Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АЕЦ БЕЛЕНЕ - МЕЖДУ МИТОВЕТЕ И РЕАЛНОСТТА

При изграждащите се в момента в света ядрени блокове началните инвестиции са около и под 2000 евро на инсталиран киловат. Цената и основно лихвеният процент са много важен фактор, тъй като през периода на строителството размерът на задълженията може силно да нарасне. В едно от сравнителните изследвания на Агенцията по ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се отбелязва, че при 10% годишна лихва ядрената опция би била предпочитана за базови централи само в Русия, Франция и Китай. При годишна лихва от 5% това е валидно в седем от 13-те ядрени държави. Практиката показва, че лихвеният процент зависи изключително много от обосноваването на проекта и доверието към него от страна на финансовите институции и потенциалните клиенти. Това е един от факторите, довел до осигурено кредитиране за петия реактор на Финландия с лихва само от 5 на сто.Финансирането на проекта Белене е напълно неясно Първоначално от Министерството на енергетиката декларираха, че централата ще бъде изградена изцяло от частни компании. Вероятно очакванията са били за наплив от желаещи, повярвали, че новата АЕЦ е изключително изгоден проект. Само че кандидати да я построят със собствени средства и на собствен риск не се появиха, а всички потенциални инвеститори поставиха условия за държавни гаранции. Което според нормалната икономическа логиката означава само едно: бизнесът няма нужда от този проект и той няма да е печеливш. Въпреки това държавните чиновници са готови да дадат държавни гаранции за 51-80 на сто от кредитите, позовавайки се на световната практика и твърдейки, че само така строителството може да се осъществи. В действителност в страните с пазарна икономика нещата са доста по-различни. В САЩ и Япония например за нито една от изградените централи не са искани или давани подобни привилегии. Искане за държавни гаранции няма нито за новите реактори във Финландия, нито във Франция, макар че компанията IVO (инвеститор на финландския реактор) е държавно-обществена, а френската национална електрическа корпорация EDF е изцяло държавна. Неотдавна румънското правителство обяви, че при кредитите за изграждането на блок III на АЕЦ Черна вода няма да дава държавни гаранции. Българското енергийно министерство обаче е решено да направи точно обратното. Нещо повече, управляващите в момента игнорират и доводите на авторитетни наши икономисти, че даването на такива солидни държавни гаранции може да изправи следващите кабинети пред огромни трудности.Затова пък изгодата за кредитиращите банки ще е голяма, защото означава голяма печалба с нулев риск. Съществува и опасността високи лихвени проценти да направят проекта неизгоден и след като са изразходвани значителни суми, да се стигне отново до замразяването му, както през 1991 година.Каква ще е себестойността на електроенергията?Това е основният въпрос, който интересува хората. От Министерството на енергетиката и енергийните ресурси са категорични, че АЕЦ Белене ще е печеливша. В тази връзка е уместно да се припомни, че авторитетни експерти преди време заявяваха, че ако блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй бъдат спрени, ще се стигне и до фалита на блоковете V и VI. Аргументът им бе, че хилядниците сами не могат да изплатят заемите си за модернизация (420 млн. долара). Ако това е вярно, тогава същите реактори в Белене, при много по-високи заеми, предварително са обречени. От енергийното ведомство твърдят още, че себестойността на електроенергията от новата атомна централа ще е с 15% по-ниска от най-евтината електроенергия от ТЕЦ и че ще е 3-4 цента за киловатчас. Впоследствие елегантно се доуточни, че става въпрос за евроцентове. Анализът на оскъдните данни показва, че подобна цена може да се постигне с нереалистични първоначални очаквания - експлоатационни разходи например, занижени с около 1.1-1.2 евроцента за киловатчас и заложено нереално високо годишно производство, което намалява капиталовата компонента с около 0.5 евроцента на киловатчас. Всъщност още не е ясно дори какви ще са крайната стойност на проекта (включително и на инфраструктурата) и цената на финансирането. Полезно е в случая да се знаят цифрите, които се дават от авторитетни институции за бъдещите АЕЦ. В анализите им се залагат следните основни параметри: срок на изграждане 60 месеца, общи разходи до 2000 щ. долара за киловатчас, лихва от 8 и 85 на сто средногодишна използваемост след пуска. В доклад от 2003 г. Масачузетският технологичен институт визира цени от 6.7 щ. цента за киловатчас, която може да се намали до 5.3 цента, ако началните разходи и лихвените проценти са с 25% по-малки. Прогнозите на BNFL и British Energy от 2002-ра са 4.8-6.4 щ. цента за киловатчас. У нас би следвало да се очакват същите или малко по-високи цифри. Любопитни са и данните за пълната себестойност на електроенергията от сегашните атомни централи в страните с пазарна икономика. Изследване на Агенцията по ядрена енергетика към ОИСР дава средна цена за АЕЦ в САЩ през 2001 г. от 4.6 щ. цента за киловатчас. За Япония през 2000 г. стойността е около 4.7 щ. цента за киловатчас (според Japan's Nuclear Energy Program A Graphical Flip Chart). В случая е необходимо да се уточни, че в цитираните източници стойността на щатския долар е приблизително равна на еврото.