Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ - БЕЗОПАСНОСТ ПЛЮС МНОГО ПАРИ

Около 1 милиард евро ще бъдат похарчени на площадката на АЕЦ Козлодуй до края на 2005 година. Не за изграждане на нови мощности и за увеличаване на енергийния баланс на страната. Не и за оптимизация на производството, свързано с намаляване на цените за крайния потребител например. Стотиците милиони евро ще отидат за гарантиране на безопасната и сигурна работа на действащите ядрени реактори. И за обезопасяване на изведените от експлоатация блокове. Малко над 491 млн. евро ще бъдат похарчени зареконструкция и модернизация на двата хилядника в Козлодуй.Програмата, която се изпълнява в момента, трябва да бъде завършена до края на 2005 година. Собствените средства, с които участва в нея централата, са 135 млн. евро, останалото са заеми. Техен получател е АЕЦ Козлодуй ЕАД, а гарант по кредитните споразумения е НЕК ЕАД. Освен това споразуменията са ратифицирани от парламента, така че заемите за блокове V и VI са гарантирани и от държавата. Общата им стойност е над 360 млн. евро. Наистина, условията по отделните кредити са доста облекчени: всички те са с дълъг гратисен период, ниска лихва и продължителен срок за погасяване. Първите вноски по кредитите са през 2006-а, а за година трябва да се връщат по 80 млн. лева. Последните плащания са отложени чак за 2020 година. Различни са и финансовите институции, кредитиращи модернизацията на двата хилядника в Козлодуй. Евроатом (фонд на Европейската комисия, управляван от ЕБВР) отпуска 212.5 млн. евро. С тях ще бъдат платени дейностите, които ще извърши Фраматом (френско-германско корпоративно обединение, включващо германския гигант Сименс и френския национален ядрен оператор). Американската Ситибанк отпуска 72.4 млн. щ. долара, с които ще се финансира дейността на щатската компания Уестинхауз. Други 80 млн. щ. долара отпуска московската Росексимбанк. С тях ще бъдат заплатени дейностите по двата български хилядника на руската държавна компания Атоменергоекспорт.Само през текущата 2003 г., според споменатата програма за модернизацията на блокове V и VI в Козлодуй, ще бъдат похарчени над 152 млн. евро. От тях собствените средства на централата са 24.8 млн. евро.Опитът на АЕЦ ТемелинДейностите по реконструкцията и модернизацията на блокове V и VI в Козлодуй са все още в начална фаза. Затова и фиксираната сума от 491 млн. евро е твърде ориентировъчна, казаха за БАНКЕРЪ специалисти от бранша. Според тях е повече от вероятно при завършване на програмата вложените средства да надхвърлят чувствително планираните - вероятно с още около 200 млн. евро. Общата равносметка за пълното обезопасяване на двата хилядника може да надхвърли 700 млн. евро. Прогнозата се базира на опита на чешката АЕЦ Темелин, където по подобни програми бяха реконструирани и модернизирани четири блока ВВЕР-1000 (аналогични на двата хилядника в Козлодуй). Първоначално определените разходи там бяха 2 млрд. евро (68 млрд. крони). Програмата бе изпълнена от същите фирми: френско-германската Фраматом, американската Уестингхауз и Хидропрогрес (друга руска фирма в състава на Министерството на ядрената енергетика в Москва). Крайният ефект е повече от положителен: Евросъюзът официално призна АЕЦ Темелин за безопасна. Платената за това цена обаче значително надхвърли предварително планираната. Вместо предвидените 68 млрд. крони Чехия плати над 91.5 млрд. крони (близо 2.7 млрд. щ. долара). И при модернизацията на АЕЦ Темелин бяха използвани заемни средства с дълъг гратисен период и разсрочено изплащане. Програмата бе финансира изцяло с бюджетни средства. Като допълнителна финансова инжекция бе използвана първата чешка държавна облигационна емисия в размер на 200 млн. щ. долара, която правителството в Прага пусна на външните пазари през