Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ БЕЛЕНЕ МОЖЕ ДА СДРУЖИ КОНКУРЕНТИТЕ

България щяла да обяви през есента търг за изграждане на нова атомна централа в Белене и Русия ще участва в него. Това обяви пред ИТАР-ТАСС руският министър на атомната енергетика Александър Румянцев. Който обаче изобщо не се е срещнал с премиера Сакскобургготски. Затова пък в края на миналата седмица направи официално посещение в страната ни и дълго разговаря с българския си колега Ковачев. Вече в Москва руският атомен министър се прояви като глашатай на българското правителство и даже се опита да предвиди бъдещето. Шансовете да спечелим търга, в който освен Русия задължително ще участват Франция и Канада, са доста големи - заяви Румянцев. Което трябва да наведе на мисълта, че са спазарени и евентуалните партньори.Впрочем от 5 май, когато на учредителния форум на собствената си партия премиерът Сакскобургготски огласи идеята за изграждане на АЕЦ Белене, централата е повече обект на медийни словоизлияния и на недотам умели опити на експертни лобита да подкрепят строежа. Изявленията на правителството и главно на икономическия му екип по темата бяха повече от оскъдни. Нещо повече, зад всички официални разяснения неприкрито прозираше политическо хитруване, на моменти прикриващо обикновена некомпетентност. До ден днешен не е ясно прави ли се оценка на проекта?Доколко тази централа ще е необходима за поддържане на енергийния баланс на страната ни? Каква е икономическата й целесъобразност от построяването й и откъде ще се осигурят необходимите средства? Разработва ли се финансов модел на проекта и каква ще е цената на електроенергията, произвеждана от новата централа? Какви ще са изискванията за техническата безопасност и сигурността на използваните съоръжения? Какви реактори ще се използват? Какво ще стане с оборудването, което се съхранява на площадката в Белене? Ще се изгражда ли национално хранилище за радиоактивните отпадъци от Козлодуй и от новата централа в Белене? Все въпроси, задавани нееднократно в публичното пространство през последните два месеца. Вестник БАНКЕРЪ откри отговор на някои от тях в експертен доклад на Енергопроект от януари 2001, който констатира, че на площадката в Белене е извършено част от необходимото строителство, но предимно в инфраструктурата на самия град. Излети са основите на площадката, включително предвижданите антисеизмични възглавници, изградено е и е снабдено със съоръжения пристанището, осъществени са голяма част от водоканалните проекти. Доставено е и част от оборудването, чието тегло е около 17 хиляди тона. От Чехия е доставена и долната част на кожуха на реактора от типа ВВЕР 1000 (близнак на големите блокове в АЕЦ Козлодуй).Немалка част от доставеното оборудване е разкомплектована и се използва като резервни части за Козлодуйската централа. Засега не е ясно доколко наличните остатъци могат да се използват. Още повече че част от производителите му от бившите ГДР и от Чехословакия вече не съществуват. По-приблизителната оценка на извършените строително-монтажни работи на площадката в Белене, включително и оборудването му - към началото на 2001 г., стойността им е около 690 млн. щ. долара. Независимо от това, кой вариант ще бъде избран, строежът на централата едва ли ще мине без руско участие. И най-вероятно - в съдружие с нашенски икономически лобита. Това целеше и спретнатото набързо през 1996 г. от Мултигруп българо-руско дружество Балкански енергийни системи. То трябваше да изгради и експлоатира АЕЦ Белене, за да се реализира износ в трети страни. Според обобщените експертни мнения, довършването на централата може да продължи по два пътя. Първият е да се завърши строителството на вече доставения руски блок, но по нов, усъвършенстван проект, като се използва западно оборудване. За пускането на модернизирания блок ще са нужни 1.360 млрд. щ. долара, твърдят наши експерти. Вариантът официално бе подкрепен от Чехия, визирани бяха четири чешки фирми с опит и със финансови възможности за включване в проекта. Западното оборудване пък може да бъде доставено от американската Уестингхауз и от френската Фраматом. Впрочем в началото на 2001 г. Атоменергопроект в консорциум с френската Фраматом спечели конкурса за модернизация на V и VI блок на АЕЦ Козлодуй.