Експлоатационните разходи Те включват разходите за ядрено гориво, резервни части, други горива и химикали, персонал, застраховки, отчисления за фондовете Извеждане от експлоатация и Съхраняване на радиоактивни отпадъци, изследвания, външни услуги и др. За тях НЕК и енергийното министерство залагат в проекта за първия блок в Белене само 1 евроцент за киловатчас. Такива ниски експлоатационни разходи обаче не са достигнати никъде в света. В ядрените централи в САЩ през 2002 г. те са 1.86 щ. цента за киловатчас. С прогнозите на енергийните ни чиновници не съвпада и практиката у нас. Според годишния отчет на АЕЦ Козлодуй (там работят реактори от същия тип , каквито се предвиждат за АЕЦ Белене) разходите през 2003-а са били 712.5 млн. лв., произведената електроенергия е 17.278 млрд. киловатчаса бруто и малко над 16 млрд. киловатчаса нето, което дава себестойност от 4.44 стотинки за киловатчас. А това е доста повече от цитираното 1 евро цента за киловатчас. Един убедителен аргумент в подкрепа на тази ниска цена може да е, че експлоатационните разходи на АЕЦ Козлодуй имат устойчива тенденция към намаляване. Анализът обаче показва точно обратното - в сравнение с 2001 г. себестойността е нараснала с почти 30%, въпреки че годишната използваемост е увеличена от 59.2 до 68.5%, а персоналът (и фонд работна заплата) е намален. В последна сметка има всички основания да се смята, че експлоатационна компонента от 4.44 стотинки (2.25 евроцента) за киловатчас е оптимална за българските условия. (При по-нататъшните разчети тя е приета 2.1 евроцента за киловатчас.) Капиталовата компонента Даваните от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси стойности за изграждането на АЕЦ Белене с два 1000-мегаватови реактора нараснаха значително с времето. По данни от пресата офертите на руската страна за два блока с ВВЕР-1000 са на стойност около 2.8 млрд. евро. Не е известно дали доставката на първото зареждане е включена в тази цена, но със сигурност в нея не влизат всички разходи за построяване на обектите от инфраструктурата на площадката. По този начин вложенията за един блок ще нараснат до минимум 1.55 млрд. евро, дори ако хвърлените досега средства не се отчитат. При 1.4 млрд. евро (90%) външни кредити с лихва 10% годишно и ако за 60 месеца започне експлоатацията на блока, натрупаните задължения ще са вече около 1.779 млрд. евро. При 80% използваемост през първата година (7 млрд. киловатчаса бруто и около 6.4 млрд. киловатчаса на изхода) капиталовата компонента ще е 3.2 евроцента/кВч (2.8 за лихви и 0.4 за главницата). Пълната себестойност ще е около 5.3 евроцента за киловатчас, а началните вложения при тези условия ще могат да се изплатят за около 25 години.Оценка, базирана на много неопределености Може ли да се разчита, че нов хилядник ще произвежда 7 млрд. кВч годишно, както залага енергийното ведомство? За пример блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй през последните три години имат най-високо производство: средно по 5.5 млрд. киловатчаса бруто (62.8% използваемост). Рекордът им е през 2003-а - средно 5.9 млрд. киловатчаса бруто (67.5% използваемост). Данните от 2004 г. показват, че това количество няма да бъде постигнато. Ето защо за нашата система е реалистично да се смята, че новата голяма мощност в Белене едва ли ще може да произвежда повече от 6 млрд. киловатчаса бруто и 5.5 млрд. киловатчаса нето. При един оптимистичен вариант - външни заеми 1.3 млрд евро, 50 месеца до пуска на блока, лихва от 8% и годишно производство 5.5 млрд. кВч нето капиталовата компонента ще намалее до около 2.8 евроцента/кВч, а пълната себестойност ще е около 5 евроцента за киловатчас.Песимистичните варианти са много повече. При външни заеми от 1.7 млрд. евро, да речем, с лихва от 10 на сто, 60 месеца до енергопуска и годишно производство от 5.5 млрд. киловатчаса нето себестойността ще бъде около 6 евроцента за киловатчас. Напълно реална е възможността към 2009-2010 г. себестойността на другите електрогенериращи мощности да е под 3.5 евроцента/кВч и електроенергията от АЕЦ Белене със себестойност между 5 и 6 евроцента да не може да се продава. Но дадените държавни гаранции по кредитите ще трябва да се изпълнят с всички произтичащи от това последици. Георги Касчиев, преподавател във Виенския държавен институт и бивш шеф на Агенцията за ядрено регулиране

Facebook logo
Бъдете с нас и във