Банкеръ Weekly

Лукан Луканов, председател на Съюза Произведено в България:

Администрацията наказва белия бизнес

за бр.15 - Великденски

Роден през 1955 година. През 1981-а завършва Техническия университет в София със специалност топло- и ядрена енергетика, а през 1993-а УНСС със следдипломна квалификация по мениджмънт и маркетинг. През 1991-а основава фирмата Астера. През 1996-а получава заем от 10 млн. щ. долара от Европейската банка за възстановяване и развитие за приватизацията на Арома. Това е първи проект на българска частна фирма, подкрепен от ЕБВР. От 1996-а Лукан Луканов е собственик на Арома - частно българско предприятие за производство на парфюмерия и козметика. През 2000-а участва в основаването на Съюза на работодателите в България. Сега е заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. От 2000-а инвестира в туризма и винарството. Собственик е на четиризвездния грандхотел Велинград, обявен през 2009-а за най-добър спа хотел на Балканите. Женен, има две деца.


nbsp;


Г-н Луканов, има ли търговска война между големите търговски вериги и малките и средните предприятия и производители? Ако има, защо се допуска? Няма ли криминогенен елемент в сегашното статукво?

- Търговска война няма. Тя отдавна е спечелена от супермаркетите и смятам, чете вече са установили пълно надмощие във взаимоотношенията с българските производители. Немислимо е вече българският производител да оцелее, ако не продава там, защото те държат 40-50% от пазара. Но този проблем го има в цяла Европа. Европейският парламент и ЕК говорят вече за прекомерната сила на търговските вериги и за това, че превесът им над доставчиците до голяма степен обезсмисля техния бизнес. Търсят се причините за високите цени, особено на хранителните продукти. Вече е ясно, че цената на производителя се повишава два и повече пъти, докато стоката стигне до рафтовете в магазина. Силните търговски вериги си приписват заслуга за поддържане на ниски цени, което е една демагогия и популизъм.Те нямат социални функции в обществото, обратно - работят за печалба и я реализират без значение на чий гръб.


В този план доста се говори, че се обезкръвява малкият и средният бизнес у нас. Има ли такъв процес?

- Кой ли не му е скочил на този бизнес? Държавата не му възстановява ДДС, защото в дългата верига на доставките някой е неизряден. Сякаш производителят има възможност и власт да проверява другите фирми. Десетките контролни органи се занимават единствено със събирането на пари.


Убийственият натиск върху производителите декапитализира българските предприятия. А лошото състояние на тези малки и средни предприятия генерира безработица, ниско потребление, рефлектира върху цялата й икономика и финансите на държавата. Малките производители нямат шанс да продават в търговските вериги, защото не могат да си позволят високите разходи. Едно по-едно или вкупом затварят стотици фирми. Ефектът - отново безработица.


Навлизането на супермаркетите в големите градове в различни формати доведе до затварянето на хиляди квартални магазини, което спря доходите на десетки хиляди българи.


Като правило в асортимента на търговските вериги присъстват не повече от 30% български продукти. При търговски оборот от 6.5 -7 млрд. лв., това означава, че през тях 4.5-5 млрд. лв. излизат от България, което си е чист износ на национален доход.


Съюз Произведено в България отдавна алармира, че България е суверенна държава, която, естествено, разчита на приходи от икономиката си и ако има нещо, което пречи на тази икономика, то трябва да бъде коригирано. Имам предвид, че приемането на промяна в Закона за защита от конкуренция, отнасяща се за злоупотреба със значителна пазарна мощ, е единствения правилен ход на българското правителство.


МВР се хвали, че един от приоритетите в работата му е борбата с източване на ДДС. Но анализите показват, че проблемът е много по-голям, не се изчерпва само с разбиването на кухите фирми, чрез които се източва данък. Какво е реалното състояние, според вас, с оглед на напрежението между производители и търговци?

