Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

АБАНОСОВИЯТ МАГНАТ

За поколения чернокожи американци Абанос (Ebony) и Черен кехлибар (Jet) представляват нещо много повече от списания. Издателската империя, която Джон Джонсън основава през 1942 г. и благодарение на която самият той се нарежда сред най-богатите и влиятелни хора в Съединените щати, е символ на възможностите, постиженията и положителния образ на хората с тъмен цвят на кожата. Тя подхранва глада за информация и добро отношение през десетилетията, когато чернокожите рядко виждат себе си отразени в културния живот на Америка, освен по най-шаблонния начин.Човекът, поставил основите на тази империя с 500 долара, взети назаем срещу заложените мебели на майка си, почина на 8 август на 87 години. Освен като притежател на значителни авоари в издателския бизнес, козметичния бранш, телевизията и радиото Джонсън се прочува и като първия афроамериканец, намерил място сред 400-те най-заможни американци в класацията на списание Форбс за 1982 година. Две години след това признание Джонсън затвърждава славата си и на филантроп, дарявайки 4 млн. долара на факултета по комуникации на университета Хауърд, който по-късно започва да носи неговото име.Джон Джонсън неведнъж е заявявал, че работата му е да вдъхновява хората. Списанията му са пълни с истории за постиженията на чернокожи - например за първата жена сред тях, спечелила стипендия за университет, и за мъж, който успял да изпрати и трите си дъщери да учат медицина. В същото време публикациите му преливат от възмущение срещу расовата дискриминация. Един от най-забележителните моменти в историята на Абанос е корица от 1965-а, озаглавена Белият проблем в Америка.Постепенно Абанос си извоюва солидно присъствие в домакинствата на американските чернокожи и през 2004 г. регистрира тираж от 1.6 милиона броя. Впоследствие се появяват негови разновидности, предназначени специално за мъжете и младежите. От своя страна марката Фешън феър козметикс (Fashion Fair Cosmetics), която компанията на Джонсън лансира за жени с по-тъмен цвят на кожата, се нарежда сред водещите в областта на гримьорството и козметиката.Джон Харълд Джонсън - внук на роби, се ражда в Арканзас Сити, щата Арканзас, на 19 януари 1918 година. Той е още момче, когато баща му - работник в дъскорезница, загива при инцидент по време на работа, а майка му се жени повторно за негов колега. Отначало Джон посещава разделно училище, но по-късно среща проблем, защото в неговия град няма гимназия за чернокожи. Вместо да прекъсне училище обаче, той решава да повтори осми клас. През 1933-а заедно с майка си заминава на панаир в Чикаго и решава да остане там с нея и с втория си баща. В началото семейството живее от социалните помощи, а после от парите, които бащата печели като социален работник. По неговия пример Джон започва почасова работа към национална младежка организация, която съчетава с блестящото си представяне в местната гимназия за чернокожи и с ролята си на председател на класа и редактор на училищния вестник.По време на официалната вечеря по случай дипломирането му през 1936-а той изнася реч, на която присъства и президентът на животозастрахователната компания Сюприйм либърти (Supreme Liberty) Хари Пейс. Мъжът е толкова впечатлен от видяното, че предлага на Джонсън работа и стипендия, с която да продължи образованието си в Чикагския университет. След това Джон става редактор на фирменото списание на Пейс и тъй като застрахователната компания обслужва чернокожи, много от времето си той прекарва в подбиране и систематизиране на статии за тях, публикувани в други издания.През 1941 г. Джонсън се жени за Юнис Уокър. След една година, все още служител на Сюприйм, той убеждава майка си да му помогне да получи заем от 500 долара и се обръща към 20 000 от притежателите на полици на компанията със странната молба да платят по 2 долара, за да се абонират за още несъществуващо списание. Успява да привлече вниманието на около 3000 души. През юни същата година започва да издава Нигро дайджест (Negro Digest) по модел на Рийдърс дайджест (Reader's Digest).За да осигури на списанието място на вестникарските щандове, Джонсън изпраща 20 свои приятели, които да питат за изданието. От своя страна вестникарите също започват да го търсят от дистрибуторите. А когато приятелите му изкупуват първите броеве, Джонсън ги препродава. Същата стратегия е приложена и в други градове и за една година тиражът на Нигро дайджест достига 50 000 броя.Вдъхновен от успеха си, Джонсън се впуска в планове за ново списание, но този път с много по-ярки корици. Целта също е по-амбициозна - да покаже не само на чернокожите, но и на белите, че негрите се женят, печелят състезания, организират партита, управляват успешни компании и правят всички други нормални неща от живота. Името Абанос измисля съпругата му, а първите 25 000 броя се разпродават мигновено.През 1951-ва на пазара се появява и Черен кехлибар. Неговата мисия е да публикува новини за афроамериканци, привлякли вниманието в сферата на политиката, бизнеса, развлекателната индустрия и спорта. През 1990 г. Джон Джонсън споделя пред Ню Йорк таймс, че не е щастлив от факта, че 12% от читателите на Абанос и Черен кехлибар са бели. Бих искал списанията да са пример за чернокожите, а не за всички, твърди той и съветва младежите с тъмен цвят на кожата да не започват работа в корпорации, притежавани от бели, освен ако не им е достатъчно да приключат кариерата си просто като вицепрезиденти. Но ако като мен имате темперамент, неподходящ за този пост, и искате да се изкачите на самия връх, трябва да направите нещо по-различно, препоръчва Джонсън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във