Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ БЕЛЕНЕ СЕ ЛАНСИРА ОТ ХОРАТА НА ОВЧАРОВ

ИЗНОСЪТ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ Е ИЗНОС НА НАЦИОНАЛЕН КАПИТАЛ, ПРИ КОЙТО ВСИЧКИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА ОСТАВАТ У НАС, ТВЪРДИ БИВШИЯТ ШЕФ НА КИАЕМЦ ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ КАСЧИЕВ ПРЕД В. БАНКЕРЪГеорги Касчиев е сред най-авторитетните имена в ядрената ни енергетика. Роден е на 24 юли 1949 г. в Шумен. Завършва физика в Софийския университет. Седемнайсет години работи в АЕЦ Козлодуй, където е научен ръководител на пуска на V блок . От юни 1997 до март 2001-ва е председател на бившия КИАЕМЦ (днешната Агенция за ядрено регулиране). Бил е съветник на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия. През 2001 и 2002 г. е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. От 2003-а работи като преподавател, изследовател и консултант в Института по изследване на риска към Виенския университет. Доктор е на науките по реакторна физика. ---------------Г-н Касчиев, на 11 май НЕК обяви конкурс за проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на първите два блока в АЕЦ Белене. Какви според вас би трябвало да са те като технология, модел и производител?- Още на 24 ноември 2001 г. в интервю за в. БАНКЕРЪ заявих, че ключовите места в електроенергетиката се заемат от хора на Румен Овчаров и това не вещае нищо добро. След три години и половина много неща показват, че прогнозата ми е била вярна. На първо място поставям почти двойно нарасналата себестойност на произвежданата електроенергия, която по официални данни на НЕК сега е около 5.5 стотинки за киловатчас. Поскъпването няма икономически основания и е в пълно противоречие със световната практика. Централите ни не изплащат капиталовите разходи за изграждането им, а и разходите за модернизирането им все още са малки. Цените на местните въглища и ядреното гориво са стабилни, а стойността на долара, с който се извършват много от разплащанията в енергетиката, значително падна. Очевидно разходите са нараснали главно за заплащане на ненужни услуги от фирми, близки до властимащите, и за преливане на пари в лични сметки и партийни каси. Типичен пример са дадените за технико-икономическите изследвания и ОВОС за АЕЦ Белене около 8 млн. щ. долара на любимия партньор на НЕК - европейския клон на фирмата Парсънс. Наши специалисти от БАН, университетите и енергетиката биха свършили същата работа много по-добре за 70-80 пъти по ниска цена.Не бива да се пропуска и един друг немаловажен факт. Самите действия на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и на НЕК по проекта за АЕЦ Белене не съответстват на световната практика. А тя е следната: ориентация към реактори от трето поколение, точно формулиране на собствените изисквания и условия, избор на проекта чрез търг, липса на държавни гаранции, изграждане на новите ядрени мощности на площадки с вече работещи реактори, строеж до ключ и намаляване на експлоатационните разходи. В този смисъл решението за изграждането на АЕЦ Белене бе прието от Министерския съвет без нужните обосновки и в нарушение на закона. Впоследствие енергийното министерство откри, че канадският проект CANDU не може да бъде лицензиран у нас, а проектът на Шкода не отговаря на сеизмичните условия в Белене. Самата площадка на АЕЦ бе посочена, без предварително да се анализират възможностите за строеж на нова ядрена мощност в Козлодуй. С два блока по 1000 мегавата Белене е проект, по който през следващите 40 години ще се изразходват около 10 млрд. евро за доставки на ядрено гориво, резервни части, експертни услуги.От доводите ви може да се направи изводът, че АЕЦ Белене не е необходима?- От Министерството на енергетиката твърдят, че към 2010-2011 г. на страната ще й трябват нови 2000 ядрени мегавата. Прогнозите им обаче влизат в противоречие с тези на авторитетни институции като Световната банка, немската компания Ер Ве Е Рейнбраун и нашата проектантска фирма Тотема инженеринг, според които нова голяма мощност у нас ще е нужна към 2014-2015 година.Възможно ли е по-конкретно да се определи какви мощности са потребни на страната? - Грубо казано, те се определят от максималното производство, което се реализира през зимата. Преди 1998-а то е стигало 7500 мегавата, през януари 2004 г. - 6400 мегавата, а през януари 2005-а - около 6500 мегавата. (В схемите на НЕК прогнозите за тази година отново бяха грешни със заложените 7110 - 7230 мегавата.) При максимален товар от 6500 мегавата и 20% резерв на страната са необходими 7800 мегавата. Според НЕК разполагаемите мощности у нас днес са над 9500 мегавата (от инсталирани над 12 000 мегавата), т.е. 1700 мегавата и сега на практика са излишни.В прогнозите на енергийното министерство не е отчетен или е подценен приносът от рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 2 и 3, изграждането на два блока с мощност 670 мегавата в ТЕЦ Марица-изток 1, развитието на възобновляемите енергоизточници, строителството на 400-600 мегавата паро-газови мощности в топлофикационните дружества и по-ефективното използване на блоковете V и VI в АЕЦ Козлодуй (те дават средно по 5.5 млрд кВтч на година, а същите блокове в Украйна - по 6.5 млрд. кВтч). Не е отчетена още възможността за евтин внос на електроенергия - излишните мощности в Западна Европа са около 4000 мегавата, а в Русия и Украйна са доста по-големи и те ще се превърнат в много значим фактор при отварянето на енергийния пазар.