Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ БЕЛЕНЕ НЕ Е МИРАЖ

Веселин Близнаков, председател на парламентарната енергийна комисия, пред в. БАНКЕРЪГ-н Близнаков, днес никой не се съмнява, че основният фактор за постигнатия положителен резултат в сделката България - Европейски съюз бе ангажиментът за затварянето на вторите два малки блока в Козлодуй. Сега - след пътната карта от Копенхаген, можем ли да направим равносметка какво спечели и какво загуби България?- Не бих определил процеса за присъединяването ни към Европейския съюз като сделка. Той по-скоро е висша политика, в която през последните месеци правителството постигна безспорни успехи. Преди всичко то успя да спечели доверие. Показа, че е последователно в своята политика, отговорно се отнася към поетите ангажименти. Нещо повече - то категорично доказа готовността си да води напълно прозрачна политика в областта на ядрената енергетика. Каква е равносметката? В чисто материален аспект България спечели около 1.5 млрд. евро от предприсъединителните фондове на Евросъюза за периода 2003-2006 година. Към тях трябва да се прибавят и 200-та млн. евро от фонда за АЕЦ Козлодуй, договорени в меморандума от 1999 година. Моето лично мнение е, че на този етап България не само че не загуби нищо, но единствена от всички преговарящи страни получи възможността за извършването на партньорска проверка.Никой от колегите ви в парламента, а и от членовете на правителството не е обяснил до днес какво се крие под това понятие. И вие ли ще откажете коментар?- Отказите са по-скоро резултат на липсата на ясна и точна информация за партньорската проверка. Нейните параметри тепърва ще се договарят. Засега е ясно, че тя най-вероятно ще бъде проведена през първата половина на следващата година. Безспорно е също така, че основа за идентифициране на проблемите, които ще бъдат проверявани в Козлодуй, ще са Конвенцията за ядрена безопасност и международните стандарти за ядрена безопасност на МААЕ. И двата документа са добре известни на специалистите. Ще знаем ли предварително какво точно ще се проверява?- Ние искаме проверката, затова трябва да сме готови на всякакви инспекции. И да отговорим на всички възможни въпроси. А параметрите на проверката ще бъдат определени от тези, на които желаем да докажем, че всичко в Козлодуй е наред. Те ще решат дали крайната оценка ще е по документи, или ще се прави инспекция в централата, дали ще бъде съставен предварителен лист от въпроси кои и какви ще са експертите в проверяващия екип... Нашата страна сигурно ще предложи известни варианти. И бихме били доволни, ако имаме предварителна договореност по отношение на листата от въпроси. Но това едва ли може да бъде постигнато. Защото окончателното решение няма да е наше. Не бих искал да бъда прекалено наивен и да мисля, че каквото предложим, ще се възприеме веднага.Не сме ли длъжни поне да поискаме гаранции за обективността на проверяващия екип?- През миналата седмица дискутирахме този въпрос с председателя на Световната ядрена асоциация Джон Рич и стигнахме до общото мнение, че съставът на мисията ще е експертен. Което е най-добрият възможен вариант за страната ни. Най-вероятно специалистите, които ще бъдат поканени да участват в една такава партньорската проверка, ще са от Групата по ядрени въпроси към Европейската комисия, от Световната ядрена асоциация, от МААЕ, от Световния съвет на ядрените оператори и от Западноевропейското сдружение на регулаторите в тази област WEMDRA. Хората в тези организации са с безспорен авторитет. Никой от тях не би могъл да си позволи да не е обективен или още по-лошо - да обслужва някакви интереси. Така че в това отношение трябва да сме спокойни.Kъде тогава са притесненията? - За мен основният въпрос не е кой ще ни проверява, а до каква степен резултатите от проверката ще окажат влияние за формиране на окончателно благоприятно отношение на всичките 15 държави от ЕС към българските реактори. Ако предварително смятаме, че ще има едно негативно настроение към резултатите от проверката, по-добре е изобщо да не я правим. Или по-скоро да не настояваме да се извършва. Мисля, че независимо от резултатите проблемите ни ще са главно с три страни - Австрия, Ирландия и Гърция - т.е. с т.нар. неядрени държави. Ще са необходими максимални усилия те да бъдат убедени.В какво да бъдат убедени - във високото ниво на безопасност при блокове III и IV или в готовността ни за безопасно извеждане от експлоатация на първите четири реактора?