракския разузнавач Изат Ибрахим, който през май 2000 г. бил писал на своите началници: По-добре да не въвличаме Мухабарата (иракската разузнавателна служба) в открити взаимоотношения с Джордж Галъуей, тъй като той е много известен политик и разкриването на връзките му с нас може доста да навреди на имиджа му.Още след първата публикация със скандалните разкрития депутатът яростно ги отрече и обяви пред британската информационна агенция Би Би Си, че е жертва на коварен заговор, който цели политическото му дискредитиране. Писанията на Дейли Телеграф са лъжи от фантастичен размер, на които само най-доверчивите биха повярвали, твърди той. Галъуей обяви, че ще съди вестника. Правителството на Тони Блеър обаче изрази загрижеността си от неприятния развой на събитията. Все пак не трябва да се забравя, че скандалът засяга член на вътрешнопартийната опозиция на британския министър-председател. Тони Блеър не пропусна да подчертае, че е много малко вероятно документът да е фалшифициран. В коментар пред Би Би Си Рейдио 4 Блеър обясни, че се изисква голямо въображение, за да се повярва, че някой е решил да си направи труда да изфалшифицира документ на арабски, да го постави в купчина от очевидно автентични документи и да го заключи в тъмна стая някъде в Багдад с надеждата, че някой британски журналист би могъл да се натъкне на него и да се потруди да го преведе. Депутатът Галъуей отдавна провокира противоречиви чувства сред английския политически елит. Той се издигна до парламентарното кресло от общ работник в заводите за производство на гуми Мишлен, където е и активен профсъюзен деятел. Галъуей неизменно е депутат в британския парламент от 1987 година. Още по време на първата война в Персийския залив през 1991 г. той заема яростна антивоенна позиция и обявява несъгласието си с наложените търговски санкции срещу Ирак. Но поредицата от посещения, които депутатът прави в арабската страна през 90-те години на миналия век, му причиняват най-много неприятности. Галъуей не скриваше антивоенната си позиция и по време на последния конфликт в Ирак. Заради всекидневните му изявления пред британската преса Форин офис (британското външно министерство) го обяви за дългогодишен говорител на режима на Саддам.АРТЪР СКАРДЖИЛ И ЛИБИЙСКАТА ИПОТЕКАПрез 1990 г. вестник Дейли мирър публикува на първа страница разкритието, че лейбъристкият депутат Артър Скарджил е отклонил 25 000 брит. лири от фондовете на стачкуващите миньори през 1984-1985 г., за да изплати своя ипотека. Още в разгара на стачките В. Сънди таймс докладва, че служител на профсъюзите е пътувал до Либия, за да получи пари от диктатора Муамар Кадафи. През 2002 г. бившият редактор на Мирър Рой Грийнслейд публично се извини за недоразумението, обяснявайки, че вече е твърдо убеден, че Скарджил не е злоупотребил с работнически фондове и не е използвал либийски пари.МАЙКЪЛ ФУТ, ЧОВЕКЪТ НА КГБПрез 1995 г. в. Сънди таймс обяви, че бившият лейбъристки лидер Майкъл Фут е бил агент на съветското разузнаване и че КГБ е спонсорирало седмичното издание на лейбъристката партия Трибюн по времето, когато Фут е бил негов главен редактор. Обвиненията бяха базирани на мемоарите на руския отстъпник Олег Гордиевски Следваща спирка - екзекуция. По-късно вестникът на Мърдок публично се извинява, че със заглавието си КГБ: Майкъл Фут беше наш агент не е имал предвид, че политикът е бил шиопнин, а просто че съветското разузнаване го е приемало като потенциален обект, върху който може да се въздейства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във