Вторият подход визира използването на съвършено нов тип реактор. И тук има две възможности: да се търси по-евтиният вариант на традиционните атомни блокове, работещи с обогатен уран или да се монтират реактори от ново поколение, които използват отработило гориво от действащите в момента блокове (включително и тези от АЕЦ Козлодуй). Този вариант е доста по-скъп като първоначална инвестиция, но тя се компенсира както от по-модерните и съвременни системи за безопасност, така и от икономичния и ефективен цикъл на производство. Тази технология успешно се прилага в Канада и в Южна Корея. Според специалисти от МААЕ, и първите руски реактори от ново поколение също са успешни и с усъвършенствана защита.Дали търгът ще е за традиционен, или за реактор от новото поколение, основен играч в него неизменно ще е Русия. Възможно е тя да замени доставения в Белене реактор ВВЕР 1000 с друг, от по-усъвършенствания тип В-392, и със същата мощност. Необходимата инвестиция е също 1360 млн. щ. долара. Пак толкова пари ще трябват и ако се използва 600-мегаватовият руски реактор тип В-407 на фирма Атоменергопроект от Санкт Петербург.Третата възможност на руските производители е останалото в Белене оборудване да се замени срещу реактор от ново поколение с по-малка мощност.Франция може да участва в евентуален търг с две компании. Едната е групировката AREVA. Тя осигурява услуги във всички аспекти на ядрената енергетика - от извличането на уран до производството на гориво и до изграждането на АЕЦ. В нея влиза GOGEMA, която участва в първия обявен у нас търг през 2001 г. за доставка на свежо ядрено гориво за малките блокове в АЕЦ, но бе спечелен от руския производител.Фраматом е другият френски кандидат. Това е една от най-сериозните и големи ядрени компании. Произвела е 90 ядрени реактора, които дават около 30% от атомната енергия в света. През 2001 г. френските и германските производители се сляха в обединението Фраматом ANP, в което с 66% участва френската група AREVA, а 34% държи германският концерн Сименс. Компанията е създала ядрен реактор от ново поколение EPR, работи и по модернизацията на руски реактори от типа ВВЕР.Според български експерти, за да се купи блок на Фраматом с мощност 950 МВт изисква инвестиция от порядъка на 1.368 млрд. щ. долара. Корпорацията AECL, собственост на канадското правителство, предлага да ни достави реактор Канду от последно поколение с мощност 670 МВт. Най-новият модел на този реактор ще излезе на пазара в началото на 2005 година. Той би намалил разходите за производство с 40 процента. Подобен, но от по-ранен клас и с по-слаби параметри е реакторът в румънската АЕЦ Черна вода. Въпреки че руският министър Румянцев пропусна да спомене американски компании като евентуални конкуренти в търга, те в никакъв случай не бива да бъдат пренебрегвани. Сред най-сериозните е Уестингхауз. По нейни технологии работят около 50% от атомните централи в света и близо 60% от тези в САЩ. Уестингхауз взе активно участие в модернизацията на големите блокове на АЕЦ Козлодуй, както и в реконструкцията на чешката АЕЦ Темелин. Според експерти, най-подходящ за площадката в Белене е 600-мегаватовият американски реактор от типа АР-600 на Уестингхауз. Приблизителната инвестиция в случая се изчислява на 2160 млн. щ. долара.Много вероятен участник в евентуален международен търг за втора българска атомна централа е и британската BNFL (British Nuclear Fuels Ltd.), която всъщност е международна компания с участие и на американската Уестингхауз. Възможно е BNFL да прояви интерес не само към АЕЦ Белене, но и да поеме концесия на блоковете в Козлодуй.

Facebook logo
Бъдете с нас и във