юли 1997 година. И докато централата в Темелин вече работи и връща похарчените милиарди, инвестиционните потребности на козлодуйската АЕЦ набъбват. Нови поне 50 млн. щ. долара трябва да бъдат спешно инвестирани в блокове III и IV в Козлодуй, и то още преди обещаната от Евросъюза партньорска проверка. Инак има риск двата спорни блока наистина да бъдат затворени през 2006 г. (както правителството обеща при затварянето на глава Енергетика през ноември). Миналото лято електроцентралата подписа договор с европейския консорциум Козлодуй за разработка на съвместна програма за по-нататъшна модернизация на III и IV блок. Консорциумът включва руската Атоменергоекспорт (нейни са и шестте реактора в Козлодуй) и споменатата транснационална компания Фраматом. Сега на двата блока трябва бързо да се доизградят по две системи: за изгаряне на водород и за филтриране. Едва след това Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) ще може да издаде искания от централата лиценз за 10-годишна работа на двата реактора. Централата очаква от АЯР още един лиценз: за спиране и извеждане от експлоатация на блокове I и II За да издаде такъв лиценз обаче, ядреният регулатор настоява да получи пълни финансови разчети и доказателства за наличие на необходимите суми. Засега единственото безспорно е, че в сметките на атомната ни централа, както и в републиканския бюджет са осигурени само парите, необходими за първата година след спирането на реакторите (т.е. за текущата 2003-а). В двата национални ядрени фонда са натрупани малко над 300 млн. лв., от тях обаче за първите два блока могат да се използват не повече от 60 млн. лв. (колкото е делът на блокове I и II във фондовете). От 200-ата млн. евро, отпуснати от Евросъюза, за I и II блок ще отидат едва 65 млн. евро. Необходимата сума ще бъде допълнена със средства на самата централа, получени срещу продадената електроенергия или като краткосрочни кредити от български финансови институции. Основният проблем обаче ще възникне не през 2003, а през следващите две години. Тогава освен средствата за мероприятия, гарантиращи безопасността на спрените реактори, ще са необходими нови стотици милиони евро. Задължително 350 млн. евро за изграждане на ново хранилище за отработило ядрено гориво. Допълнително пари за връщане на горивото в Русия, както и за преработката му. Според експертни прогнози тригодишната сметка за затварянето на двата малки реактора в Козлодуй най-вероятно ще доближи 500 млн. евро.Каквито и да са окончателните разчети в АЕЦ Козлодуй за следващите три години, отсега е ясно, че себестойността на произведената там електроенергия непрекъснато ще се увеличава. Пропорционално ще нарастват и сумите, плащани от крайния клиент за всеки консумиран киловатчас. С МВФ са договорени две поскъпвания на тока - с 15% и с 10 на сто съответно в края на отоплителния сезон през тази и следващата година. През април ще бъде направен анализ на плановете на енергийните дружества и ще бъде изчислено дали увеличението на тока през юни ще е 15 на сто, както е планирано - заяви проф. Константин Шушулов, председател на Държавната комисия по енергийно регулиране. Според него през 2006 г. токът от АЕЦ Козлодуй ще поскъпне с нови 10 на сто, но не заради евентуалното затваряне на блокове III и IV, а заради модернизацията на двата хилядника. Според директора на ядрената дирекция в енергийното ведомство Йордан Гронев обаче, спирането на двата реактора през 2006 г. ще повиши себестойността на произвеждания в Козлодуй ток поне с 50 на сто. Допълнително ще дойдат проблемите по обслужването на държавногарантираните кредити, а това след 2006 г. може да постави под въпрос бъдещето на ядрената енергетика в условията на либерализиран пазар.