Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АДМИНИСТРАЦИЯТА СЕ КОРУМПИРА ПО-ЛЕСНО ОТ СЪДА

ДА СЕ ЗАБРАНИ ФИРМИ НА ДЛЪЖНИЦИ ДА КУПУВАТ ФАЛИРАЛИТЕ ПО ТЯХНА ВИНА ПРЕДПРИЯТИЯД-р Валентина Попова, преподавател в ЮФ на СУ Климент ОхридскиД-р Валентина Попова е главен асистент по граждански процес в Юридическия факултет на СУ Климент Охридски. Специализирала е Несъстоятелност в Женевския университет. Участвала е в работните групи за изготвянето на законопроекта за приемането на част IV на Търговския закон Несъстоятелност и на законопроектите за предишните изменения в тази уредба. Автор е на коментара на част IV на ТЗ Несъстоятелност и на много статии в тази материя. Тя е правоспособен синдик и един от известните адвокати.Г-жо Попова, възразихте срещу предлаганите изменения в режима за осребряване на имуществото? Бихте ли пояснили защо?- Сега чл. 717, ал. 1 от Търговския закон препраща към правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които са за принудителна продажба на съответните имуществени права. Редът за продажба зависи от обекта, който се продава. По един начин се продават недвижимите имоти, по друг - движимите вещи, по трети - вземанията на длъжника или акции, които той притежава. Измененията в ГПК вече са приети на второ четене в правната комисия и се гледат в пленарната зала на парламента. Изведнъж се прави специална процедура за осребряването в Търговския закон, при която обаче трябва да се спазват същите правила, защото няма нищо особено в нея в сравнение с осребряването при индивидуалното принудително изпълнение за удовлетворяване на парични вземания. Основната разлика с индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е, че се продава цялото имущество, включено в масата на несъстоятелността - всички активи като цяло, обособени части или отделни активи. И другата специфика е, че се удовлетворяват всички кредитори на обявения в несъстоятелност длъжник. С кои нови правила за осребряването на активите по-конкретно не сте съгласна?- Първо, дава се възможност на събранието на кредиторите то да определя реда и начина на продажба. Но има такъв принцип в гражданския процес (производството по несъстоятелност е вид граждански процес) - процедурата трябва да е предварително регламентирана в закона, а не участниците в нея да определят как да се провежда тя. От друга страна, в събранието на кредиторите се гласува по размер на вземанията, а принципът в несъстоятелността е равенството на кредиторите. При подобна промяна големият кредитор ще смачка малкия. В същото време обаче в проекта за промени на Търговския закон са предвидени специални императивни правила за продажба. И при това положение остава неясно какво ще решат кредиторите - могат ли те да приемат друг ред, различен от този, който е в закона. Предлага се също събранието на кредиторите да определя оценката на имуществото. А принципът, който се спазва и в другите страни, е да се определя реална прогнозна цена, на която да се продаде това имущество. Което означава, че трябва да има компетентно вещо лице - лицензиран оценител, познаващ пазара, който да направи съответната оценка.На второ място, проектът за промени в Търговския закон създава ред, който е различен от този по ГПК. В същото време хаотично са преписани текстове от кодекса, които обаче се отнасят до продажбата на недвижими имоти. А при процеса на несъстоятелността се продават и други права, например вземания, за които тези текстове са неприложими. Трето, уредбата на първия търг за продажба на имущество на длъжника е прехвърлена механично от приватизационните процедура - става дума за затворените пликове, в които се подават офертите. Добре, но (без да страдам от излишна мнителност) има технически възможности да се отварят тези пликове. Говорила съм с колеги от други страни, които провеждат принудително изпълнение и осребряване на масата на несъстоятелността. Основният стремеж е да се създадат условия за състезателност на участниците и те да имат мотивацията да предлагат по-висока цена. Това се постига при публичния търг - независимо дали ще е както при нас (с вписване на цената в наддавателния лист), или ще бъде по друг начин (явно с вдигане на ръка или с устно изразяване на наддавателното предложение). И наддаващият трябва добре да си е направил сметката доколко има интерес към имущественото право на длъжника. В средите на юристите се прокрадват съмнения, че замисляната процедура по осребряване на имуществото ще даде възможност на длъжниците на предприятието да придобият (чрез свързани лица) активите му, изчистени от дългове, при това на символична цена. Как ще коментирате това?- По принцип длъжникът няма право да придобива активите на предприятието (пак е преписан текстът на чл. 379 от ГПК). Но този текст в ГПК е от 1952 г. и той е съвсем нормален, ако става дума за принудително изпълнение между граждани. Но сега вече ние имаме нови нормативни дадености, в Търговския закон има забрани за сключване на сделки между свързани лица. А в тази процедура няма забрана лице, свързано с длъжника, да придобива това имущество и кредиторите да пият една студена вода. Така стана и с Варненска корабостроителница - собственикът в лицето на държавата докара едното си дружество до фалит и си купи имуществото му чрез друго свое дружество (Български морски флот). акво предизвика опасенията по повод възможността дружествата да се купуват за 1 лев по време на повторния търг. Нали ако той е добре разгласен, пазарът ще определи цената?