- Надяваме се, че въпросите за затварянето на ректори ще са само по отношение на I и II блок. При следващите два блока, около които се разгоряха страстите, ще се проверява по-скоро проектната и експлоатационната им сигурност и надеждност. Както и безопасността на управление на цялата централа. Убеден съм, че резултати при блокове III и IV ще са добри. Така, както бяха положителни заключенията от юнската мисия на МААЕ.Означава ли това, че вторите два блока ще бъдат спасени? - Не искам да предричам резултатите от проверката, но се надявам те да са благоприятни за нас. Или ако се опитам да резюмирам - реалните шансове за увеличаване експлоатацията на блокове III и IV зависят преди всичко от реалното състояние на електроцентралата и нейното управление. Струва ми се обаче, че заключенията от инспекцията биха могли да ни помогнат и тогава, когато започнем да преговаряме за финансовите компенсации от затварянето на блоковете. Защото, независимо от окончателното решение за съдбата на първите четири малки реактора в Козлодуй, многото направени усилия, изразходваните значителни финансови средства и постигнатото ниво на безопасност трябва да бъдат компенсирани по подходящ начин. Още повече че блокове I и II ще бъдат спрени само след няколко дни.Тях окончателно да ги отпишем, така ли?- Моето мнение е, че те нямат бъдеще.Бихте ли посочили за какви финансови компенсации ще претендираме?- Не искам да фиксирам каквото и да било, защото анализите и оценките не са завършени окончателно. А те са многостранни - пропуснати ползи и нереализирана продукция, социални и екологични последици... Крайните варианти на нашите оценки ще бъдат представени в Брюксел. Предполагам, че ще се разискват доста подробно и навярно оспорвано. Окончателните стойности на финансовите компенсации ще бъдат договорени едва в заключителния етап, преди подписването на договора за присъединяване на страната ни. Вярвам обаче, че онези обещани ни от Евросъюза 1.5 млрд. евро няма да са единствените.Не е ли малко спекулативно да се отъждествяват средствата по предприсъединителните фондове с финансовите компенсации за предсрочното затваряне на ядрени блокове?- А смятате ли, че ако се бяхме заинатили за АЕЦ, щяхме да имаме някакви шансове за достъп до европейските фондове? И как би била приета една по-различна позиция - например, че няма да изпълняваме това, което сме обещали? Още повече че става въпрос за продължаване работата на реакторите с година-две.Ще строим ли втора атомна централа в Белене, или се пуска в ход поредното заклинание? - Мисля, че не само моите колеги, които работят в областта на ядрената енергетика, но и всички българи искат проектът да бъде осъществен. И решението за размразяването на този строеж е наистина добрата новина на седмицата. Веднага искам да заявя, че изграждането на втора атомна централа в Белене, т.е. само на около 100 км от АЕЦ Козлодуй, не е нещо трагично. Направените изследвания показват, че площадката там е сеизмично стабилна и от тази гледна точка няма никакъв проблем в Белене да бъдат разположени ядрени реактори. На това мнение са и българските сеизмолози и експерти от чужбина, които са разглеждали проекта. А що се касае до мощността на блоковете - възможностите за избор са между 600 и 1000 мегавата. Ако се спрем на 1000-ник, ще утежним маневреността на системата. Но това, с което трябва да се съобразяваме в момента, е че е необходимо втората атомна централа да бъде пусната до 2008 година. А как ще се осигури финансирането? - Това е един от най-сложните въпроси, особено като се има предвид, че става въпрос за сума между 1 и 1.5 млрд. щ. долара само за една ядрена мощност (т.е. за един блок). Защото, независимо от вида на реактора, средната стойност на 1 инсталиран киловат мощност е около 2000 щ. долара. България най-вероятно ще участва само с апортна вноска, а финансирането ще е от чужди инвеститори. Ще бъдат ли дадени държавни гаранции?- Според мен, едва ли ще се мине без държавна гаранция. Впрочем така Румъния осигури финанси за ядрените си блокове в Черна вода. Ще е необходим и дългосрочен договор за изкупуване на енергия (както се постъпи при проектите за базовите централи в Марица-изток). Това ще гарантира не само сигурност на потенциалните инвеститори, но ще осигури и електроенергията за бита и националната индустрия. И то поне през следващите 50 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във