Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ МИНУС 880 МЕГАВАТА

В новогодишната нощ и през първия ден на 2003-а сривове в националната електрическа система не се получиха. През двата дни, след спирането на I и II блок на АЕЦ Козлодуй, бе отчетено и по-ниско пиково вътрешно потребление - едва 6700 мегавата в 20.00 часа на 31 декември при максималните 8200 мегавата през 2001 година. По-ниски са и стойностите на количества електроенергия, изнесени през новогодишната нощ - между 150 и 190 мегавата, и то само за Сърбия, Румъния и Косово. Гърция и Албания посрещнаха 2003-а без български ток. Износът към Турция бе в рамките на договореното, той обаче не се отрази на националната енергийна система, тъй като електроенергията се генерира от отделената в т.нар. пасивен остров ТЕЦ Марица-изток 3.Изключените 880 мегавата на първите два реактора бяха заместени с мощности, генериращи една от най-скъпите електроенергии в страната. Безспорно рекордьор в това отношение е 210-мегаватовият втори блок на ТЕЦ Бобов дол, чиято електроенергия НЕК изкупува над 9 стотинки за киловатчас. Като заместващи бяха включени и 285-мегаватови мощности във водноелектрическите централи, сред които и една 216-мегаватова турбина в ПАВЕЦ - Чаира. Противно на общоприетата практика, те продават произведения ток на доста по-ниска цена: средно по 7.5 стотинки на киловатчас. Енергийната система на страната бе подсигурена и от два 210-мегаватови блока в ТЕЦ Варна, електроенергията от която е със себестойност 5.5 стотинки за киловатчас. Неясно защо дежурните оператори в Централно диспечерско управление на НЕК не включиха като заместващи блоковете в Марица-изток 2, чиято производствена цена от 4.5 стотинки за киловатчас е една от най-ниските след тази от АЕЦ.Настроението на козлодуйската площадка в края на 2002-ра бе повече от минорно. Особено за инженерите и техниците от двата окончателно затворени енергоблока, които през последните си дни работиха с максимално натоварване: блок I със 100% от своя капацитет, а блок II - с 56% от максималната си мощност. Според уверения на ръководството на централата, първите два малки блока ще запазят персонала си през следващите няколко години. Колко точно ще са годините така и не стана ясно. Не бяха огласени подробности и по издадения от Агенцията за ядрено регулиране лиценз за извеждане на двата блока от експлоатация. По думите на шефа на агенцията доц. Емил Вапирев след спирането на реакторите ще има период на безопасно съхранение, докато спадне до приемливи нива остатъчното топлоотделяне на горивото. През това време ще трябва да се създаде и хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. От централата в Козлодуй отказаха да коментират технологията на самото спиране. За сметка на това бе съобщено, че вечерта на 28 декември ядрената ни централа е достигнала рекордно годишно производство на електроенергия. От началото на 2002 г. шестте й блока са произвели около 20 млрд. киловатчаса. Годишният производствен план пък е изпълнен още на 15 декември и възлиза на 19 085 538 000 киловатчаса. Шефът на АЕЦ Йордан Костадинов неофициално потвърди, че липсва сумата, необходима за затваряне на първите два блока. От отпуснатите от ЕС 200 млн. щ. долара за енергийната ни система конкретно за тази цел са предвидени 65 млн. долара. Останалите пари трябва да се вземат от националния фонд за безопасно извеждане на ядрени реактори, в който досега са акумулирани около 240 млн. лева. Доцент Емил Вапирев обаче смята, че за цялостното извеждане от експлоатация на първите два блока в АЕЦ Козлодуй ще са необходими около 720 млн. щ. долара. Сиреч по 360 млн. за всеки от тях. Разчетите не са на нашенския ядрен регулатор, а на Международната агенция за атомна енергия (МАЕЕ), уточни доцентът. Най-правилно управленско решение е V и VI блок да се отделят юридически, защото иначе малките блокове ще ги повлекат. А всички разходи по затварянето на първите четири блока, включително и тези с отработилото ядрено гориво, да се платят от държавата, препоръча Вапирев. Той прогнозира, че най-големите проблеми около затворените блокове всъщност ще са точно около горивото. След спирането им касетите с активно ядрено гориво ще бъдат прехвърлени в бетонен басейн, където ще отлежават четири-пет години, докато спадне активността им. След което ще е необходимо да се прехвърлят в хранилище за отработено ядрено гориво. Такова обаче още няма, а не е налице дори и предварителен проект за изграждането му. Бетонните басейни в Козлодуй пък са препълнени с касети. Централата наистина е подписала договор за връщането на горивото и преработката му в Русия, но срещу 640 щ. долара за всеки килограм (само за сравнение най-ниската цена на свежо ядрено гориво е от порядъка на 1000 щ. долара на килограм). Ако си платим още по 640 щ. долара за килограм, може да се договорим Русия да не ни връща преработеното гориво. Това, според Емил Вапирев, е по-добрата и по-евтина перспектива. При нея горивото само от малките блокове ще ни струва приблизително 1.1 млрд. щ. долара. Другата възможност - изграждане на собствено хранилище и безопасно погребване на радиоактивни отпадъци, ще ни излезе поне 1.5 млрд. щ. долара. И двете суми са колосални в сравнение с натрупаните по-малко от 60 млн. лв. във фонда за безопасно съхранение на ядрените отпадъци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във