Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ "Белене" в бъдеще несигурно време

Китайска делегация огледа площадката на АЕЦ "Белене". Още не знаем обаче дали ще строи.

За близо 40 години построяването на втора атомна електроцентрала в България доби легендарен статут. Наистина е легендарно колко много пари се изсипаха в нещо, което на практика още не съществува. Именно поради този факт битуват твърденията на немалко наблюдатели, че АЕЦ "Белене" отдавна не е енергиен, а политически проект, пропит от корупция. Около него винаги има повече въпроси, отколкото отговори, а полемиката между поддръжниците и противниците му не е спряла да се вихри с неотслабваща сила. Днес, почти 40 години след "първата" първа копка, отново никой не може да каже със сигурност ще се строи или не централата. При все това милионните харчове продължават да си текат...

През последните месеци поредното - трето, правителство на Бойко Борисов демонстрира активност, размразявайки проекта с решения на Министерския съвет и на Народното събрание, които "отвориха вратата" за преговори с потенциални инвеститори. Управляващите от ГЕРБ реално се извъртяха на 180 градуса, след като в продължение на години лидерът им квалифицираше АЕЦ "Белене" като "гьол". Сега обаче Борисовата партия срещна и широка подкрепа сред другите парламентарни формации, четири от които подкрепиха строителството. 

ГЕРБ задължиха енергийния министър Теменужка Петкова да търси реализация на съоръжението "на пазарен принцип". Тоест "без държавни гаранции за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и без предоставяне на държавна гаранция,  чрез отделяне на активите и пасивите на "Белене" в проектно дружество". Само че точно в тези условия енергийните експерти от "БУЛАТОМ" виждат риск за реалното построяване на централата.

"Основното, за да има желаещи да финансират АЕЦ "Белене", е да се определи формата, под която държавата може да подпомогне проекта", обясни изпълнителният секретар на сдружението Станислав Георгиев. Според него броят на желаещите да участват в тръжната процедура за избор на инвеститор ще бъде сведен до минимум, ако в нея няма предвидена държавна помощ.

В случая, разбира се, изниква въпросът дали умишлено са заложени подобни изисквания към процедурата, за да се стигне до неизбежния й провал? Отговорът донякъде може да се изясни на 31 октомври, когато енергийният министър трябва да представи пред депутатите възможностите за реализацията на "Белене". Засега като евентуални инвеститори се спрягат имената на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), руската "Росатом", френската "Арева" и дружеството "Фраматом". Самата министър Петкова обаче прогнозира, че преговорите с инвеститорите ще приключат в началото на следващата година, така че пред парламента едва ли ще може да отчете нещо конкретно.

Друга евентуална "спънка" пред строежа на централата представи преди дни изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Петър Илиев. Той изказа несъгласие със становището на "БУЛАТОМ", уточнявайки, че проблемът не са държавните гаранции. От думите му се разбра, че кандидат-партньорите в АЕЦ "Белене" по-скоро са притеснени да не стане така, че да направят разходи за проекта, а после той да бъде прекратен по политически причини и инвестицията им да стане невъзвръщаема. Впрочем в това положение в момента е и самата НЕК, която до момента е изхарчила над 3.5 млрд. лв. за ядрения проект. Сумата набъбна чувствително, след като през 2016-а страната бе задължена от международен арбитраж да плати оборудването, поръчано през 2008 г. на руската "Атомстройекспорт" за 673 млн. евро. 

Иначе в края на август Петър Илиев посрещна китайска делегация, която направи оглед на площадката в Белене. В нея участваха представители на CNNC, на Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и на Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC). Но доколко сериозен е техният интерес все още остава загадка.

Истината е, че засега основният аргумент на правителството за започването на строителството е наличното оборудване. Притесненията обаче възникват от неспособността на управляващите да посочат аргументирано има ли икономическа логика в реализацията на проекта. Дори енергийните експерти не са единодушни по тази тема. Например бившият енергиен министър Румен Овчаров твърди, че "ако още се помотаем с АЕЦ "Белене", ще купуваме ток от Турция, колкото и да е скъп". Други привърженици на начинанието изтъкват, че в даден момент България ще бъде принудена да затвори ТЕЦ-овете си заради своите ангажименти към Брюксел. "Трябва да се започне строежът на "Белене", защото страната има нужда, системата има нужда, да е по-спокойно. Не може да треперим дали ще бъде студено, или топло, ще запалят ли въглищните централи, ще замърсяваме ли. АЕЦ е чиста технология", отбелязва шефът на НЕК Петър Илиев.

Сред големите противници на "Белене" пък е бившият министър-председател Иван Костов. Той е категоричен, че не съществува нито вътрешно търсене, нито значим експортен потенциал, който да оправдае изграждането на нова ядрена централа. "Нашите оценки показват, че към споменаваните 10 млрд. евро за строителството на "Белене" е необходимо да се добавят поне 1-2 млрд. евро допълнителни ценови субсидии, които са забранени от Европейския съюз. И тези ценови субсидии трябва да се плащат всяка година -  в най-добрия случай до 2051-ва, а в най-лошия - до 2063 година. Представяте ли си що за проект е този, който излиза, грубо казано, на печалба след 2051-ва. Колко несигурно е това...", коментира експремиерът в интервю за брой 8 на в. "БАНКЕРЪ" от 2018 година.

От всичко казано излиза, че дори и след 40 години бъдещето пред АЕЦ "Белене" е все така мъгляво. Ясно е само, че проектът ще продължи да е като воденичен камък на държавната шия, тъй като самото съхранение на оборудването струва немалко пари. Отделно, предстои процедурата по реконсервация на технологията, за която НЕК ще плати близо 1 млн. лв. на руската компания производител "Атомстройекспорт".

Facebook logo
Бъдете с нас и във