- Външно погледнато, българската държава е правилно структурирана. Имаме прокуратура, 60-хилядна полиция, 30 хиляди работят в данъчната администрация. Срещу тях няколко десетки души вече много години организират успешно действащи схеми за източване на ДДС. В днешни времена се е създала една парадоксална ситуация, от която всъщност всички губим. Много често данъчната администрация отказва да признае данъчен кредит на производствените предприятия, защото установява, че втори или трети участник във веригата на доставки е неизряден. Вместо да издири и да накаже виновния, администрацията наказва белия бизнес. Това противоречи на законите в Европейския съюз. Цялата армия чиновници иска да натовари производителя с непосилното за него задължение той сам да проверява доставчиците по веригата, кой от тях как е осчетоводявал ДДС. Абсолютен абсурд. Държавната администрация възстановява загубите за бюджета от кражби на ДДС за сметка на изрядните платци. Затова и предстои България да бъде осъдена по много дела, които са заведени по този повод в съда на Европейската общност в Люксембург.


Какви законодателни стъпки са необходими в този случай? Кои закони трябва да се ремонтират из основи или да се напишат наново?

- Аз не съм юрист, но консултациите, които Съюз Произведено в България направи, показват, че всъщност и в нашия закон е написано докъде се простира отговорността на задължените по ДДС. Има данни, че всъщност става дума за инструкции, дадени на данъчната администрация от Министерството на финансите, за да се компенсира намалената събираемост на приходите в бюджета, което няма нищо общо с прилагането на закона.


Как ще коментирате слуховете за евентуално снижаване на ставките на ДДС? Как ще се отрази това на малкия и средния бизнес?

- Моят многогодишен опит веднага ми подсказва, че за малкия и средния бизнес ефект няма да има. ДДС е данък, който се плаща от крайния потребител. Контакт в повечето случаи с него имат търговците. Моето предположение е, че тези 1-2% ще останат при тях и нито производителят, нито потребителят ще усетят някакъв ефект.


Възможна ли е честна търговия в държава, в която очевидно съществуват различни законодателни лобита? Как при това положение може да се защитят интересите на производителя, на търговеца, на потребителя? Създава се впечатлението, че самата държава е парцелирана от лобитата...

- Практиката, към която се придържа Съюз Произведено в България, е да покажем на всички парламентарно представени партии ползите за местната индустрия от въвеждане на правила, които не позволяват цялата добавена стойност да отива в търговците, защото това е не само нечестно, но и застрашава устоите на българската държава. Ние предприехме поредица от срещи с парламентарно представените партии, с оглед да ги запознаем с проблема. Досегашните ни срещи с ръководствата на тези партии показват пълно разбиране и готовност да гласуват промени в закона за защита на конкуренцията, за да се премахнат диспропорциите, за които говорим. Ние искаме това да бъде първият български закон, гласуван с пълен консенсус.


Каква ще е ролята на Съюза Произведено в България в тази посока?

- Съюз Произведено в България има амбиции да обедини интересите на всички малки и средни фирми, които произвеждат продукти и услуги. В България трябва да се произвежда и тази дейност трябва да се уважава и подкрепя от държавата и от гражданското й общество. Безработица, възнаграждения, потребление нямат решение, ако го няма производството на дребния и средния бизнес.Той е като една плодова градина - ако се полагат грижи за нея, ще има много плодове, и обратно.Организацията ни работи на политическо и експертно равнище за създаване на най-благаприятни условия именно за този бизнес. Наш е слоганът Избирам българското, в смисъл - купувам продукти, произведени в България. Голям икономически потенциал има в тези две думи. Ако българите повишат с 10% потреблението на български продукти, в страната ни ще останат 2 млрд. лева. Досега не обръщахме много внимание на този избор, но идва времето да го усетим по джобовете си. Около 2 млн. българи получават заплатите си в малки и средни предприятия и трябва да видят пряката връзка между това, което купуват, и заплатите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във