- Ами кой тогава ще бъде луд да наддава на първия търг. Колко му е да се наговорят и никой да не се яви на първия търг и след това имуществото да се купи за 1 лев. А целта на осребряването на масата на несъстоятелността не е просто да се смени собствеността, а да се удовлетворят кредиторите (чл. 607 ТЗ). И ако се допусне свързано с длъжниците лице да купи на втория търг имуществото за 1 лев, ще се даде възможност на длъжника просто да си източи имуществото от едното дружество в другото. При все това много юристи, включително и аз, тълкуваме чл. 379 от ГПК във връзка с текстовете на Търговския закон. Така че и при сегашната редакция ние се опитваме да докажем, че не може свързано лице да придобива имуществото на длъжника.Освен това при този втори търг за 1 лев не се предвижда краен момент, в който той да приключи. А това е основно правило при всички търгове.Доколко е оправдано да се разширяват правомощията на събранието на кредиторите, при положение че в него се гласува според размера на вземанията, и то може да бъде манипулирано от някой голям кредитор, който е в последния клас, но няма особени шансове да си получи вземането?- Тази различна тежест на гласовете е нормална, защото кредиторът не може да се смята за глава от населението. Не е възможен различен начин на гласуване. Порочно е друго - фактът, че това събрание ще определя процедурата. Законодателят трябва да изготвя правилата.В повечето неплатежоспособни предприятия над половината дългове са към държавата. Следователно с гласа на Агенцията за държавни вземания може да се приеме замяна на дълг срещу собственост. И така те да бъдат национализирани повторно.- Нека да уточним, че когато се приема оздравителен план, гласуването е по класове - обезпечени кредитори, работници с неизплатени заплати, държавата - за публичните вземания, и т.н. Единият критерий е планът, следователно и замяната на дълг срещу собственост, може да се приеме от всеки клас кредитори с обикновено мнозинство. Другият критерий е за оздравителния план да са гласували кредитори, представляващи повече от половината от вземанията. Така че не е възможно тази трансформация да се приеме само с гласовете на държавата. А на кредитора, който е несъгласен с плана, трябва да се осигури това, което би получил при принудително удовлетворяване. Тази възможност за превръщане на вземания в капитал съществува и досега, но не сме я предвидили с цел национализация на предприятията. Идеята беше кредитор, който има интерес от запазване на предприятието, да има мотивация да съдейства за това. Защото кредиторът прави голяма отстъпка с оздравителния план, като се съгласява да не си получи вземанията. Някои ваши колеги твърдят, че промените в частта Несъстоятелност в Търговския закон са прекалено в интерес на държавата. Вие съгласна ли сте?- Проблемът с приоритета на държавните вземания се появи при предишната промяна на закона през 2000 година. Става дума за служебното вписване на публичните вземания, срещу което аз съм категорично против. Наистина има държавен интерес, който трябва да се брани. Но този интерес трябва да се брани от органите, на които парламентът чрез закон е гласувал подобни правомощия. Държавата разполага с огромен апарат и за всяко вземане си има специализиран орган. Ами юристите в тези институции да си свършат работата и да си предявят вземането, както и останалите кредитори. Иначе се нарушава принципът за равенство.Вашият опит досега какво показва - в закона ли е причината за проточването на делата по несъстоятелността, или другаде?- Част IV Несъстоятелност на Търговския закон навремето (преди последните й промени) получи 96 точки от 100 възможни и се сочеше като един от най-добрите съвременни закони в материята на несъстоятелността. Не виждам чак толкова много пречки в закона. Някои срокове биха могли да се намалят, но трябва да е в рамките на разумното. Например 30-дневният срок за извършване на публичната продан в повечето случаи е дълъг.Една от причините за трудностите в производството по несъстоятелност е, че синдиците са физически лица, които получават твърдо месечно възнаграждение. Има синдици, които поради тази причина имат интерес да бавят производството. Основната причина за проточването е характерът на самата процедура. Често се поднася информация, че, виждате ли, в другите страни за 24 часа приключват производствата по несъстоятелност. Това не е вярно. Питала съм колеги, които се занимават с несъстоятелността в САЩ, колко продължават делата и ми отговориха така: От няколко месеца до 20 години, зависи от случая. Не може едно предприятие, което е стигнало до неплатежоспособност, да го вдигнем на крака за една седмица. Понякога може имуществото да не е толкова голямо.Нито пък съдът има вина. Аз съм потресена от приказките, че съдът е некомпетентен. Няма такова нещо. Най-добрите ми състуденти и най-добрите ми студенти станаха съдии. И не може всяка година да променяш закона и да очакваш съдът да реагира като автомат. На мен ми се струва, че има страх от съда - затова увеличиха необжалваемостта на административните актове и изтласкаха банковата несъстоятелност от съда. И исторически погледнато, и в сравнение с останалите страни съдът е институцията, която най-трудно се поддава на корупция. Не че няма подобни случаи, но по-лесно се корумпира администрацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във