Предсказанията на енергийното министерство за растеж на вътрешното потребление с 0.55-0.75 млрд. киловатчаса ежегодно също бяха опровергани от резултатите през 2004-а, когато по неофициални данни то е намаляло с над 1.3 млрд. киловатчаса. Най-вероятно потреблението ще се стабилизира или много по-бавно ще нараства в близките години поради: високите цени на електроенергията, прилагането на нови технологии и стимули за пестенето й, нарастването на значимостта на туризма, леката индустрия и селското стопанство, които не изискват много енергия, газификацията на страната, намаляването на относителната консумация на електроенергия в индустрията, намаляването на чудовищните загуби при разпределението и устойчивата тенденция към намаляване на населението. Балансът показва, че към 2010 г. от излишните сега 6 млрд. киловатчаса, които се изнасят, ще отпаднат 5 млрд. киловатчаса от блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй, но ще се добавят минимум 10 млрд. киловатчаса, спестени или произведени от нови мощности. Така че страната може да посрещне всяко увеличение на потреблението, без да се натоварва с твърде скъпия проект за АЕЦ Белене. От икономическа гледна точка изграждането на втора атомна централа наистина е напълно безсмислено.Но нали не говорим само за задоволяване на потреблението, а и за износ на електроенергия?- НЕК изнася електроенергия от 1997 г. само защото в България възникна излишък на мощности при дефицит в съседните страни. Сега износът помага да се поддържа режимът на работа на централите и да се запазят работните места на миньори, енергетици, чиновници... От данните на енергийното ведомство обаче става ясно, че експортът се договаря по 6.2-6.5 стотинки на киловатчас. А това е по-малко дори от обявените разходи за производство (5.5 ст/кВтч) и пренос (такса на НЕК 1.1 ст/кВтч). Така че износът на електроенергия всъщност е износ на национален капитал, при който всички последици за околната среда остават у нас. ДДС не влиза в бюджета, а печалбите са за посредниците. В дългосрочен план идеите на енергийното министерство за голям износ са лишени от икономически основания. Електроенергията, произвеждана в България, винаги ще е по-скъпа и неконкурентна, отколкото на страни като Русия, Украйна и др. Освен това от министерството доскоро твърдяха, че ако блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй бъдат спрени, то двата хилядника ще фалират, защото сами няма да могат да изплатят заемите от 420 млн. долара. В такъв случай как АЕЦ Белене ще е печеливша със заеми от около 3-4 млрд. евро? Начинът е един - като към 2010 г. се повиши двукратно себестойността (т.е. разходите) на електроенергията от другите централи до 11 ст/кВтч, което вече се планира. Експертите на енергийното ведомство уверяват, че при Белене тарифата ще е около 3 цента/кВтч, а в анализите е заложено 3.8 евроцента за киловатчас.Каква е цената на произвежданата енергия от АЕЦ по света?- Масачузетският технологичен институт дава средна цена от 6.7 цента за киловатчас. Прогнозите на английската компания BNFL и на Бритиш Енерджи са 4.8-6.4 цента. Те могат да се достигнат при срок на изграждане до 60 месеца и общи разходи под 2000 щ. долара на инсталиран киловат, лихва 5-8% и 80-90% средногодишна използваемост след пуска. Данните за себестойността на АЕЦ в САЩ са 4.6 ц/кВч, а в Япония - около 4.7ам.ц/кВтч, като 60% от разходите на централите са за изплащане на началните инвестиции. Пълните разходи за един 1000 МВт блок в Белене вероятно ще достигнат 2 млрд. евро. Високите лихви на заемите и предопределената ниска използваемост ще доведат до себестойност между 5 и 6 евроцента за киловатчас. При себестойност на другите мощности под 4 евроцента/кВтч АЕЦ Белене ще има много големи финансови трудности. Логичен резултат от това ще е придобиването от руските компании на блокове V и VI в АЕЦ Козлодуй за жълти стотинки. Бихте ли споделили мнението си за продажбата на ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе?- От една страна, държавата се освобождава от собствеността си, а от друга, иска АЕЦ Белене да остане непременно държавна. Приватизацията се извършва въпреки уроците от този процес в западните страни. Там се образуваха нови мощни монополи, което доведе до намаляване на разходите за поддръжка, съчетано с увеличаване на цените за потребителите. На Запад се дискутира как да се засили държавното регулиране в тази област и не бих изключил частична деприватизация в бъдеще. Самото раздържавяване на електроразпределителните предприятия бе извършено при създаване на отлични предпоставки за повишаване на цените за потребителите и опитите за това вече започнаха. Една от последиците от тази политика е рязкото засилване на влиянието на Русия в нашата електроенергетика чрез приватизацията на ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе от руската компания Обединени енергийни системи, както и предопределеното изграждане на ВВЕР 1000 в АЕЦ Белене от руски фирми.Бих споменал и един специфичен проблем. У нас загубите при преноса на електроенергията са 3.5-4 пъти по-високи от тези в развитите държави. Става дума за около 5 млрд. кВтч, които изчезват, но се плащат от потребителите.Няма ли и положителни промени в нашата енергетика?- Ще посоча изграждането на мини- и малки ВЕЦ (досега над 40), чийто енергиен потенциал в България се оценява между 3000 и 5000 мегавата. Реални са плановете за изграждане на ВЕЦ Цанков камък и язовир Яденица. Нараства ролята на природния газ, като през последните три години делът на газифицираните сгради е скочил на три пъти. Високо оценявам и дейностите по енергийна ефективност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във