За цените на електроенергията най-малко се говори в атомната ни централа. Много по-голям в момента е интересът към онези около 1 млрд. евро, които ще бъдат похарчени в Козлодуй през следващите три години и евентуално ще ги усвояватбългарски подизпълнителиБез съмнение основен изпълнител на предвидените нови строителства, както и на част от реконструкциите и модернизациите в Козлодуй ще са български фирми. Над една трета от инвестираните в модернизацията на АЕЦ Темелин средства са останали у национални подизпълнители. Само за периода 1996-2000 г. Чешките енергийни заводи вложиха в централата продукция за 22 млрд. крони (647 млн. евро). При нас най-вероятно процентът от парите, които ще усвоят български подизпълнители, ще е по-малък, в никакъв случай обаче общите суми за следващите три години няма да паднат под 180-200 млн. евро, предвиждат експертите. Тук трябва да се споменат специализираните фирми, застанали на входа и изхода на АЕЦ Козлодуй - през последните години те успяха да привлекат най-добрите ядрени експерти в страната ни, развиха материалната и документалната си база, утвърдиха контактите си с международната атомна общност. КРЪГОВЕТЕ ОКОЛО АЕЦ СА ТРИПървият е свързан с групата фирми около Риск инженеринг (софийските Риск инженеринг Ф, Риск инженеринг Д, Джи Си Ар, Риск Пауър, Нова Софт Технолоджи, Деком БГ, Риели пернишката Терс - Мошино). Някои от акционерите в изброените компании са доста интересни - бившият шеф на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе и ексенергийният министър от тоталитарно време Никола Тодориев например. Основният акционер в почти всяка от изброените фирми (при това притежаващ контролна или блокираща квота) е Богомил Манчев. Още от създаването си през 1992 г. Риск-фирмите неизменно присъстват при повечето от инженеринговите поръчки за централата, независимо от промените в ръководството й. Прощъпалникът обаче мина не без благословията на тогавашните шефове на АЕЦ И КИАЕМЦ Кузман Кузманов, Иван Иванов, Владимир Христов... Десет години по-късно те са отново на ключови постове: Иван Иванов е в директорския борд на АЕЦ, а Владимир Христов - в ръководството на НЕК. В енергийните среди свързват фирмите на Богомил Манчев с министър Милко Ковачев и с ексколегата му Румен Овчаров. Безспорен обаче е фактът, че в Риск-фирмите са събрани голяма част от добрите атомни енергетици.Със заместник-председателя на БСП Румен Овчаров хората в Козлодуй свързват втория АЕЦ-кръг, обединяващ само две фирми: Енпро консулт и Енпро- Атом. Основно лице в тях е Евгений Балабанов, шеф и на гражданското обединение Булатом. Известен сред атомните енергетици е и съдружникът му Атанас Съртмаджиев. Той е акционер и в свързания с Никита Шервашидзе Зевс холдинг. Една от най-успешните акции на Евгений Балабанов през миналата година бе представянето на АЕЦ Козлодуй пред евродепутатите в Брюксел, на което енергетиците отдават положителните оценки, които получи безопасността на централата в Европарламента миналия ноември.Третият кръг обединява хората от бившата атомна секция на Енергопроект, които след приватизацията на проектантската организация в началото на миналата година се отделиха и регистрираха собствено дружество Атоменергопроект. И след като ядреният регулатор (тогава КИАЕМЦ) отне лиценза на Енергопроект за инженерингова дейност в областта на ядрената енергетика, Атоменергопроект пое част от сключените с АЕЦ договори. Общата им стойност в началото на 2002 г. бе близо 19.4 млн. лева. По-голямата част от проектантските дейности пое Риск инженеринг.Самостоятелен играч на АЕЦ-сцената е Иван Хиновски, бивш шеф на НЕК и на атомната секция в Енергопроект, независимо че той има допирни точки и с трите кръга. Засега Хиновски е с най-малко шансове да се включи не само в подизпълнителската квота, но и в останалите поръчки на АЕЦ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във